Решение № 4866 от 01.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 01.07.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14 072 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищецът – Т.А.Ц. твърди, че при ПТП настъпило на 01.06.2017г., около 10.00 часа, в гр. София, на бул. Прага между лек автомобил марка опел, модел вектра с рег. №*******и нея – като пешеходец. Твърди, че причината за това е виновното поведение на водача на лекия автомобил, който не е пропуснал преминаващата на пешеходна пътека ищца. Посочва, че вследствие на описаното ПТП ищцата получила следните увреждания:

- многофрагментно счупване на големия пищял на левия крак в областта на колянната става, - мозъчно сътресение и

- голяма разкъсно – контузна рана в дясната тилна област на главата.

Твърди, че непосредствено след инцидента ищцата е била хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. Пирогов”, като на втория ден е извършена оперативна интервенция, при която под анестезия е извършена репозиция на фрактурата и е фиксирана със заключваща плака и пет винта. Ищцата е била изписана на 08.06.2017г., като в домашни условия е продължил оздравителния процес. Посочва, че в началото не е била способна сама да се справя с ежедневните си нужди и е разчитала за това на близки, изпитвала е силни болки, поради което е следвало да приема обезболяващи медикаменти. Поради изживения шок ищцата посочва, че е имала понижено настроение, тревожност и нарушение на съня. Твърди, че ответникът е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите относно описания по-горе лек автомобил, която е валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Посочва, че ищецът се е обърнал към ответника за доброволно заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като последният е определил и изплатил обезщетение на в размер на 20 000 лева. Заявява, че посоченото обезщетение не удовлетворява ищеца, по тези съображения, моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответника да му заплати:

- 40 000 лева, като част от общия размер на дължимото обезщетение от 60 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 7 от делото на СГС/. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки.

Ответникът – „Д.з.“ АД в депозирания от него писмен отговор признава настъпването на следните факти:

- наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно описания лек автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, - настъпване на описаното ПТП и

- ответникът е заплатил на ищцата

20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди от процесното ПТП.

Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В депозираната преди последното съдебно заседание молба - становище процесуалният представител на ответника е включил и списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 6 от делото на СГС/. Също там е направено и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От изложените твърдения в исковата молба и депозирания писмен отговор съдът приема като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

- наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно описания лек автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, - настъпване на описаното ПТП и

- ответникът е заплатил на ищцата

20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди от процесното ПТП.

По делото на страница 6 е представен констативен протокол №К - 353 от 01.06.2017г., съставен дежурен ПТП при ОПП - СДВР относно процесното ПТП.

По делото е представена епикриза КП 217.1 издадена от началника на 1-ва клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н. Пирогов” /страница 7 - 9 от делото/. От нея се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 01.06.2017г. и изписана на 08.06.2017г. Там са извършени консултации с ренгенолог, хирург, невролог, интернист – кардиолог и анестезиолог, като на 02.06.2017г. е извършена операция на ставата на лявото коляно. Описаните наранявания в исковата молба съответстват на посоченото в епикризата.

От представения и приет по делото препис на протокол от проведено на 24.10.2017г. открито съдебно заседание на СРС, 133 – ти състав по нохд№17 835/2017г. се установява, че Прокуратурата и обвиняемия – М.С.С.са сключили споразумение, което е одобрено от съда, относно процесното ПТП, като обвиняемия се е признал за виновен в неговото причиняване, като е допуснал нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, „като не е пропуснал пресичащият на пешеходна пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходец Т.А.Ц., като го ударил с предната дясна част”

По искане на ищеца пред СРС е разпитан свидетелят С.Н., който е зет на тази страна. Свидетелят описва в какво състояние е била ищцата непосредствено след приемането й в болницата – лакътят й е бил наранен – ожулен, крака й е бил надут, имала е кръв по главата и по крака, която е била от охлузване. Посочва, че след изписването той и дъщерята на ищцата са наели жена за 24 часово наблюдение, тъй като ищцата не е могла да става и нейните всички хигиенни нужди са извършвани в леглото. Ползвали са услугите на жена – гледачка за три месеца, след което посещенията на тази жена са станали периодично през седмицата.

Посочва, че ищцата е започнала сама да става от леглото и да се предвижва в домашни условия след шестия – седмия месец. Първоначално ищцата се е предвижвала с проходилка, като постепенно и с много болки и започнала да ходи.

