Решение № 678 от 19.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно гражданско дело № 20225300503181 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ОБЩИНА **** ЕИК:***** чрез юрк.И.А. и И.Д. против решение №3251/10.10.2022 г. по гр.д.№15956/2021 г. на Пловдивския районен съд, 3 гр.с., с което е осъдена ОБЩИНА **** да заплати на ищците сумата от 1617.00 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ги е лишила и се е обогатила за тяхна сметка като е ползвала собствения им поземлен имот с идентификатор *****.*****.895 по КК и КР на гр. **** за периода 11.10.2016 г. - 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата и сумата 1310 лв.- разноски по делото Излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли вместо него съда да постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответниците по жалбата - С. П. П., ЕГН:********** и Я. Д. Д. с ЕГН:********** молят жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Претендират разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.59,ал.1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба са изложени следните оплаквания: че неправилно съдът е 1 приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на общината по реда на чл.

59 ЗЗД, не е налице разместване на имуществени блага, не е доказано по какъв начин общината пречи на ищците да ползват имотите и какви точно действия са извършени в него, за да се приеме, че общината се е обогатила за сметка на ищците. Счита, че ОБЩИНА **** нито пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, нито носи отговорност за това, че не го упражняват в пълен обем поради изграждане в имота им на парапет. От заключението на вещото лице Г. не е установено дали действително ОБЩИНА **** е реализирала на място предвиденото в плана разширяване. Вещото лице не може да даде обосновка откъде се получава разликата между площта на имота по първичния нотариален акт и посоченото в кадастралната карта. Счита, че предявената претенция е останала недоказана.

С отговора за ВЖ въззиваемият е развил съображенията си, че решението на РС е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване. Конкретно, и зложени са съображения, че страните не спорят и се е установило по делото, че ищците са собственици на процесния имот. Претенцията е срещу общината, която е създала и поддържала неоснователно състояние, препятстващо спокойното упражняване на правото им на собственост. От свидетеля по делото и приетата съдебна техническа експертиза имотът се установило, че имотът е почти изцяло зает от подновения тротоар към посочените улици в пълно отклонение от действащия план, а парапетът от около 0.80 см. височина е разположен изцяло в техния имот. Вещото лице Г. е установило идентичност на процесния имот с имота, описан в титулите за собственост. Счита т, че искът е доказан по размер от вещото лице Р..

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Не се спори по делото, а и от приетите по делото писмени доказателства-нотариални актове,удостоверение за наследници и акт за брак, се установява, че ищците са собственици на незастроен ПИ с ид.№*****.*****.895 по КККР на гр.**** с адм.адрес гр.***** с площ 43 кв.м., който е одържавен с Акт №**** г.по ЗОЕГПНС като празно дв.място от 35,5кв.м. и е реституиран по ЗВСОНИ на н-ци на П. П. П., съгласно удостоверение изх.№0-92312815.06.1992 г. на Кмета на ОБЩИНА ****, от което е видно, че е възстановено празно дворно място от 32,50 кв.м. на ул.“*****“ в гр.****. Ищците твърдят, че ОБЩИНА **** ползва без основане имотът им, тъй като той почти изцяло бил зает от подновен тротоар, издигнат бил парапет от около 0,80м в техния имот, като и част от улицата навлизала в техния имот, поради което считат, че Общината се е обогатила за сметка на тяхното обедняване и претендират за парично обезщетение за невъзможността да ползват имота си за процесния период за сумата 1617 лв.

Ответната община счита, че искът е неоснователен, тъй като не владее, не държи и не ползва имота; че общината не е реализирала приходи от този имот, поради което не се е обогатила неоснователно; че съгласно предвижданията на действащия устройствен план,одобрен със заповед №90/29.1.1982 г. имотът попада в улична регулация и за същият не е предвидено застрояване.

2

По делото е разпитан свидетелят Р. И. Г., без родство, който установи, че знае имота на ищците и че през него минават улица и тротоар; съседният имот е обособен като паркингче и до него има издигната преградна стеничка.

По делото е приет НА №***** г., с който наследодателката на ищцата З. П. е призната за собственик на един дюкян от 35,50кв.м.в гр.****, ул. “*****“№28.

От приетото по делото заключение на СТЕ, изпълнена от в.л.В.Г. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че процесният имот е заснет с пл.№8,кв.23, одобрен със заповед №4126/27.7.1954 г. с площ 43 кв.м.; в плана, одобрен със заповед №РД-09-611/17.09.1996г./л.42 от д.РС/ процесният имот е записан като им.пл.

№*****, кв.33А с площ от 43 кв.м. по графични данни, видно от представената по делото на л.18 скица; около 2019-2020г. е ремонтирано кръстовището, в което попада процесния имот като са изградени нови бордюри и тротоари, обновена е пътната настилка; в имоти ИД *****.894 и ИД*****.895 няма сгради, както и огради; приблизително по границата между тези имоти е изграден тухлен зид, облицован с каменни плочи с височина от 0,30м до 1,30м.

ВЛ е измерило на място имота и е констатирало, че част от имот ИД *****.895 по точки №2,3,10,2 с площ 6 кв.м. попада в тротоарно пространство, което се ползва като паркинг; част от имот ИД *****.895 по точки №3,4,5,6,7,8,9,10,3 с площ от 32 кв.м. попада в тротоарно простарнство, а част от имот ИД *****.895 по точки №5,6,7,8,17,16,5 с площ от 5 кв.м. попада в уличното платно /приложение №7 към заключението на ВЛ/.

