Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261543 от 21.05.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 902/2020
Вид
Решение № 261543
Подписан
21.05.2021
В сила
17.06.2021
Състав
ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал. 1, т. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 9а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 15 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 7, т. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.43 · Закон за частните съдебни изпълнители

Р Е Ш Е Н И Е №

261543 гр. Пловдив, 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 902 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100, ет. 3 против К.И.П., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД и чл. 9 и чл. 21 от Закона за потребителския кредит за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта № *** г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 02.04.2018 г., 816,67 лева - част от просрочена наказателна лихва, начислена на основание т. 8 от договора за кредит за тригодишния период от 23.08.2016 г. до 12.07.2019 г.- дата на предсрочна изискуемост, 8,33 лв.- лева изчислена законна лихва за периода от 12.07.2019 г. до 22.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от

23.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 13756/2019 г. по описа на ПРС.

Претендират се и разноски.

Ищецът посочва, че на 02.04.2018 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Мелон България” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила своето вземане и права по Договор за издаване на кредитна карта № *** г. в полза на „Мелон България” ЕАД.

Посочва се, че между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за издаване на кредитна карта № *** г., по силата на който Банката е предоставила и Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 1000 лв.

Съгласно т. 4 от договора, длъжникът се е задължил да погасява предоставения му овърдрафт в сроковете и по начина, предвиден в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA, приети с Решение на УС на банката от 17.04.2007 г. и изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 г.

На основание т. 11 от Договора за кредит, длъжникът е декларирал, че са му предоставени и се е запознал с общите условия и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на Договора за кредит. Съгласно т. 18 от общите условия длъжникът се сочи, че е поел задължение всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението.

Посочва се, че съгласно т. 8 от договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, длъжникът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, ГЛП в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16 % и за всички останали транзакции – 18 %. Сочи се, че на основание т. 8 от Договора за кредит при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява и наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Относно срока на договора се сочи, че съгласно т. 36.1 от ОУ, същият се продължава автоматично за всеки следващ едногодишен период, освен ако не е депозирано 60 дневно предизвестие за прекратяването му, като такова не е депозирано по процесния договор. Ищецът посочва, че считано от 11.02.2013 г. ответникът не извършва плащания по договора за кредит, като договорът за кредит на основание т. 28, б.а от ОУ е обявен за предсрочно изискуем. Ответникът се сочи, че е уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на уведомление от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК.

Ответникът чрез особен представител

– *** Е.Т. оспорва, като неоснователни предявените искове по чл. 422 ГПК. На първо място оспорва исковете като погасени по давност, като сочи, че вземането е било погасено по давност още към датата на прехвърлянето му на ищеца по делото. Оспорва цесията да е породила действие спрямо длъжника- ответник по делото.

Оспорва да е връчено уведомление за предсрочна изискуемост пред подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Прави възражение за недействителност на договора за кредит, като сочи, че не е спазена предписаната в закона форма за сключването му. Сочи, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 10 от ЗПК относно шрифта на договора, чл.11, ал. 1, т. 3 ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК, чл. 15 ЗПК, чл.11, ал.2, чл.11, ал.1, т. 22 и чл. 13 от ЗПК. Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, които също представляват основание за признаването на последния за нищожен. Моли исковете да се отхвърлят на основание подробно изложените в отговора възражения, като претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На 09.11.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за издаване на кредитна карта № *** г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит тип овърдрафт в размер на 1000 лв. Съгласно т. 4 от договора, длъжникът се е задължил да погасява предоставения му овърдрафт в сроковете и по начина, предвиден в Общите условия. В чл. 3 е предвидено, че срокът за ползване на овърдрафта е до 30.10.2010 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA.

Автоматичното продължаване на срока е уредено и в т. 36 от общите условия.

В чл. 11 от договора за кредит ответникът е декларирал, че са му предоставени и се е запознал с общите условия и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на Договора за кредит.

