Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 2416 от 17.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 2170/2025
Вид
Протоколно определение № 2416
Подписан
17.02.2025
В сила
20.02.2025
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 30 · Наказателен кодекс
  • чл. 86, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 276 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 286 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 2416 гр. София, 17.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА и прокурора И. Г. И.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20251110202170 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ В. И., явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Димитров”.

За него се явява адв. Милена Т. от САК, упълномощен защитник.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

В. М. И., ЕГН: **********, роден на ********* г., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на 1 изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК.

ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането. Правя искане за освидетелстване на моя клиент. Не са събрани доказателства в тази насока, а има съпричиняване на вреда.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че искането е неоснователно, защото обвиняемото лице е напуснало местопрестъплението и ако има травматични увреждания е следвало да се яви пред съдебен експерт.

Съдът намира, че искането на защитата е неоснователно, тъй като лицето вече е освидетелствано с негово съгласие по надлежния в НПК ред и в предписаната от закона форма, а именно протокол, който представлява писмено доказателствено средство, удостоверяващо извършеното процесуално-следствено действие, поради което

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата.

ЗАЩИТАТА: Моля да бъде разпитано едно лице в съдебното заседание, което да установи, че подзащитният ми има адрес на местоживеене и че същият издържа майка си, поради което бих искала да бъде разпитан един свидетел.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да не бъде уважено искането на защитата, тъй като няма спор къде живее обвиняемия.

Съдът по искането на защитата намира същото за неоснователно, тъй като в производство по чл. 64 от НПК е недопустимо първоинстанционният съд да събира гласни доказателствени средства по какъвто и да било въпрос.

В това производство, съдът има единствено правомощия да контролира въпроса за МНО на лицето, но няма никакви правомощия по събирането на доказателства, освен на писмени такива и то за обстоятелства като месторабота, трудово възнаграждение, характеристика на лицето и т.н.

Доколкото съдът следва веднага да се произнесе, НПК е предвидил, че в това производство не може да се извършват действия, които да го забавят, тъй като съдът има задължението да се произнесе по искането на прокурора незабавно, с оглед решаване на въпроса за МНО.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

3

ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл. 283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане по реда на чл. 64 от НПК и моля да го уважите, тъй като считам, че са налице изискуемите предпоставки предвидени в НПК за вземане на МНО „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М..

М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1 от НК. За това престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 6 години, което по смисъла на закона се явява тежко престъпление. Налице са и другите кумулативни предпоставки – от събраните гласни и писмени доказателства намирам, че са достатъчни и може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият И. е извършил престъплението, в което е обвинен. В подкрепа на това твърдение се явяват свидетелските показания на свидетелите – Ц., Ц., Т., П., А., В., протоколът за 4 разпознаване с участие на пострадалото лице Цолов, протоколът за оглед на местопроизшествие, СМЕ.

Налице е и опасността обвиняемият И. да извърши друго престъпление в случай, че не бъде задържан, с оглед обстоятелството, че съобразено с характера и начина на извършеното тежко умишлено престъпление, извършено на оживен булевард, в гр. София, в светлата част на денонощието, пред погледите на множество граждани, след като е причинил ПТП е слязъл от управлявания от него автомобил с нож в ръка, което опровергава защитната теза, че е бил нападнат от пострадалия Цолов и е отвърнал на това нападение.

След това е напуснал местопрестъплението.

Видно от материалите по делото, а именно справката за съдимост, И. е бил осъждан за убийство и е търпял наказание „лишаване от свобода“ не може да бъде пренебрегнат факта и го соча като лоши характеристични данни наличието на внесен обвинителен акт срещу И. отново за престъпление против личността, а именно средна телесна повреда, извършена в условията на опасен рецидив.

Освен всичко изложено, е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка – опасността да се укрие, тъй като след извършеното на деяние е напуснал местопрестъплението и се е укрил.

С всичко изложено намирам, че целите могат да бъдат постигнати само с определяне на МНО „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия И..

ЗАЩИТАТА: Моля да не се уважавате искането на СРП за вземане на най-тежката МНО. Видно от представените доказателства по делото, а именно разпита на свидетелите, касаещи първата предпоставка за обосновано предположение за извършено престъпление, считам, че така изнесеното от свидетелите, както на пострадалото лице, така и на свидетелите в колата, в която е бил обвиняемия, всички повтарят едно и също, че А.Ц. е бил много ядосан, това потвърждава и дъщеря му Л.Ц., която казва: „баща ми беше много ядосан и не видях какво стана“, като е помислила, че баща й ще се разбере с обвиняемия М.. Свидетел във втората кола – Т.В., казва, че когато е излязъл от колата А.Ц. е бил много ядосан, викал и крещял, което се потвърждава от свидетелските показания на А.. При свидетелските показания на двама от свидетелите, които са били в колата, твърдят че първо се е 5 нахвърлил А.Ц., като първоначално е заплюл колата на В. и се е нахвърлил върху него и е започнал да го бие, нанесъл му е 2-3 удара по лицето, което силно е проличало, но не видях по делото изготвена СМЕ, която да установи, че има съпричиняване на вреда от страна на пострадалия – пострадалият е предизвикал В., за да може В. да реагира по този начин и той е реагирал импулсивно, от страх, за да не го бият, а не защото е искал да навреди прекалено. Именно поради тази причина той не се е нахвърлял, а е гледал да го отблъсне и понеже е държал нож в ръката си от страх да не му навреди така се е случило по инерция, а не защото е искал да му навреди.

Свидетелите твърдят, че причина за тази ситуация и първият, който е посегнал е А.Ц., дори дъщерята на Цолов не твърди обратното. По делото не видях изготвена СМЕ, която да установи, че В. е имал наранявания, това което на мен ми сподели.