Но и сега ползва винаги проходилката, тъй като левият крак е изкривен и глезена се подува постоянно. Непрекъснато има болки в левия крак и е постоянно на болкоуспокояващи. Ищцата и досега единствено излиза до градинката пред блока, само с проходилката и в повечето случай с чужда помощ. Свидетелят описва, че психически ищцата е променена след инцидента, страсира се когато чуе шум от коли и тролеи, а при пътуване в кола се държи постоянно за дръжката и повтаря да се внимава. Посочва също, че педи инцидента ищцата е била физически активна – придвижвала се е нормално.

По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице - специалист по съдебна медицина. Вещото лице е извършило и личен преглед на ищцата на 03.10.2018г., при който е установило, че същата се предвижва само с проходилка, локално е установил белег от рана в окосмената част на главата тилно, оток на ляво коляно с белег от хирургична интервенция, пасивните и активните движения на лява колянна става са ограничени и болезнени, като флексията е възможна до 90 градуса /при норма 130 градуса/, самостоятелно стъпване на левия крак е невъзможно, поради силна болка. Налице са данни за атрофични промени в мускулатурата на левия крак. В заключението е посочено, че описаните в епикризата увреждания са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. В заключението е посочено, че при мозъчно сътресение /без изпадане в кома/ възстановителния период е около 20 – 25 дни. Но в конкретния случай пострадала съобщава за церебрастенни прояви, които могат да се отдадат на преживяната черепно – мозъчна травма при ПТП и налагат провеждане на инструментални изследвания. Вещото лице посочва, че посттравматична церебрастения при възрастни пациенти е сравнително често усложнение след преживяна травма с мозъчно сътресение. Относно причинената вътреставна травма на лявото коляно вещото лице е посочило, че с оглед на възрастта на пациента и приложеното лечение води до затруднение на движенията следностатичистически за около 5 – 6 месеца. В конкретния случай на базата на тази травма се е развила артроза с персистираща болка при натоварване на крака и втвърдяване на ставата със значително намален обем на движенията. От така описаното вещото лице е посочило, че това ще наложи и в бъдеще приемане на обезболяващи от ищцата. В съдебно заседание вещото лице е посочило,че е възможно да се избегне използването на помощни средства чрез извършване на операция за смяна на колянната става.

По искане на ответника пред СРС е разпитан свидетеля М.С.С.– водач на лекия автомобил при процесното ПТП.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Относно иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи:

1. механизъм на настъпилото ПТП,

2. вина за настъпване на процесното ПТП,

3. претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;

4. причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания, 5. предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП и

6. здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени.

От сключеното споразумение по нохд №17 835/2017г. по описа на СРС, НО, 133 – ти състав, което подробно е описано по-горе в мотивите, се установява настъпването на първите два факта: механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача на лекия автомобил.

От заключенията на съдебно – медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и тези травми. От тези документи и разпита на първия свидетел се установява и предприетите действия за възстановяване от ищцата: една седмица болничен престой, при който е извършена една операция на лявото коляно.

Провеждано е медикаментозно лечение, като след изписване от болинцата ищцата е ползвала поради изпитваните болки през възстановителния период от 6 месеца постоянно болкоуспокояващи. В период от първите три месеца ищцата е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си. Общият период на възстановяване е бил около шест месеца. След този период има трайни и невъзвратими последици – белег на главата, в резултат на травмата, изразен блоков синдром при натоварване на левия крак, намалени по обем движения в колянната става на левия крак, персистиращи целебрастенни оплаквания в резултат на мозъчното сътресение, които налагат използването на болкоуспокояващи, невъзможност за самостоятелно стъпване на левия крак, поради силна болка и предвижване само чрез проходилка в домашни условия, като при движения извън тази среда се нуждае от придружител.

При така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 86г., продължителният лечебен и възстановителен период от около 6 месеца след операцията, интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и обстоятелството, че настъпилите нарушения на здравословното състояние на ищеца са тежки и невъзвратими – затруднения в предвижването, постоянен болков синдром, ограничения на движенията на лява колянна става, невъзможност за стъпване на ляв крак, поради силна болка и постравматична церебрастения, което обуславя неудобства в битова среда, съдът намира, че сумата от 50 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.

Разпечатката съдържа 47 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19ecdfdd-f8cb-4dae-8ba8-5139cdd0c835