Присъда № 94 от 29.09.2025, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 94/29.09.2025 година по НОХД № 316/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу М. М. /M M/, роден на ********** г. в гр. Дахук, **********гражданин на **********с адрес: гр. Дахук, **********е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 12.09.2025 г. около 03.30 ч. в района на ГКПП - Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход товарни автомобил“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, конкретно - пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева, като наказанието лишаване от свобода, да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Н. М. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли съдът да се произнесе със справедлив съдебен акт.

Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е пълнолетният М. М. /M M/. Същият е роден на ********** г. в гр. Дахук, **********гражданин е на **********с полувисше образование, с адрес: гр.

Дахук, **********без документи за самоличност.

В началото на 08.09.2025 година подсъдимия влязъл в република Турция с цел да се придвижи до Република Франция, преминавайки през Република България не по установения от закона начина - без разрешение на българските гранични власти.

Още преди да напусне държавата си по произход - Ирак и да влезе в република Турция подсъдимият се договорил с неустановено по делото лице да организирана пътуването на подсъдимия до Република Франция през Република България, вкл. и нелегалното влизане на подсъдимия в страната ни срещу парично възнаграждение.

Няколко дни след като пристигнал в Република Турция, подсъдимия бил настанен в хотел в гр. Одрин с други двама негови сънародници, също имащи намерение като него да влязат в страната ни.

На 11.09.25г. около 23.00 часа подсъдимият и двамата му сънародника били откарани с автомобил до паркинг в близост до турско-българската граница. След което били отведени 1 до един товарен автомобил от неустановено по делото лице, което им казало да се скрият под ремаркето на осите на гумите и че така укрити ще преминат през турско-българската граница. Подсъдимият и другите две лица направили това, което им било казано и се скрили под ремаркето. Предварително било заявено на подсъдимия и другите две лица, че като преминат турско българската граница, трябва да излязат изпод товарния автомобил, да прескочат намираща се там ограда /представляваща оградата на ГКПП – Лесово/ и да се придвижат до определено място, координатите на което ще им бъдат дадени и където ще им е осигурен превоз за продължаване на пътуването им. След около половин час товарния автомобил, под който били скрити подсъдимият и другите две лица потеглил. На 12.09.2025 година около 03.30 часа товарния автомобил с намиращите в него укрити три лица, един от които подсъдимия, преминал през границата на страната ни от Република Турция в Република България, през трасе „Вход товарни автомобили“ на ГКПП – Лесово. По този начин подсъдимия на посочените време и място влязъл през границата на страната ни от Република Турия в Република България, укрит под товарния автомобил.

Подсъдимия и сънародниците му поддържА. връзка по телефона с лице, което подпомагало придвижването им, неустановено по делото.

След влизането им през границата в страната ни подсъдимият получил информация по телефона, че са влезли в Република България и трябва да излязат изпод ремаркето и прескочат оградата. След спиране на автомобила, тримата излезли под ремаркето и тръгнА. да бягат към оградата на ГКПП Лесово, но в този момент били забелязани от свидетеля П. И. – служител в ГПУ – Елхово с месторабота на ГКПП – Лесово. Свидетелят ги последвал. Подсъдимия и още едно от лицата, с които се придвижвал, успели да прескочи оградата на ГКПП Лесово и побягнА..

Същите следвало да достигнат до място, координатите на което им били съобщени, където ги чакал същият товарен автомобил, за да продължат с него движението си до гр. София.

Преди да достигнат до товарния автомобил подсъдимия и спътника му били задържани от служители на ГПУ – Елхово между които св. Г. А. .

Подсъдимия при влизането си в страната ни не е носил документи за самоличност, нито е притежавал виза или друг заместващ я документ, даващ му право да влезе в Република България.

Подсъдимият, видно от справката му за съдимост не е осъждан в Република България.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите П. И. и Г. С. , дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лица незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите И. и А. факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние.

Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият М. М. /M M/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 12.09.2025 г. около 03.30 ч. в 2 района на ГКПП - Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход товарни автомобил“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият М. М. /M M/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. и А.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.

Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От показанията на свидетелите И. и А. и обясненията на подсъдимия М. М. /M M/, преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно на 12.09.2025 година, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, обл.Ямбол.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като се укрива и няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му произход – Република **********както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от органите на властта, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.

Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це 3 основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна М. М. /M M/ за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.

При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00 лева.