Определение № 1382 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1382 гр. Варна, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500370 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от “Вивус.Бг“ ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев, действащо чрез юрисконсулт Д.Д., против Определение №1253 от 28.01.2025г. постановено по гр.д.№5319/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на дружеството жалбоподател за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по същото дело Решение №4493 от 12.12.2024г. в частта за присъдените в полза на ищцата съдебни разноски в редуциран размер от 285лв.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил всички обстоятелства по делото.

Поддържа се, че в случая е налице злоупотреба с права от страна на ищеца-ответник по жалбата, тъй като производството по гр.д.№5319/2024г. на РС Варна е едно от единадесет еднотипни съдебни дела между двете спорещи страни, с предмет прогласяване на нищожността на една и съща договорна клауза от договор за кредит, уреждаща такса за бързо разглеждане на искането за кредита. Сочи се, че по всичките единадесет договора за кредит, предмет на образуваните дела пред РС Варна, сбора от цената на всички предявени искове възлиза на 288.30лв., а едновременно с това са заплатени 935лв. за държавни такси и 5760лв. за адвокатски възнаграждения, т.е. цената на исковете е 23 пъти по-ниска от сумата на сторените разноски. Твърди се, че макар ищцата да е имала възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, то тя е образувала единадесет отделни дела, с цел да се обогати за сметка на ответното дружество, генерирайки съдебни разноски в особено големи размери. Поддържа се че въпросното поведение на ищцата влиза 1 в разрез с разпоредбата на чл.3 от ГПК и съставлява злоупотреба процесуални права. Твърди се, че образуването на множество отделни производства между едни и същи страни, произтичащи от един и същ правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж за генериране на разноски, което не съответства както на целта на съдебната защита, така и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права. Сочи се относима съдебна практика и се поддържа, че доколкото поведението на ищцата съставлява злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК, в полза на същата не следва да се присъждат съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение. На следващо място се поддържа, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., която сума надхвърля както обема на извършената работа, така и цената на уважените осъдителни искове. Сочи се, че защитата по единият от предявените искове, всъщност изчерпва защитата и по останалите, тъй като претенциите почиват на един и същ правопораждащ факт-сключването на един и същи тип договор, като са ангажирани едни и същи доказателства и са извършени идентични правни действия от пълномощника. Сочи се още, че спорът между страните е в област, в която е формирана известна, многобройна и константна практика по прилагането на закона, което допълнително обуславя липсата на правна сложност на делото. Ето защо и предвид ниския материален интерес, разглеждане на делото в едно заседание и минималните реално извършени дейности по процесуална защита, присъденият размер на адвокатско възнаграждение от 200лв., е прекомерен, несправедлив, надхвърлящ защитимия интерес по исковете, необосновано завишен спрямо ниската фактическа и правна сложност на делото. С оглед изложеното се моли за отмяна на атакуваното определение и възлагане на разноските в тежест на ищцата, евентуално се претендира допълнително намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение под размера определени в НМРАВ.

С подаденият отговор на частната жалба се поддържа становище за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Твърди се в отговора, че съдебните спорове между страните не са еднотипни, защото касаят облигационни правоотношения с различен предмет, падеж и срок за изпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на сумата по всеки от договорите. Твърди се още, че ответникът е сключил хиляди договори за кредит, които са били предмет на съдебни производства, за прогласяване на съдържащите се в тях нищожни клаузи. Ето защо продължаващото начисляване и събиране на “такса за експресно разглеждане“ на договора за кредит, чиято нищожност се иска, съставлява извънпроцесуално поведение на ответника, с което той е дал повод за завеждане на съответното производство. Развити са подробни насрещни възражения на оплакванията на жалбоподателя, като се поддържа, че не са налице предпоставките за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което ответника следва да понесе разноските за водене на делото.

Поддържа се още, че в случая лисва основание за допълнително редуциране на адвокатски хонорар под минималния размер предвиден в НМРАВ, като са изложени обстойни съображения, включително че претендираното адвокатско възнаграждение е реално заплатено, поради което при намаляване на неговия размер би се стигнало до необосновано натоварване на икономически по-слабата страна, какъвто се явява потребителя. Моли за 2 потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№5319/2024г. по описа на Районен съд Варна има за предмет искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността, поради противоречие със закона на клаузата от сключения между страните договор за кредит, която установява задължение за кредитополучателя да заплати такса за бързо разглеждане на искането му и за осъждане на ответника да заплати на ищеца получена без основание сума от 39.07лв., с оглед недействителността на въпросната клауза.

С постъпилият отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска, като е развил пространни съображения за валидността на процесната клауза, респективно претендирал възлагане на разноските в тежест на ищеца, евентуално е развил доводи за редукция на адвокатското възнаграждение при условията на чл.78, ал.5 от ГПК.

В проведеното единствено съдебно заседания, съдът е изслушал становището на пълномощника на ищеца, докладвал е делото, приел е писмените доказателствата и е дал ход на устните състезания.

С постановеното по делото решение предявените претенции са уважени изцяло, като в полза на ищеца са присъдени деловодни разноски, в това число и част от претендираният адвокатски хонорар в размер от 200лв., редуциран от 480лв. по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

След подадена молба от ответника по реда чл.248 от ГПК, първоинстанционния съд, е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е отхвърлил искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, чрез възлагането им тежест на ищцата или допълнително редуциране на присъденият в нейна полза адвокатски хонорар, поради прекомерност.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е правилно, като съображенията за това, са следните:

Няма спор по делото, че между страните са налице общо единадесет съдебни спора, чиито предмет е идентичен, тъй като макар да се касае за отделни облигационни връзкидоговори за кредит, правна квалификация и петитум на претенциите е еднотипенустановяване на нищожност на клауза от договора, касаеща плащане на такса за бързо разглеждане и връщане на въпросната такса, като получена без основание.

Не се установява обаче твърдяната от ответника-жалбоподател злоупотреба с права от страна на ищеца. Противно на поддържаното в частната жалба становище за “известност“ на 3 нищожността на уговорката, с отговора на исковата молба, са изложени изключително пространни доводи за валидност на процесната клауза и че няма причина събраната от кредитополучателя сума да бъде върната потребителя. В този смисъл процесуалното поведение на ищеца не може да се окачестви като злоупотреба с права, тъй като за същия не съществува друг ред да получи недължимо платеното. Друг и отделен е въпроса защо, след като на кредитора е известно, че уговорката е нищожна, продължава да я прилага, съответно ако налице злоупотреба с материални права от едната страна, възможно ли е поведението на насрещната страна да се определи като злоупотреба с процесуални права.

Ето защо оплакванията на жалбоподателя за злоупотреба с права, на базата на който страната претендира изцяло да бъде освободена от разноски, не могат да бъдат споделени.

В контекста на изложеното по-горе настоящият състав на съдът намира, че в случая в полза на ищцата се дължат деловодни разноски и по конкретно такива за адвокатски хонорар.

На следващо мястото въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния съд, е отчел ниската правна и фактическа сложност на делото и след извършена редукция на адвокатският хонорар при условията на чл.78, ал.5 от ГПК, е определил възнаграждение в размер на 200лв. Така определен размерът на адвокатско възнаграждение се явява съответен на осъщественото по делото процесуално представителство и положен труд, респективно обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение №1253/28.01.2025г. постановено по гр.д.

№5319/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на “Вивус.Бг“ ЕООД, с ЕИК 202393458 за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по същото дело Решение №4493 от 12.12.2024г. в частта за присъдените в полза на насрещната страна съдебни разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4