Решение № 1296 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330102352 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложения първо и трето ЗЗД, вр. чл.11 ЗПК.

В исковата молба от М. И. Х. против „Изи Асет Мениджмънт” АД е направено искане за признаване на установено, че договор за паричен заем № ***** е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и императивните разпоредби на ЗПК. В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № *****, съгласно който ответното дружество й предоставило заемна сума в размер на 1700 лева. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Счита, че е налице основание за нищожност на клаузата за неустойка в договора. Същата е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, като са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т.е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение па задължението за внасяне на договорените вноски. С така въведеното задължение за 1 представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Също така по този начин претендираната неустойка не е включена в образуването размера на ГПР и той не съответства на действително приложения такъв в кредитното правоотношение. На следващо място, съобразно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на Закона, е нищожна. От своя страна нормата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1. чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № I начин. В тази връзка и съобразно изложеното, следва да се приеме, че инкорпорираният в договора за кредит пакет допълнителни услуги е нищожен, като противоречащ на чл. 10а ЗПК. Посочените по-горе услуги, озаглавени като „допълнителни“, нямат характер на такива, доколкото същите са пряко свързани със самото задължение по кредита, вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска. Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т. н. Така уговорени, не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, което води до неговата нищожност, за което съдът служебно следи. Клаузите са противоречащи на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Възнаграждението по тези „допълнителни услуги“ е включен в погасителния план, като част от месечната вноска. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/. Дължимото възнаграждение за допълнителните услуги по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, цитирана по-горе, доколкото това възнаграждение обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. В процесния договор за потребителски кредит фиктивно е посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението за допълнителните услуги, което следва да бъде включено и общите разходи по кредита по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, 2 свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На основание изложеното, заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, който всъщност многократно надвишава допустимия, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК, процесният договор се явява недействителен. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и поспециално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф I от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, параграф I от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Размерът на ГПР е от съществено значение за преценката на потребителя дали да сключи договора, поради което неправилното му посочване е достатъчен аргумент да се приложи най-тежката санкция недействителност на договора. Посочването на неверен ГПР засяга два от съществените принципа, на които се гради правото на ЕС - лоялна конкуренция и защитата на потребителите, поради което това нарушение е съществено и следва да води до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.

С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Със същия се взема становище за недопустимост на предявения иск, тъй като ответникът не е пасивно процесуално легитимирана страна. Излага, че дружеството не е носител на спорното материално право, ето защо и същото не е надлежна страна по спора. Задълженията на ищеца към дружеството по процесния договор са погасени от „Файненшъл България“ ЕООД /по силата на договор за гаранция/поръчителство/ и това дружество е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Задълженията по процесния договор впоследствие били прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения по силата на Договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, при условията на чл. 99 ЗЗД. Дори ищецът да възрази, че не е уведомен за извършената цесия, то с получаване на настоящия отговор, следва да се счита за уведомен. Ето защо приема, че предявеният иск е недопустим и поради липса на правен интерес. Решението, с което искът евентуално ще бъде уважен, ще установи със сила на присъдено нещо несъществуването на договорното правоотношение, а 3 оттам и липсата на задължения на длъжника, но само в отношенията между страните по договора. Счита, че решението по делото, дори и да бъде прогласена нищожността на договора, няма да е противопоставимо на цесионера.

С оглед изложеното моли производството по делото да бъде прекратено, тъй като предявеният иск е недопустим.

По основателността на исковата претенция, излага, че Договорът не страда от посочените в исковата молба пороци, респективно посочените пороци не водят до недействителност на договора за паричен заем.

Редът и условията за сключване на процесния договор за паричен заем, изискванията към неговото съдържание и условията за неговата действителност се уреждат от Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, и по специално с оглед на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Както може да се види от съдържанието на цитираните разпоредби, те установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит - информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит.

Процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на сключване на договора. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, релевантен за изчислението на общата дължима сума и ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. При изчисление на общата дължима сума и ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване на договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл.

19, ал. 2 ЗПК допускания. Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона. Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима 4 сума и пр. Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл.