Решение № 32 от 06.02.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Нови пазар, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20243620101545 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявена е искова молба, съдържаща иск за установяване на трудов и осигурителен стаж, съгл. чл. 3, вр. ал.1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Ищецът е посочил, в исковата молба, че от *** г. е работил в Промишлено монтажно управление в гр. С. на длъжност „***“, където работил до *** г.

Ищецът е посочил, в исковата молба, че е работил в Промишлено монтажно управление в гр. С. на длъжност „***“, с място на работа – същеуствувалите тогава заводи в два от заводите, изградени до гр. С., за производство на целулоза, завод за изкуствени влакна, завод за изкуствена коприна и др. Ищецът сочи, че бил работил с работно време от осем часа, при което получавал ежемесечно трудово възнаграждение, с право на платен годишен отпуск. Работел при шестдневна работна седмица. Трудовата му функция била да сглобява и монтира машините за изкуствени влакна и коприна в предприятието. Работният му ден започвал в 07,30 ч. и продължавал до 17,00ч. с обедна почивка. Работел и след края на работното време.

Ищецът сочи, че в периода за който иска установяването на трудов стаж е носел българските имена Т.К.К..

Поради горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за трудов стаж, времето на положения от него труд за периода от *** г. до *** г.положен в 1

„Промишлено монтажно управление“ в гр. С. на длъжност „***“, което да се зачете за трудов стаж.

От ответника е постъпил писмен отговор от ТП НОИ Ш., в който се сочи, че исковата молба е недопустима и неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава.

Съдът на базата на събрания по делото доказателствен материал прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Съгласно представеното по делото удостоверение за идентичност на имената, се установява, че ищецът А. Е. А. е носел и имената Т.К.К., А. Е.ов А., както и името А. Е.ов А.

М..

Съгласно представено по делото заверено копие, както и на виждане в съдебно заседание оригинал на трудова книжка №** на името на Т.К.К., ищецът притежава завършено основно образование – VІІІ клас, както и завършен професионален курс „четиримесечен курс за машинен маш.заварчик“. Трудовата му книжка е издадена от ЗКМ „М.“ на *** г. Това е посочено на стр. 5 от трудовата книжка.

Съгласно отразеното на стр. 10-11 от трудовата книжка, ищецът е работил в ШКМ в гр. П., където е бил на „учебна дейност“, на длъжност курсист, за периода от *** г. до *** г.

Следващия запис в трудовата книжка е за работа, упражнявана при работодател „Пром.монт.у-ние КЦ от з С.“, където е бил на длъжност машинен монтьор, при заплащане с тарифна ставка от 3,28 лв. На тази длъжност той е постъпил на *** г. и на *** г. е бил преназначен на постоянен договор. Посочено е в трудовата книжка, че на *** г. е бил преназначен за машинен монтьор в същото предприятие, ІІ р (разряд) при тарифна ставка на труда от 3,35 лв. договорът с ищеца е бил прекратен на *** г., когато е бил преназначен в ПМУ Д..

По делото са разпитани като свидетели лицата Н.А.Щ. и О.Ф.А., копия от трудовите книжки на които са представени по делото, както и бяха приети на виждане в съдебно заседание.

От свидетелските показания се установи, че през 1971 г. свидетелите заедно с ищеца са завършили курсове „КУЦ“ в гр. П. за машинен монтьор, заварчик. Продължителността на курса била четири месеца.

След завършването на курса, тримата били разпределени в „Химически комбинат за целулоза и изкуствени влакна“ в гр. С., който бил национално значим обект. Трудовите договори на ищеца и свидетелити били сключени с ДСО Монтажи С..

За работещите в комбината било осигурено нощуване във фургони, където тримата били заедно, като това е и началото на тяхното познанство и обща трудова дейност.

2

Първоначално в комбината постъпили двамата свидетели, а след около седмица постъпил и ищецът А.. Ищецът и двамата свидетели били курсанти и ги разпределили в различни бригади. Самият ищец бил назначен в бригадата на св. Н.Щ.. Техен бригадир първоначално бил С.А., а по – късно Й.Б.К.. Ищецът и свидетелите работили във варилен цех и монтирали машини, в които с различни химикали се варила целулозата. Имало няколко майстора, които им показвали работата.

Работното време на ищеца и на двамата свидетели било от 7,30 часа до 17:00 часа, осем часов работен ден, при шестдневна работна седмица, редовна смяна. Имали обедна почивка. Работниците ползвали платен отпуск от 14 дни, след осмия месец.

Свидетелите сочат, че когато те постъпили в казармата, което станало през 1973 г., ищецът бил останал на работа в комбината, тъй като той бил по – малък от тях. Когато се върнали от казармата обаче ищецът бил преместен.

На *** г. правоотношението на ищеца с комбината било прекратено, поради преназначаването му в ПМУ Д., което е отразено и в трудовата му книжка.

