Решение № 1271 от 01.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Варна, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 202531101** по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Й. С.

ЕГН **********, с адрес: ****, с която против „Л. И.“ АД с ЕИК ***, със седалище: ***, е предявен иск за заплащането на сумата от 154,60 лева, представляваща лихва за забава, в размер на законната лихва, начислена за периода от ** г. до 26.11.** г. върху главницата от 1390,39 лева - част от застрахователно обезщетение, присъдено с решение №***/** г. по гр.д.

№**/** г. по описа на ВРС, цялото в размер на 1410,39 лв., на основание чл.

432, ал. 1 КЗ.

Претендират се разноските по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На ** г., около 16,30 часа, в гр. Варна, на **, собственият на ищеца лек автомобил марка „**", с рег. № ** е бил блъснат от лек автомобил марка „**о“, с рег. № **, управляван от К. Н.. ПТП било настъпило при следните обстоятелства: На **г., в гр. Варна, **, Д. Б. паркирал лек автомобил марка „**”, с рег. № **. Около 16:30 часа, водачът на лек автомобил марка „**о", с рег. № **, при маневра на заден ход блъснал паркирания лек автомобил марка „**”, с рег. № **. За настъпилото ПТП двамата водачи били попълнили 1

Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „**о“, с рег. № **.

Лекият автомобил на виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗК „Л. И." АД, със срок на действие 05/05/2023г. - 04/05/**г., която полица е била действаща към датата на ПТП. На ** г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис-заключение по щета с № **. В описа като увредени детайли били посочени: облицовка задна броня и задна средна лайсна. Като застрахователно обезщетение ищецът получил сумата от 419.30 лв., която намерил за крайно недостатъчна да покрие щетите, поради което на ** г. предявил съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение. С Решение № ***/** г., постановено по гр.д. № **** по описа на Варненски районен съд, 46 състав, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1410.39 лв., ведно със законната лихва, като за сумата от 20 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – **г. до окончателното погасяване на задължението, а за сумата от 1390,39 лв., считано от датата на изменение на иска - ** г. до окончателното погасяване на задължението. Намира, че на основание чл.45 ЗЗД, виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покривало от застрахователя на основание функционалната отговорност.

Сочи, че с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т.5 и чл.494, т. 10 КЗ, приложим спрямо застрахователното правоотношение, е била ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от него на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл.429, ал.3 КЗ). Твърди, че на ** г. е уведомил застрахователя за събитието, настъпило на ** г., поради което намира, че следва да се приеме, че това е датата, от която ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че претенцията на ищеца е удовлетворена изцяло. Твърди, че претендираната сума е недължима, като сочи, че на дата ** г. е изплатил на 2 ищеца сумата от 154,60 лв. Плащането е извършено по банков път. Заявява, че не е дал повод за образуване на настоящото, тъй като липсва презумпция за дължимост на мораторна лихва. Сочи, че видно от изложеното в исковата молба става ясно, че извънсъдебно не е бил поканен да заплати мораторна лихва, за периода от датата на уведомяване за процесното ПТП, а същата не е била претендирана в производството по гр.д. №**/** г. по описа на ВРС.

Намира, че това обстоятелство само по себе си води до извод, че дружеството не е било поставено в забава относно плащането на лихви, поради което и не може да се ангажира отговорност за такива. Намира, че настоящото производство представлява необосновано и процесуално нецелесъобразно отделно разглеждане на акцесорна претенция, която ищецът е могъл и е следвало да предяви още в рамките на главното производство по гр. дело № **/** г. по описа Районен съд - Варна, 46 състав. Искът е акцесорен по отношение на главната претенция за изплащане на обезщетение и именно в рамките на същото производство е следвало да бъде заявен, заедно с главницата. Сочи, че ищецът не е предприел това своевременно, нито е отправил надлежна покана за заплащане на лихви, поради което не може да се твърди, че ответното дружество е било поставено в забава. Предявяването на настоящия иск за лихви в отделно производство представлява необосновано разделяне на процеса, което, макар формално допустимо, не съответства на принципите на процесуалната икономия и на добросъвестното упражняване на права. С разделянето не се постига активна защита на действителен правен интерес, а по-скоро на процесуални предимства чрез разпокъсване на производствата и търсене на ново разглеждане на вече решен казус чрез странична, макар и акцесорна, претенция.