По делото е приета СТЕ, изпълнена от в.л. В. Р. –заключение от 24.01.2022 г., от което се установява, че за исковия период 11.10.2016-11.10.2017 г., размера на ср.пазарния наем, който би се получил при отдаване под наем на процесния имот е в размер на 1616,80лв. – по 37,60 лв./кв.м.

От събраните по делото доказателства могат да се направят следните изводи от правна и фактическа страна: От заключението на в.л.Г., който е проследил регулационния статут на имота, е видно, че процесният имот ИД *****.895 е идентичен имота по първичния НА от 1928 г., с имот пл.№ ***,кв.23 по плана от 1954 г., който по графични данни е с площ от 43 кв.м. и с им.пл.№*****,кв.33А по плана от 1982 г.,попълнен с процесния имот през 1996 г.

От заключението на в.л.Г. се установява

, че 6 кв.м. от процесния имот попада в тротоарно пространство, което се ползва като паркинг, който се ползва от ползвателите на съседния имот ИД *****.894, а не от ответната община,поради което искът е неоснователен за казаните 6 кв.м.

На се доказа, че парапета, който отделя двата съседни имота – ИД *****.894 и ИД *****.895 е изграден от ответната община. По отношение на площта от 32 кв.м., попадаща в тротоарното пространство, е ремонтирано от общината около 2019-2020 г. с изграждането на нови бордюри и тротоари, от което следва, че през процесния период 11.10.201611.10.2017 г. не се доказа ответната община да е ползвала имота, изграждайки „подновения тротоар към посочените улици“, от което следва, че искът е неоснователен и за казаните 32кв.м. за периода 11.10.2016-11.10.2017 г. Освен това, установи се по делото, че ищците 3 имат свободен достъп до имота си и могат свободно да го ползват, видно от заключението на в.л.Р..

Искът се явява основателен само за частта от имота с площ от 5 кв.м., заета от уличното платно, което се стопанисва от ответната община, която се е обогатила от ползването на тази част от имота, спестявайки разходи за наем, а ищците са обедняли. От заключението на в.л.Р. се установява, че среднопазарният наем, осъразмерен с пазарнта стойност на правото на преминаване, за процесния период е 37,60лв/кв.м., или искът е основателен в размер на 188 лв. /5х37,6=188 лв./ За разликата до пълния предявен размер от 1617 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Не до същият извод е достигнал и РС, поради което решението му като неправилно и незаконосъобразно в тази част следва да се отмени за разликата над 188 лв. до 1617 лв. и да се постанови друго, с което искът ще се отхвърли за сумата 1429 лв. По отношение на разноските – такива са поискани и от двете страни. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на заплатения от въззиваемите адвокатски хонорар от 2000 лв. С оглед цената на иска /1617 лв./ и на осн.чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ, 1 съд.заседание във въззивното производство, ПОС намира, че платеното АВ се явява прекомерно и следва да се редуцира до 461,70 лв.

С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, следва да се присъдят разноски на страните по съразмерност: на въззивника, който е направил общо разноски за производството от 432,34 лв./съгл.представения списък/, следва да му се присъдят 382,07 лв.

– по съразмерност на отхвърления иск, а на въззиваемите, които са направили общо разноски за производството от 1771,70 лв./1310 лв.- пред РС и 461,70 лв-пред ПОС/, следва да му се присъдят 205,98 лв. – по съразмерност на уважения иск.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№3251/10.10.2022 г. по гр.д.№15956/2021 г. на

Пловдивския районен съд, 3 гр.с. в частта, с което е осъдена ОБЩИНА **** ЕИК:*****, да заплати на С. П. П., ЕГН:********** и Я. Д. Д. с ЕГН:********** сумата 188 лв., с която общината неоснователно се е обогатила от ползването без основание на собствения на имот с ИД №*****.*****.895 по КККР на гр.**** за периода 11.10.2016-11.10.2017 г.

ОТМЕНЯ решение №3251/10.10.2022 г. по гр.д.№15956/2021 г. на Пловдивския районен съд, 3 гр.с. в частта, с което е осъдена ОБЩИНА **** ЕИК:*****, да заплати на С.

П. П., ЕГН:********** и Я. Д. Д. с ЕГН:********** за разликата над сумата 188 лв. до пълния предявен размер от 1617 лв., както и в частта за разноските и вместо него в тези части ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. П. П. , ЕГН:********** и Я. Д. Д. с ЕГН:********** против ОБЩИНА **** ЕИК:***** иск за осъждането й да заплати 4 сумата 1429 лв., с която общината неоснователно се е обогатила от ползването без основание на собствения на имот с ИД №*****.*****.895 по КККР на гр.**** за периода 11.10.2016-11.10.2017 г.

ОСЪЖДА ОБЩИНА **** ЕИК:***** да заплати на С. П. П., ЕГН:********** и Я.

Д. Д. с ЕГН:********** сумата от 205,98 лв. разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН:********** и Я. Д. Д. с ЕГН:**********, двамата от с.***** да заплатят на ОБЩИНА **** ЕИК:*****, гр.***** сумата от 382,07 лв разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5