Решение № 5118 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5118 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110150597 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на 06.07.2022 г. между страните е сключен Договор за кредит №**********, по който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 5000 лева, при ГПР в размер на 38,67%, като била начислена и застрахователна премия в размер на 1115,78 лева. По този начин общият размер на кредита възлизал на сумата от 8521,14 лева при главница в размер на 5000 лева.

Намира, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора, посочения ГЛП на 30% (34,12%), както и клаузата за еднократна оценка на риска противоречат на добрите нрави и са неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Сочи, че в договора само формално бил посочен размер на ГПР от 38,67%, като този процент не отразявал действителния такъв, доколкото не била включена такса за оценка на риска застраховка. Не било ясно какви разходи формират ГПР. По изложените съображения намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Била нарушена и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху незаплатената в срок главница. Недопустимо било под формата на „застраховки“ да се начисляват други суми, различни от лихвата. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за потребителски кредит №**********/06.07.2022 г., сключен между страните по делото за нищожен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е действителен и не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

1

Намира, че в договора е посочено кои компоненти се включват при изчисляване на ГПР по кредита, както и че не следва застрахователната премия да се включва при изчисляване на ГПР по кредита, доколкото не била условие за сключване на договора.

Признава, че разходите за застраховка не са включени при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че съгласието на потребителя за сключване на договор за застраховка било обективирано в сертификат №1**********2022, като излага подробни съображения за начина на сключване и условията по договора за застраховка в подкрепа на твърдението си, че застрахователната премия не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че в договора за застраховка подробно била описана възможността на потребителя да прекрати договора. Излага съображения за спазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 11 и 12 ЗПК. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен Договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът е нищожен на заявените основания.

Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит №**********/06.07.2022 г., сключен между ищцата в качеството на кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитодател, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата в заем сумата в размер на 5000 лева. Общият размер на кредита е 6115,76 лв., от които 5000 лв. представляват парична сума за потребителски цели, а 1115, 76 лв. – застрахователна премия по рискова застраховки, както следва: застраховка Bank пакет сметка (bill) в размер на 239,77 лева и застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка (bill) в размер на 875,99 лева, която не е изплатена на кредитополучателя, а е преведена директно от кредитора на застрахователя и е включена в главницата по кредита.

Договорът е сключен със срок на погасяване 24 месеца, при 24 месечни погасителни вноски в размер на 335,06 лв., с краен падеж 15.07.2024 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 34,12 %, както и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 38,67 %, като общата сума, дължима от потребителя за целия срок на договора, възлиза на 8521,40 лв. Погасителният план е приложен като неразделна част от договора, като в него лихвата се начислява върху цялата сума от 6115,76 лева, без да е направена самостоятелна разбивка на реално предоставената парична сума и финансираната застрахователна премия.

Съгласно Общите условия за предоставяне на потребителски кредити XTRA, към договора е предвидена възможност за включване на застраховка "Живот", която се предлага във връзка с избора на определен кредитен пакет и има за цел обезпечаване на вземанията на кредитора по договора за кредит. В Общите условия е уредено, че при включване на застраховка кредитополучателят се счита за застраховано лице, като ползващо лице по застраховката е кредиторът, до размера на неизплатените задължения по кредита. Застраховката се сключва за срок, съответстващ на срока на договора за кредит, като застрахователната премия е еднократна, определя се предварително и се заплаща чрез финансирането от кредитора, като същата се включва в общия размер на кредита. Посочено е, че покритите застрахователни рискове, ограниченията и изключенията от покритието се уреждат в отделни общи условия на застрахователя, които кредитополучателят приема заедно с договора за кредит, като при настъпване на застрахователно събитие обезщетението се използва за погасяване 2 на задълженията към кредитора по кредита.

По делото е приложен застрахователен сертификат, удостоверяващ сключването на договор за Застраховка на кредита във връзка с процесния договор за потребителски кредит. От съдържанието на сертификата се установява, че застраховано лице е кредитополучателят, а ползващо лице по застраховката е кредиторът до размера на непогасените задължения по кредита. Застраховката е със срок, съвпадащ със срока на договора за кредит, като покритието е обвързано с изпълнението на задълженията по кредита. В сертификата е посочена еднократна застрахователна премия в размер на 1115,76 лв., която се финансира чрез кредита, не се изплаща на застрахованото лице и служи за обезпечаване на вземанията на кредитора при настъпване на застрахователно събитие.

Ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка, а ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Противно на твърдението на ищеца, че съдът е длъжен служебно да разгледа всички основания за нищожност на договора, съдът разглежда единствено основанията за нищожност заявени от ищеца, в съответствие с тълкувателната практика на касационната инстанция, според която при предявяване на иск по реда на чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката.

В случая се твърди нищожност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради неправилно посочване на годишния процент на разходите по процесния кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 38,67 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит главницата по договора за кредит възлиза на сумата от 6115,76 лева, от които 5000 лева – предоставена на ищеца сума, 239,77 лева – застраховка Bank пакет 3 сметка и сумата от 875,99 лева за застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка, които застраховки са сключени с „Кардиф общо застраховане, клон България“.

От изложеното следва, че в процесния договор за стоков кредит 3 застрахователната премия е включена в главницата. В практика на СЕС /Решение от 21 април 2016 г. по делото С-377/14/ се приема, че член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В същия смисъл е и практиката на ВКС (Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК), която приема, че застрахователната премия представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

В случая застрахователната премия представлява част от главницата по кредита, като тази сума не се предоставя реално на потребителя, а се заплаща на застрахователя директно от кредитодателя, но за сметка на потребителя. Следователно застраховката, съобразно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява част от разходите по кредита и следва да бъде включена в ГПР, а не да се оформя като част от главницата, което е подвеждащо за потребителя и има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничаване размера на ГПР. В обобщение настоящия състав на съда намира, че процесния договор за кредит е недействителен, тъй като в застрахователната премия е била включена в главницата по договора, вместо в общите разходи по кредита, като липсата на включване на застрахователната премия в ГПР, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (така и Решение № 7779 от 19.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 3449/2025 г).

С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата. Същата претендира присъждането на разноски за държавна такса в размер на 340,85 лева (174,27 евро) както и сумата в размер на 1300 лева (664,68 евро) за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на разноските.

Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19ec9848-7b63-43d4-800d-aac03f3fe727