Решение № 6741 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6741 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100511544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника Е. Д. К. по изпълнително дело № 863/2025 г. на ЧСИ Г.Д. с рег. № 863 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и акт за определяне на размера на разноските по изпълнението, инкорпорирани в разпореждане с изх. № 11551/06.10.2025 г. Излага, че на 04.09.2025 г. е заплатила на Б.Ф. – П., съделител по гр.д. № 11926/2023 г. на СГС, сумата от 2 883,00 лв., присъдена като съдебни разноски с определение № 10 310/28.05.2025 г., впоследствие поправено с определение № 17 292/17.09.2025 г. като незаконосъобразно.

Въпреки това, на 10.09.2025 г., при посещение в кантората на ЧСИ Г.Д. относно прекратяване на друго изпълнително дело, била връчена покана за доброволно изпълнение за същата вече платена сума. На 16.09.2025 г. чрез ССЕВ жалбоподателката подала молба за прекратяване на изпълнително дело № 863/2025 г., приложила доказателство за плащането и поискала вдигане на наложените запори по банковите си сметки. ЧСИ Д. постановил отказ да вдигне запорите. Намира, че не дължи начислените й разноски, тъй като е заплатила целия дълг преди получаване на поканата за доброволно изпълнение. Прави искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.

Жалбоподателката моли съда да спре изпълнението, да отмени обжалваните актове на съдебния изпълнител и да укаже на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело Б. Д. Ф.-П. чрез адв. В.П. е подала възражение в законовия срок, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Излага, че съгласно чл. 435 ГПК само изрични действия или откази на съдебния изпълнител подлежат на обжалване, а „мълчалив отказ“ не е предвиден в ГПК и не може да се приравнява на такъв.

Поради това не може да се обжалва бездействие на ЧСИ, както твърди жалбоподателката.

Освен това в жалбата са посочени несъществуващи правни основания – чл. 435, ал. 1, т. 6 и 7 ГПК, което я прави процесуално недопустима. По същество се излага, че определение № 10 310/28.05.2025 г. на СГС, с което К. е осъдена да заплати разноски от 2 883 лв., не е обявено за незаконосъобразно, а е само поправено с определение № 17 292/17.09.2025 г. относно 1 възможността за неговото обжалване. Следователно твърденията на жалбоподателката за „незаконосъобразност“ са неверни. Твърди още, че изпълнителното дело № 863/2025 г. е законосъобразно образувано по нейна молба на 05.08.2025 г., а К. е платила сумата от 2 883 лв. по-късно – на 04.09.2025 г., след вече започнало принудително изпълнение. Освен това по делото се дължат и адвокатско възнаграждение (550 лв.) и такси (253 лв.), поради което задължението не е напълно погасено и не са налице основания за прекратяване по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Оспорва се и твърдението на К., че делото за делба е приключило, като се уточнява, че и двете страни са подали касационни жалби, а решението не е влязло в сила.

Затова изпълнителното производство следва да продължи. Възразява се и срещу искането за спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК, тъй като такова може да се постанови само при допустима и вероятно основателна жалба, каквато не е налице.

Моли жалбата на Е. К. да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а искането за спиране на изпълнителните действия – да се отхвърли като неоснователно.

Частен съдебен изпълнител Г.Д. е депозирал мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата.

Излага, че длъжникът Е. К. е заплатила сумата от 2 883 лв. на 04.09.2025 г., след като изпълнителното дело № 863/2025 г. е било образувано на 05.08.2025 г., след налагането на запори на 13.08.2025 г. и залепването на уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК на 28.08.2025 г.

Следователно плащането е направено след започване на принудителното изпълнение.

Таксите и разноските са авансово внесени от взискателя, поради което съдебният изпълнител е длъжен да ги възстанови чрез събиране от длъжника. Производството може да се приключи по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК само след погасяване както на главното задължение, така и на разноските по изпълнението. До тогава прекратяване не е допустимо.

Отбелязва се, че няма значение дали длъжникът е платил директно на взискателя или чрез сметката на съдебния изпълнител — таксите по изпълнението се дължат винаги при плащане след образуване на делото, тъй като дългът е удовлетворен в резултат на започнало принудително производство. Тази отговорност е обективна и възниква от момента на образуване на делото, независимо от начина и времето на плащането. Съдебният изпълнител подчертава, че пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ се дължи винаги при пълно или частично удовлетворяване на взискателя, без значение дали плащането е направено по неговата сметка или по сметката на ЧСИ. В заключение се приема, че длъжникът е изпълнил задължението си след започване на изпълнителното производство, след като вече са били извършени редица действия и наложени запори, поради което таксите и разноските по делото остават изцяло в нейна тежест и няма основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащи на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ вр. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване действия на съдебния изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение и против определения от същия размер на разноски, поради което е процесуално допустима.

