Решение № 40 от 15.03.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Кърджали, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140201042 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № *********/ 10.11.2023г. издадено от Началник група в сектор „П. п."-К., с което са наложени наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, на Д. Л. В. от гр.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 29.10.2023г. в 21.50часа в гр.К. на кръстовище на бул.Б. и ул.Б..

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят В., който обжалва наказателното постановление като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, както и не е налице основание за издаването му.

Настоява, че не е извършил посоченото нарушение, и че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон от административно наказващия орган.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа молбата си като допълва, че издаването на наказателното постановление е нарушен материалния закон, 1 тъй като наложената санкция не отговаря на описанието на фактите за установяване на административно нарушение и има съществено разминаване между текста на акта и деянието по сочено в чл.175 ал.1 т.4. В ход по същество моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като се присъдят направените по делото деловодни разноски.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. От същия е постъпило писмено становище, с което настоява жалбата да се остави без уважение и наказателното постановление да се потвърди. От упълномощен юрисконсулт е постъпила молба, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 29.10.2023г. се провеждали местни избори в страната и в гр.К. Поради това свидетелите В. Л. и А. А., тогава и двамата работещи в сектор „П. п."-К., били на работа с униформено облекло и били разпределени на кръстовището в гр.К. образувано от ул.Б. и бул.Б., където да осигуряват предимство на служебните автомобили, които носели изборните бюлетини от секционните комисии. И двамата се намирали на ул.Б. като свидетелят В. Л. отговарял за трафика от съдебната палата към новия мост на кв.В., а свидетелят А. се грижел за автомобилите идващи от кв.В. към централната градска част. Така около 21.50ч. по ул.Б. в гр.К. в посока от съда към кв.В. се придвижвал лек автомобил „А.“ с рег.№ ********, когато свидетелят В. Л. му подал „стоп“ палка и му посочил с ръка къде да спре, а именно пред него на ул.Б., за да може идващия в този момент автобус носещ изборни бюлетини придружаван от патрулен автомобил, да премине. Въпреки това водачът на тази автомобил заобиколил полицейския служител Л. и спрял на бул.Б. в частта, на която имало положени павета, което било на около 7- 8 метра разстояние от указаното му място за спиране. Тогава свидетелят В. Л. се насочил към спрения автомобил, при което установил, че негов водач бил жалбоподателят 2

Д. В., както и че в него имало още трима пътници. Първият обяснил на водача В. какво нарушение е извършил, при което той му отговорил, че не е разбрал подадения сигнал от свидетеля В. Л.. В това време при тях дошъл и полицейския служител А. А., на когото колегата В. Л. обяснил какво нарушение е извършил жалбоподателя. За извършеното административно деяние свидетелят Л. на место съставил акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл.103 от ЗДвП, който жалбоподателят В. подписал без възражения. На тази база на датата 10.11.2023г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите В. Л. и А. А., които си кореспондират помежду си, последователни са, а и съответстват на другите събрани по делото писмени доказателства, а именно Акт за установяване на административно нарушение серия ** № *******/ 29.10.2023г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и полицейския служител Л. е очевидец на нарушението и подробно описва поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Този свидетел лично е възприел начина, по който се е държал водача на спрения за проверка автомобил, поради което показанията му бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Прочее тези показания съответстват частично и на показанията дадени от свидетелката Д. М. Настоящата съдебна инстанция обаче не дава вяра на свидетелството на последната, че жалбоподателят В. е изпълнил точно полицейското разпореждане, както и че не му било показано точно къде да спре на инкриминираната дата, поради факта, че нейните показания не бяха подкрепени от нито едно друго доказателство по делото.

Така също описаните факти се подкрепят частично и от показанията на свидетеля Д. М., но те дават сведения за главния факт на доказване, а именно дали е спрял на указаното от полицейския служител място на датата 29.10.2023г.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановения 14- дневен срок 3 видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 01.12.2023г., а жалбата е депозирана на 07.12.2023г.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътното превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на цитираната норма, а именно жалбоподателят Д. В. като водач на МПС- лек автомобил марка „А.“ с рег.№ *********, не е изпълнил указанието на полицейския служител В. Л., който е бил на работа и е извършвал този ден контрол по пътищата, а не е спрял на указаното му място за спиране от контролен орган. Правилно административно наказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението”. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата, като извършеното деяние е съставомерно, тъй като има съвпадане на всички признаци на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят като водач на МПС не е изпълнил дадено му разпореждане да спре управлявания от него автомобил на конкретното посочено място. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- лек автомобил. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че следва да изпълнява разпорежданията на контролните органи като спре управляваното от него МПС на указаното място, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно не е изпълнил разпореждането и е спрял на разстояние 7-8 метра от указаното му такова и то на друга улица. При определянето на наказанието обаче наказващият орган не е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, както и облика му като водач на база Справка за нарушител / 4 водач, тъй като се касае за млад човек, който до този момент не е бил санкциониран за нарушения по Закона за движението по пътищата. Поради това следва да се намалят до минимално предвидените законови такива и двете предвидени административни нарушения като същите бъдат определени в абсолютния минимум. Поради това следва наказателното постановление да се измени като се намали наказанието глоба и същото се наложи в размер на 50лв., както и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ се намали от 3 месеца на 1 месец.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.103 ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат възложени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя не бяха присъдени направените от тях разноски за адвокатска защита. По изложените 5 съображения, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *********/ 10.11.2023г. издадено от Началник група в сектор „П. п."-К. на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, на Д. Л. В. от гр.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 29.10.2023г. в 21.50часа в гр.К. на кръстовище на бул.Б. и ул.Б., като намалява наказанието глоба в размер от 100лв. на 50лв., и намалява наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на 1 месец.

ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Л. В. с адрес гр.К. кв.В. № ** вх.* ет.* ап.** и ЕГН ********** да заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6