Решение № 19621 от 28.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19621 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110137646 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №

192945/06.07.2023 г., предявена от името на „**“ ЕООД, ЕИК *, чрез юрисконсулт ********, срещу М. В. Д., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че М. В. Д., ЕГН ********** дължи в полза на „**“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 764,56 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит ** № ****, сключен на 23.09.2021 г. между ** ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 175,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2021 г. до 04.12.2022 г; 3/ сумата от 239,10 лева (двеста тридесет и девет лева и 10 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.11.2021 г. до 04.12.2022 г., както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на М. В. Д., ЕГН ********** да заплати на „**“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 221,71 лева незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2023 г. до 1 изплащане на вземането; 2/ сумата от 453,33 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането.

Със заявление вх. № 56056/28.02.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. Д., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 764,56 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит ** № ****, сключен на 23.09.2021 г. между ** ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 175,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2021 г. до 04.12.2022 г;

3/ сумата от 239,10 лева (двеста тридесет и девет лева и 10 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.11.2021 г. до 04.12.2022 г.; 4/ сумата от 41,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г.; 5/ сумата от 221,71 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 6/ сумата от 453,33 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси.

С разпореждане № 31833/10.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 10944/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е отхвърлил заявлението в частта за суми, както следва: 1/ сумата от 221,71 лева незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 453,33 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 764,56 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит ** № ****, сключен на 23.09.2021 г. между ** ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 175,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2021 г. до 04.12.2022 г;

3/ сумата от 239,10 лева (двеста тридесет и девет лева и 10 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.11.2021 г. до 04.12.2022 г.; 4/ сумата от 41,38 лева, представляваща 2 мораторна лихва за период от 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г.

Заповедта е връчена на ответницата М. В. Д., като в законоустановения срок същата е депозирала възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 12.06.2023 г. Исковата молба е подадена на 05.07.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

С определение № 35022/04.10.2023 г., постановено в настоящото производство, съдът като е взел предвид, че в законоустановения срок не е предявен иск за сумата от 41,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 10944/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение, в частта за сумата от 41,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г.

Определението е влязло в законна сила в горепосочената част на 19.10.2023 г.

Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски кредит ** № **** от 23.09.2021 г. е предоставил на М. В. Д. заем в размер на 800 лв.

Поддържа, че срокът на договора бил 18 месеца, считано от датата на сключването, респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил настъпил. Посочва, че страните се договорили заемът да се погасява на месечни вноски с падеж 15то число на съответния месец, като в същия срок следвало да се заплаща и съответна част от договорено между страните възнаграждение. Сочи, че по договора е извършено едно плащане в размер на 125,00 лева, поради което счита, че следвало де му се заплати остатъка от заетата сума в размер на 764,56 лв., както и да му се изплати договореното възнаграждение в размер на 239,10 лв. за периода 25.11.2021 г.-04.12.2022 г. Излага съображения, че съгласно сключено с М. В. Д. Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия към договора за потребителски кредит следвало да се заплати възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси в общ размер от 720 лв. за предоставени на заемополучателя допълнителни услуги, посочени в исковата молба.

Ищецът твърди, че ответницата не изпълнила задълженията си по процесния договор за потребителски кредит, поради което изпаднала и в забава по 3 отношение изпълнението на същите, респективно, че дължи лихва за тази забава за периода 26.11.2021 г. – 04.12.2022 г. в размер на 175,79 лева.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че М. В. Д., ЕГН ********** дължи в полза на „**“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 764,56 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит ** № ****, сключен на 23.09.2021 г. между ** ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 175,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2021 г. до 04.12.2022 г; 3/ сумата от 239,10 лева (двеста тридесет и девет лева и 10 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.11.2021 г. до 04.12.2022 г., както и да бъде осъдена М. В. Д., ЕГН ********** да заплати на „**“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 221,71 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 453,33 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, който оспорва исковете по подробно изложени в отговора съображения. Посочва, че била въведена в заблуждение относно сключването на процесния договор, от своя колежка, за което обстоятелство била подадена жалба в СРП, където е образувана прокурорска преписка № 45586/2021 г. и досъдебно производство № 15104/2021 по описа на 03 РУ – СДВР.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Моли се за спиране на настоящото производство до приключване на наказателното производство по прокурорска преписка № 45586/2021 г. и досъдебно производство № 15104/2021 по описа на 03 РУ – СДВР.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени

4 установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „**“ ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., в качеството на заемател, е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер, че е било сключено Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по силата на което ищецът е предоставил на М. В. Д. посочените в исковата молба услуги, а за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за получения пакет услуги в размер на общо 720,00 лв.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

От представения и приобщен към доказателствения материал договор за потребителски кредит ** № ****, сключен на 23.09.2021 г. между ** ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, се установява в производството, че на 23.09.2021 г. между ** ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит ** № ****, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя потребителски кредит в размер от 800,00 лева, а последният се е задължил да го върне в срок на 18 погасителни вноски, при лихвен процент на ден от 0,11 % и годишен лихвен процент от 41,00 %. Установен е размерът на възнаграждението за допълнителни услуги в размер на сумата от общо 720,00 лева и размер на вноската по тези задължения от 40,00 лева.

По делото не е спорно и се установява от събрания доказателствен материал, в това число заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза и разписка за извършено плащане № 2000000270722052 на EasyPay от 23.09.2021 г., че заемната сума в размер на 800,00 лева е предоставена на 5 получател М. В. Д., ЕГН ********** на дата 23.09.2021 г. на основание „****“ /номерът на процесния договор за потребителски кредит/.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 125,00 лева, с която сума са погасени частично главница /35,44 лева/, дължима договорна лихва /24,60 лева/, възнаграждения по пакет допълнителни услуги /44,96 лева/ и такси по тарифа на ** ЕООД /20,00 лева/. Установява се, че без включване на възнагражденията по допълнителни пакети услуги Фаст и Флекси, то ГПР по договора е 48,98 %, а при включването им, е в размер на 227,71 %.

Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения между ** ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, договор за потребителски кредит ** № ****.