Намира, че следва да се приеме, че поведението на ищеца изразяващо се в завеждането на ново дело относно мораторна лихва, без да е била налице покана, без правна или договорна възможност за такава лихва и след приключване на основния спор, не намира опора в действащото законодателство и практиката, и не би следвало да бъде допускано от съда. На самостоятелно основание, тъй като ответното дружество, с извънпроцесуалното си поведение не е дало повод за завеждане на настоящото производство, възразява срещу искането за присъждане на разноски в тежест на ответника, включително държавна такса и адвокатски хонорар. Отправя искане, в случай, че съдът прецени, че се дължи адвокатско възнаграждение на 3 пълномощника на ищеца, да бъде взета предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството, както и това, че спора по отношение на главницата е разглеждан по първото по време дело. Намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв., тъй като присъждането на по-високо възнаграждение не би преследвало легитимни цели.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 вр. ал.2 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума, като от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Сочената разпоредба е приложима в процесния случай, тъй отговорността на ответното дружество произтича от обстоятелството, че към датата на пътния инцидент, между него и деликвента е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.494, т.10 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл.429, ал.2 и 5 КЗ, при спазване условията на чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя /решение №** от ** г. по т. д. № ** г. на ВКС, 1 т.о./.

С решение №***/** г. по гр.д. №**/** г. по описа на ВРС, ответникът е 4 осъден да заплати на ищеца, сумата от 1410,39 лв. - частичен иск от претенция в пълен размер на 2080,70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „**”, с рег. № **, настъпили в резултат на реализирано на ** г., около 16:30 часа, ПТП в гр.

Варна, **, причинено по вина на водача на л.а. „**о”, с рег. № **, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и задна средна лайстна, ведно със законната лихва върху сумата 20 лв. /първоначално предявения размер на частичния иск/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ** г. до окончателното изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата от 1390,39 лв. /увеличения размер на претенцията/, считано от датата на изменение на иска – ** г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът свързва правото да претендира обезщетение за забава с разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, съгласно която застрахователят дължи лихва за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.

430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

В процесния случай се претендира присъждане на лихва за забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя – ** г. до 26.11.** г. С решение №***/** г. по гр.д. №**/** г. по описа на ВРС е присъдена законна лихва, считано от ** г.

Страните не спорят, че уведомлението на ищеца за настъпилото застрахователно събитие е достигнало до ответника на дата ** г., от която дата съдът намира, че се дължи лихва за забава по чл.429, ал.3 вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ. Крайната дата, до която може да бъде присъдена лихва за забава е тази предхождаща датата на сезиране на съда, с искане да бъде присъдено застрахователно обезщетение в размер на 1390,39 лева (710,90 евро), на основание чл.432, ал.1 КЗ – ** г.

След изчисление с електронен калкулатор, извършено на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че дължимата от ответника лихва за забава върху главницата от 710,90 евро (1390,39 лева), начислена за периода от ** г. до 26.11.** г. е в размер, който е по-висок от претендирания, а именно – 79,05 5 евро (154,60 лева). От представен от ответника заверен препис от преводно нареждане (кредитен превод), се установява, че на ** г. ответникът е изплатил по банкова сметка **, с титуляр Й. К. А., сумата от 154,60 лв., с основание – „по гр.д. **/2025 РС Варна“.

С оглед горното, доколкото ответникът е заплатил дължимата сума след образуване на настоящото дело, то предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен, поради погасяването му чрез плащане, извършено в хода на процеса – факт, който на основание чл. 235 ГПК съдът следва да съобрази.

Независимо от отхвърляне на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски по делото. Нормата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като в процесния случай не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на сочената законова разпоредба. Действително, ответникът, с извършване на плащането, признава предявения иск, но признанието на иска не е достатъчно основание за да се освободи от отговорността за заплащане на разноски. В основата на ищцовата претенция стои неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника - да заплати застрахователно обезщетение. Последният е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да се приеме, че именно поведението му е станало причина за сезиране на съда.