Решение № 2242 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2242 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110203252 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от П. Ж. М. срещу Електронен фиш Серия К № 8704854, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложено за административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.

В жалбата се посочва, че обжалваният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните разпоредби. Поддържа се, че заснемането от автоматизираното техническо средство се приравнявало на съставяне на АУАН, а генерирането на електронния фиш – на издаване на наказателно постановление, като в настоящия случай електронният фиш бил издаден след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок.

Описанието на нарушението в обжалвания акт не позволявало по еднозначен начин да се разбере точния вид на нарушението и защо било квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и санкционирано по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Твърди се, че при наличие на мобилно автоматизирано средство и контролни органи на място следвало да се ангажира административнонаказателна отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване 1 на НП, като прилагането на съкратената процедура чрез издаване на електронен фиш представлявало съществен порок. Твърди се, че в разрез с правилата е използвано мобилно АТСС, а не както е следвало – стационарно или чрез санкциониране по общия ред по ЗАНН. При издаването на обжалвания фиш били допуснати нарушения на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.10, и ал. 2 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично и не е бил представляван.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - СДВР, не е била представлявана. В представено писмено становище са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били спазени разпоредбите на закона, по делото било успешно установено извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че за работата на мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на контролен орган, който само включва и изключва устройството.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 21.02.2024 г. П. Ж. М. била ползвател на лек автомобил с марка „***”, с рег. № ***, а негов собственик е бил „***” ЕООД.

На 21.02.2024 г. около 18,11 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в гр. ***, по бул. „***” до № ***, с посока на движение от ул. „***” към бул. „***”, като се движил със скорост от 69 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък бил поставен пътен знак, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD1192. Системата за видеоконтрол е одобрена и вписана в списъка под № B-46 н а 06.07.2018 г. със срок на валидност до 2

13.06.2027 г., като е преминала проверка за периода от 13.03.2023 г. до 14.03.2023 г.

След като нарушението на скоростта било заснето със системата за видеоконтрол, на 23.02.2024 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 19 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 10.02.2025 г. фишът бил връчен на жалбоподателя.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: марка „***”, с рег. № ***; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 018-СГИСИС/14.03.2023 г.; преглед на вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с дата на използване 21.02.2024 г. и снимков материал касателно местоположението на камерата и поставения знак с ограничение на скоростта; справка – картон на водача; разпечатка на л. 16; сертификат за преминато обучение.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния 3 автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час предвид отбелязването при заснемането.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение. От снимковия материал на поставеното техническо средство за заснемане и на пътния знак в непосредственост относно въведеното ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и предвид вписаното в протокола касателно местоположението на камерата и ограничението в този участък чрез знак, съдът счита, че в заснетия участък е важало именно ограничение на скоростта от 50 км/ч, предвид разрешена по-висока скорост в околността, установима от проектите за организация на движението от л. 33 до л. 36. Тук следва да се отбележи обаче, че касателно конкретното важало ограничение на скоростта в процесните момент и участък, съдът не кредитира предоставената от Столична община информация с постъпили писма, доколкото същата се явява изолирана от останалата доказателствена маса и се характеризира с неяснота дали касае конкретния пътен участък. Видно от мястото на позициониране на камерата, отбелязаното в електронния фиш като място на нарушение, протокола за използване на АТСС и снимковия материал към него, включително със заснетото местоположение на поставения знак за ограничение на скоростта от 50 км/ч, нарушението е настъпило по бул. „***” до № ***. Затова и съдът е изискал няколкократно информация за ограничението на скоростта по бул. „***” до № ***, тъй като видно от снимковите материали към протокола, както техническото средство за заснемане, така и пътния знак, са били поставени не по бул. „***” № ***, а до този номер, между платната за движение. Следва да се отбележи, че след справка (включително и времева – за м. 08.2024 г. и м. 07.2022 г.) в приложението „Гугъл Мапс”, което е служебно достъпно на съда и страните, както и публично достъпно, а оттам – и служебно известно за съда, се 4 констатира, че посоченият знак и местоположението му не са били променяни.

От предоставените проекти за организация на движението от общината не може да се установи дали същите обхващат именно и процесния участък в цялост, а в придружителното писмо е посочено, че общината не разполага с информация за промяна на движението към 21.02.2025 г., макар съдът да е поискал информация за дата, предхождаща с една година посочената. Затова съдът отново е изискал информация, като е постъпило писмо с вх. № 1545563/02.05.2025 г., в което обективираната информация противоречи на постъпилата с предходното писмо от общината и по-точно маркираното в проектите. Посоченото съдът счита дескредитиращо относно точността, относимостта и достовереността относно конректните параметри на доказване в настоящото производство, поради което съдът не ползва представената и коментирана по-горе информация от Столична община.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото е имало поставен пътен знак, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 69 км/ч, което е с 19 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от 50 км/ч. Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че именно той е ползвател на автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със скорост от 69 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на 5 вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от нарушителя при форма на вина пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от пътя е 50 км/ч съгласно изрично поставения пътен знак, като е целял извършване на нарушението и управление на автомобила с по-висока скорост - 69 км/ч.

Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаване на атакувания електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото противоправно поведение, които като признаци съставляват описание на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен обем защитата си срещу наложената санкция. Несъстоятелни са възраженията, че актът не отговарял на изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 1., т. 2, т. 10 и ал. 2 от ЗАНН, доколкото същите касаят издаването на друг вид акт – наказателно постановление, което не се приравнява на издадения електронен фиш, чието съдържание е предвидено в специална разпоредба (чл. 189, ал. 4 от ЗДвП).