Действително към датата на подаване на жалбата чрез съдебния изпълнител на 24.09.2025 г. липсва изрично произнасяне на същия по направеното искане от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и ревизиране на размера на таксите и разноските по делото. Въпреки това, още преди изпращане на преписката по жалбата до съда, ЧСИ Д. е постановил отказ за прекратяване и е определил дължимите по изп. дело разноски и такси в свой акт от 06.10.2025 г., получен от длъжника на 07.10.2025 г. Доколкото към момента на образуване на делото в Софийски градски съд е бил налице годен предмет 2 на обжалване – акт на съдебния, с който се отказва прекратяване на изпълнителното производство и акт за определяне размера на дължимите такси и разноски по изпълнението, то настоящият съдебен състав дължи произнасяне по съществото на жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Г.Д. по молба с вх. № 13316/05.08.2025 г. от взискателя Е. Д. К.. Като изпълнително основание е представен изпълнителен лист в оригинал, издаден на 14.07.2025 г. от Софийски градски съд, ГО, II-Ж въззивен състав, 2883 лв. разноски в съдебното производство.

С молбата за образуване на изпълнителното дело се претендира и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 550 лв, което е прието към дълга по изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител от 13.08.2025 г.

Наложени са запори върху банковите сметки на длъжника Е. К. в „Първа инвестиционна банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД на 15.08.2025 г.

Едновременно с тях е изпратена покана за доброволно изпълнение на постоянния и настоящия адрес съгласно справка НБД „Население“ в гр. София, бул. „********. В поканата са посочени дължимите суми по изпълнителния лист, както и разноските – 550 лв. адвокатско възнаграждение и 606,57 лв. такси към ЧСИ. В разписния лист за връчване на гърба на поканата е удостоверено от връчителя, че при посещения на адреса на 18.08.2025 г. и 28.08.2025 г. длъжникът не е открит, поради което на 28.08.2025 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като е отбелязано, че поканата се намира в кантората на ЧСИ на ул.

„********. От данните по делото се установява, че поканата е връчена лично на Е. К. на 10.09.2025 г.

На 18.09.2025 г. е постъпила молба от длъжника (вх. № 15779) за прекратяване на изпълнителното производство, като е приложено бордеро от 04.09.2025 г. за платени 2 883 лв. на взискателя. Молбата е изпратена за становище на пълномощника на взискателя адв.

В.П.. В същия ден е спряно насроченият опис.

На 24.09.2025 г. К. подава жалба (вх. № 16002) по чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 ГПК. На 02.10.2025 г. постъпва становище от взискателя, който потвърждава плащането, но счита молбата за прекратяване за неоснователна, тъй като не са платени разноските и таксите.

С резолюция от 03.10.2025 г. ЧСИ приключва изпълнението само за платената сума от 2 883 лв. и продължава производството за събиране на остатъка от 1 156,57 лв. – включващ 550 лв. адвокатско възнаграждение и 606,57 лв. такси по изпълнението.

По обжалването на отказа за прекратяване на изпълнителното производство:

Погасяването на паричното вземане по изпълнителния лист чрез плащане в полза на взискателя преди образуване на изпълнителния процес е уредено като първо основание за прекратяване в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилото е с изключителен характер, тъй като представлява по съществото си учредена компетентност на съдебния изпълнител да се произнася по материалноправен въпрос – за погасяване на дълга поради плащане.

Кумулативните условия за постановяване на прекратяването обхващат: 1. Сумата по изпълнителния лист да е платена или внесена за взискателя след приключване на съдебното дирене (в производството, по което е издадено изпълнителното основание) и преди образуване на изпълнителното производство с подадена молба за изпълнение; 2. Длъжникът да е изплатил изцяло сумите по изпълнителния лист, вкл. присъдените разноски; 3.

Плащането да бъде доказано с предвидените в закона документи – надлежно заверена разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция, писмо от банка, като изброяването съгл. съдебната практика не е изчерпателно.

По изпълнителното дело е приложено представено от длъжника платежно нареждане за извършено плащане в размер на 2883 лв.

3

За да е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство паричната сума следва да бъде преведена в полза на взискателя преди предприемането на действия по изпълнителното производство. Без значение е моментът на узнаване или фактическо получаване на средствата от негова страна, включително и когато това се случва в рамките на самото изпълнително производство. При такава хипотеза, макар погасяващото действие да е настъпило след постъпване на средствата по сметката в системата за бързо разплащане на кредитора, правно значение се отдава на момента на извършване на превода по сметката, а не на фактическото получаване на сумата или заверяване на сметката. Правният ефект е по същество еднакъв – за кредитора е налице възможност свободно да разполага с внесените за него суми, а за длъжника е налице невъзможност да се разпорежда със сумата, щом като е вече внесена за друго лице. В случая е налице пълно плащане на дълга след образуване на изпълнителното дело, тъй като платените след този момент суми са достатъчни за покриване на целия размер на инкорпорираните в изпълнителния лист суми. Плащането води само до отбелязване размера на заплатената сума на гърба на изпълнителния титул, а след пълното заплащане в хода на процеса и на претендираните разноски за изпълнителното производство – до приключване. Само извършеното преди образуването на изпълнителния процес цялостно плащане на дълга погасява изпълняемото право и обуславя прекратяване поради липса на една от предпоставките за принудително изпълнение – липса на изпълняемо право.

Както към датата на подаване на молбата за прекратяване от длъжника на 18.09.2025 г., така и към по-късния момент – на произнасяне на съдебния изпълнител по молбата й на 06.11.2025 г., не са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК. По изложените съображения въззивния състав намира, жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение в тази й част.