В договора е уговорено, че за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирана до края на последния отчетен период, то банката не начислява лихва върху дебитното салдо. Съгласно чл. 7 при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, ГЛП в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16 %, за всички останали транзакции- 18 %. Съгласно чл.8 при неплащане на месечна погасителна вноски или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Отразен е адрес за кореспонденция на страните: гр. К.

Приети са като писмени доказателства, приложимите към процесния договор за кредит общи условия. В р.І, т.1, б. з) е предвидено, че „падеж“ е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяка 5-то число от месеца, а ако тое неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден.

В т. 16 е предвидено, че на 20-то число всеки месец (ако е неработен – на следващия работен ден) банката изготвя и изпраща на титулярав писмена или електронна форма отчет по сметка, съдържащ извлечение по всяка от издадените по сметката карти за изтеклия отчетен период и за дължимите суми за извършени операции с картите, както и за дължимите лихви, такси и комисионни. В извлечението банката посочва и минималната погасителна вноска и другите изискуеми суми и техния падеж. Данни за дължимите суми могат да се предоставят и с обаждане или СМС известие, за което титулярът е дал съгласие. Съгласно т.

18 от общите условия титулярът се задължава всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. Обстоятелството, че титулярът не е получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска, която съгласно общите условия е 5 % от дебитното салдо по сметката, но не по – малко от 10 лв. или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по – малък от 10 лева.

В т. 28, б.а) от ОУ, на която се позовава ищецът е посочено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до титуляра, за срок определен от банката, в случай, че титулярът не извърши, което и да е плащане по договора и общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

Ответникът е удостоверил с подписа си на 09.11.2007 г. получаването на кредитната карта, открита по така сключения договор.

На 02.04.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер. Видно от отразеното в Приложение № 1 към договора предмет на договора са и вземанията по договор за кредит овърдрафт от 09.11.2007 г., както следва: 1000 лв.- главница, 88,06 лв. – договорна лихва и 528,35 лв.- наказателна лихва, като дата на последно плащане е посочена 11.02.2013 г. Съгласно чл. 7 от договора цедентът е дал съгласието си и е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците от негово име, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето. Страните са уговорили, че вземанията преминават върху цесионера с всичките произтичащи права, привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежност. От цедента е издадено потвърждение за цесия. Цесионерът е упълномощен от цедента за уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията.

Изготвено е от ищцовото дружество уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост, което е връчено чрез ***, връчено при условията на чл. 47 ГПК.

Отразено е от връчителя И.П., че лицето е търсено и на адреса в гр. К. и на адреса в гр. П., като са залепени уведомления. След справка в НОИ не е установено наличие на трудов договор.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за периода от датата на активиране на картата 09.11.2017 г. до датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2019 г. е изтеглена обща сума в размер от 1980 лв., като последното теглене е от 03.11.2010 г. в размер на 50 лв.

С картата са извършвани плащания в този период на обща стойност 24,25 лв., като последното плащане е от 14.03.2013 г. За теглене от АТМ са начислявани такси в общ размер от 105,60 лв. Общият размер на таксите за картови операции е 280,25 лв. Начислени са и лихви, които обаче са извън исковия период, като лихвата по дебитното салдо е 1641,51 лв., а наказателната лихва за надвишен лимит е 58,29 лв. Начислени са и такси за проверка на баланс в общ размер от 329,56 лв. Общо начислените суми до 20.07.2015 г. са в размер на 4445,21 лв. По предоставената кредитна карта от датата на активиране на картата до датата на входиране на заявлението – 23.08.2019 г. са извършвани плащания за погасяване на задължения в периода от 21.11.2007 г. до 11.02.2013 г. в общ размер на 3323 лв., като последното плащане е от 11.02.2013 г. и същото е в размер на 740 лв. Вещото лице установява, че размерът задължението на ответника към 23.08.2019 г. е 1000 лв.- главница, 816,67 лв.- част от просрочена наказателна лихва по т. 7 и т. 8 от договора – 28 % годишно за периода от 23.08.2016 г. до 12.07.2019 г. и законна лихва върху главницата за периода от 12.07.2019 г. до 22.08.2019 г. – 8,33 лв.