По делото е приложено копие от Удостоверение, обр. УП-7, с изх. № *** г., издадено от ТП НОИ К., в което е посочено, че в архива на НОИ липсват писмени данни за положения труд от лицето А. Е. А..

Посочено е още, че съгласно приемо – предавателен протокол № *** г. са предадени ведомости за заплати от осигурителя „Промишлено монтажно управление – С.“ с начална дата от м.01.1985 г., поради което за искания от ищеца период от м.08.1971 г. до м. 07.1973 г., липсват ведомости за заплати.

По правото:

Съгласно чл. 5, ал.1 ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

Съгласно чл. 1, ал.1, т. 3 от закона може да се установява:

1. трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г.;

2. осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване;

3. времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява на първо място, че ищецът е работил в „Промишлено монтажно управление – С.“ с начална дата от *** г., според отразеното в трудовата му книжка до *** г., също според посоченото в нея.

3

От друга страна е установено и това, че за този период от дейността на посоченото предприятие, не са били предадени ведомости за заплати, а това е станало едва с ППП № *** г., който обхваща по – късен периода, конкретно този от м.01.1985 г., поради което за времето на положения при този работодател трудов стаж от ищеца липсват предадени ведомости за заплати.

Съдът намира, че липсата на предадени ведомости за заплати не е обстоятелство, което следва да се счита във вина на ищеца, а е по – скоро такова във вина на ответника и на съществувалия към датата на полагането на труда работодател, проявил недобросъвестно отношение към опазването на служебните архиви и тяхното надлежно предаване за съхранение в държавен архив или в случая в архива на НОИ.

Съдът намира, че по делото е несъмнено доказано полагането на труд от ищеца при работодателя „Промишлено монтажно управление – С.“, въз основа на сключен трудов договор, за времето от *** г., според отразеното в трудовата му книжка до *** г., при 8 (осем) часов работен ден, при шестдневна работна седмица и с право на от пуск от 14 дни.

Горното се установява от свидетелските показания, които съгласно чл. 6, а. 4 от закона, доколкото са дадени от работили в същото предприятие и по същото време лица, съдът приема за достоверни и ползващи се с пълна доказателствена сила. Освен това посоченото от свидетелите в пълна степен съответсва на действащото тогава законодателство, като съгласно чл. 39 от КТ от 1951 г.(отм), който сочи, че нормалният работен ден е 8 часа през деня или 6 часа през ноща; в дните преди седмичната почивка и в предпразничните дни намаленият работен ден е 6 часа; нормалната работна седмица е 46 часа. Последното означава работа при 6 – дневна работна седмица. Посоченото от свидетелите съответства и на чл. 53 от КТ-51 г., относно продължителността на ползваните отпуски, като за работници, които са прослужили най-малко 8 месеца без прекъсване на трудовия стаж, имат право всяка календарна година на редовен платен отпуск в размер от 14 работни дни - при трудов стаж до 10 години.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че искът на ищеца е основателен и доказан, поради което следва да се признае спрямо ответника, ТП на НОИ Ш., че времето от *** г. до *** г. следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж, положен при „Промишлено монтажно управление – С.“, на длъжност „***“.

Така положения трудов стаж следва да се зачете от ТП на НОИ Ш. на основание Глава шеста „Задължително пенсионно осигуряване“ от КСО, за стаж за пенсиониране.

Относно разноските по чл. 81 ГПК.

Ищецът е направил искане за присъждане на направени по делото разноски, като представя списък на такива, съгл. чл. 80 от ГПК. Съгласно списъка ищецът е направил разноски за адвокат в размер на 1000 лв.

Направените разноски се потвърждават от приложения на л. 12 от делото договор за 4 правна помощ и съдействие.

Ответникът не е направил разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По чл. 78, ал. 5 ГПК, относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът прие следното:

Преди да прецени как да разпредели разноските по делото, съдът намери за необходимо да разгледа направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът намира, че не е налице прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно посоченото в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, за други неоценяеми искове се предвижда минимално възнаграждение от 1000 лв.

Платеното от ищеца на адвокат К.Д. от АК С. е в размер отговарящ на минималното възнаграждение, поради което не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото не следва да бъде намалявано според изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Разноски по чл. 78, ал.1 ГПК.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят от направените от него разноски, които са в размер на 1000 лв.

Разноски по чл. 78, ал. 6 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

В настоящия случай няма осъдено по осъдителен иск лице.

Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗУТОССР не се събират държавни такси. Тази разпоредба се явява специална спрямо посоченото чл. 78, ал. 6 ГПК и като такава има приоритет. Същата установява принципна недължимост, от която и да е страна за държавни такси, което означава, че такива не се дължат от която и да е от двете страни, независимо от решението на съда по предявения иск. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 06.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г., ОСГК на ВКС.