Решение № 376 от 04.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Пазарджик, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №50/27.03.2024г., постановено по гр.д.№794/2021г. по описа на РС- Панагюрище е осъден „Асарел- Медет“ АД, с ЕИК- 822106269, със седалище: гр.Панагюрище, местност Асарел, да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.Панагюрище, ул.„Пенчо Славейков“ №18, сумата от 5000лв., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди на Ч. във връзка с влошаване на състоянието му за заболяването „Вегетативна полиневропатия на горни крайници- III стадий“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на установяването на ексцеса- 29.01.2020г., до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за сумата над 5000лв. до претендирания размер от 10000лв., като неоснователен и недоказан.

Осъден е „Асарел- Медет“ АД, с ЕИК- 822106269, със седалище: гр.Панагюрище, местност Асарел, да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.Панагюрище, ул. „Пенчо Славейков“ №18, сумата от 1250лв., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди на Ч. във връзка с влошаване на състоянието му за заболяването „Невритис нерви акустици 1 билатералис- тежко чуване, за слухопротезиране за ляво ухо“, ведно със законната лихва, считано от датата на констатиране на ексцеса- 05.12.2019г., до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за сумата над 1250лв. до претендирания размер от 2500лв., като неоснователен и недоказан.

Осъден е „Асарел Медет“ АД, с ЕИК- 822106269, със седалище: гр.Панагюрище, местност Асарел, да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.Панагюрище, ул.„Пенчо Славейков“ №18, сторените съдебно- деловодни разноски съобразно с уважената част от исковете, в размер на 415лв.- за адвокатско възнаграждение.

Осъден е Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.Панагюрище, ул.„Пенчо Славейков“ №18, да заплати на „Асарел Медет“АД, с ЕИК- 822106269, със седалище: гр.Панагюрище, местност Асарел, сторените съдебно- деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата от 450лв.- възнаграждение на вещото лице по съдебно- медицинската експертиза.

Осъден е „Асарел Медет“АД, с ЕИК- 822106269, със седалище: гр.Панагюрище, местност Асарел, да заплати по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд- Панагюрище сумата от 245лв.- държавна такса, съгласно уважената част от иска.

Допуснато е на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението относно обезщетението по реда на чл. 200 от КТ.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на адв.Г. М., в качеството му на процесуален представител и пълномощник на „АсарелМедет“ АД гр.Панагюрище, в частта която съдът е уважил частично предявените от ищеца Н. Г. Ч. искове и е осъдил ответника- „Асарел- Медет“ АД да заплати съответно посочените в решението суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл. 200 от КТ.

Счита се, че в тези си части постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила, а така също е необосновано, немотивирано и недопустимо.

Приема се, че крайните изводи на съда в постановения съдебен акт не съответстват на събраните по делото доказателства и духа на закона.

Твърди се, че с предявената срещу „Асарел- Медет“ АД гр.Панагюрище 2 искова молба от Н. Г. Ч. се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл. 200 от КТ във връзка с влошаване на здравословното му състояние поради придобити професионални заболявания.

Сочи се, че в хода на образуваното съдебно производство предявените искове не са доказани по надлежния начин от ищцовата страна, нито по основание, нито по размер, поради което същите е следвало да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни от съда.

Визира се, че при формирането на своите правни изводи, съдът не е извършил цялостен и задълбочен анализ на всички относими към спора доказателства и не е обсъдил в постановеното решение доводите и възраженията на „Асарел- Медет“ АД по отношение на безспорните правнорелевантни факти, което прави решението необосновано и незаконосъобразно. Вместо това, първоинстанционният съд при постановяване на своето решение се е задоволил само да преразкаже в хронологичен ред хода на правния спор и съдържанието на приетите по делото писмени доказателства и съдебно- медицинска експертиза, без да анализира същите в пълнота и взаимовръзка, както и да посочи какви фактически и правни изводи относно значимите за спора факти прави въз основа на тях.

Твърди се, че в оспорвания съдебен акт липсват изцяло мотиви, защо съдът „не кредитира заключението на вещото лице в частта, с която се констатира от експерта, че не съществува причинно- следствена връзка между заболяванията на ищеца и работата му като булдозерист в „Асарел- Медет“ АД, през периода 1990-1999г.“ /стр. 7/.

Приема се, че този въпрос е от особена важност за формирането на законосъобразни правни изводи от решаващия съд, тъй като в практика на ВКС по приложението на чл.200 КТ при ексцес от трудова злополука и професионалната болест се приема, че: „… в тези случаи следва да се установи: 1/ усложнено и влошено здравно състояние на работника или служителя, пострадал от трудова злополука или професионална болест, като влошено здравно състояние е налице, както когато е довело до намаляване на работоспособност, така и когато се изразява само в изостряне на болки и страдания, без те да са довели до увеличаване на степента на трайна 3 неработоспособност и 2/ причинна връзка между трудовата злополука или професионалната болест и ексцеса.“ (в този смисъл Решение №50177 от 15.02.2023г. по гр.д.№3159/2021г., IV г.о. на ВКС).

Твърди се, че от мотивите не става ясно и кои конкретни обстоятелства, приети за установени от съда по делото е взел той предвид и какъв логически подход е предприел при оценката им, за да приеме, че именно сумите 5000лв. и 1250лв. са справедливия в случая размер на присъдените обезщетения за ексцес на професионалните заболявания „вегетативна полиневропатия на горни крайници ІІІ, тежка степен“ и „невритис нерви акустици билатералис, тежко чуване.

Поради това се счита, че решението на PC- Панагюрище е постановено в противоречие с трайно установената практика на ВКС, включително и ППВС №1/1953г., която изисква съдът да мотивира своя акт, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да посочи кои релевантни за спора факти приема за доказани или недоказани и какви правни изводи следват от тях. Като не е сторил това, първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че посочените в исковата молба на ищеца претенции по двата осъдителни иска се основават на неверни фактически твърдения, а тези, които са верни, се подвеждат под неправилни правни квалификации, въз основа на което се правят и неверни и необосновани крайни изводи. В постановеното от съда решение са напълно игнорирани направените възражения за основателност на предявените искове от страна на ответника в хода на съдебното производство.

Сочи се разпоредбата в чл.56 от КСО, която съдържа легална дефиниция на професионалната болест, като приравнява на нейните правни последици „ексцес“, като последващо усложнение, по- късна неблагоприятна последица от вече установената професионална болест /по арг. чл.56, ал.3 КСО/.

Усложненията, резултат от призната професионална болест са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в пряка причинно- следствена връзка с признатата професионална болест.

Признаването на едно заболяване за професионално става само по изрично уредения в чл.61-63 на КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, 4 потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността ред. Признаването на професионалния характер на заболяване, на неговите усложнения и по- късни последици /ексцес/ е от изключителната компетентност на органите на експертизата по работоспособността, в частност ТЕЛК, а по реда на обжалването- НЕЛК. Те са единствените органи, които: 1) признават определено заболяване за професионална болест; 2) установяват настъпилите здравословни усложнения /ексцес/ и 3) установяват причинно- следствената връзка между здравословните усложнения /ексцес/ и професионалната болест Визира се, че по силата на чл.62, ал.3 на КСО, във връзка с чл.3, чл.10 и чл.13 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, признаването на професионалната болест и нейното усложнение и късни последици /ексцес/ става с решение на ТЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствен характер, като от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент. Едновременно с това, то е и официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на пряка причинна връзка между професионалната болест и ексцеса като положителни юридически факти, които са елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ, от който зависи съществуването на правото на обезщетение на работника.

Твърди се, че съгласно константната практика на ВС и ВКС, гражданският съд не може да установява самостоятелно наличието на професионална болест, нито наличието на причинен от нея в пряка причинноследствена връзка ексцес, а в тази насока е обвързан изцяло от установените с официална удостоверителна сила относими факти във влязлото в сила Експертно решение на ТЕЛК. Съответно, при липсата на такова Експертно решение, твърдението на ищеца за наличие на влошаване на здравето, което да е във връзка с професионално заболяване е недоказано и това обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл.200, ал. 1 КТ.

I. По отношение на осъдителния иск за ексцес на професионалното заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници ІІІ, тежка 5 степен“ се счита, че:

1. Не е налице ексцес на ПБ „вегетативна полиневропатия на горни крайници III, тежка степен;

2.1.

Не е налице ексцес на ПБ, причинен от въздействието на вредоносни фактори на работната среда само при „Асарел- Медет“ АД;

2.2. Ексцесът на „вегетативна полиневропатия на горни крайници III, тежка степен“ не е причинен само от ПБ „вегетативна полиневропатия на горни крайници“;

3. Не са налице твърдените от ищеца неимуществени вреди, обуславящи размера на претендираното обезщетение.

На първо място се сочи, че в хода на процеса е доказано по безспорен и категоричен начин, че твърдените от ищеца неимуществени вреди не са причинени само и единствено от установения от ЕК на ТЕЛК ексцес на ПБ „вегетативна полиневропатия на горни крайници III, тежка степен“. По силата на чл.200 КТ, работодателят обезщетява само тези неимуществените вреди, които са в пряка причинно- следствена връзка с професионалната болест, респективно ексцесът на професионалната болест причиняват. Работодателят обаче няма задължение да обезщети неимуществените вреди, които са причинени от общи заболявания, както и от прогресиращи възрастоводегенеративни промени, съпътстващи остаряването на всеки човек. В този смисъл, тяхното наличие, значение и тежест в претърпените от работника болки и страдания се отчитат, за да се определи тази част от неимуществените вреди, които по силата на чл.200 КТ работодателят трябва да обезщети.

В конкретният случай се визира, че представената от ищеца и допусната като доказателство към делото Епикриза по и.з.№64102/223 от 11.10.2021г. до 16.10.2021г., издадена от Отделение по професионални болести към УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД- Пловдив установяват наличието на множество, прогресиращи, съпътстващи общи заболявания (като преживян исхемичен мозъчен инсулт, дегенеративна болест на костно- ставния апарат, дископатия, периатрит и др.), които съвместно с професионалното такова са причинили неговото здравословно състояние и субективен болков синдром. Този факт е бил потвърден и от назначената и приета по делото СМЕ, според която: „Ищецът е преживял Исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ) през м. август 2019г. Същият страда от съпътстващи общи заболявания, като дегенеративна болест на 6 костно- ставния апарат с хронично протичане и множествена локализация.