Определение № 349 от 04.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Плевен, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ в присъствието на прокурора И. Н. Й. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Частно наказателно дело № 20254400200431 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на Окръжна прокуратура – Плевен за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на И. Д. И., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 2990/2025 г. по описа на ОП – Плевен.

(ЗМ-79/2025 г. на РУ – Левски), както и материалите по ДП № 2990/2025 г. В искането се сочи, че същият е привлечен като обвиняем на 03.06.2025 г. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. второ, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Искането е обосновано с обстоятелството, че на обвиняемия е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.

Защитникът на обвиняемия – адв. В. М. взема становище, че по делото е налице обосновано предположение подзащитният му да е извършил тежко умишлено престъпление, но не по сочената от прокурора правна квалификация, а по друга, тъй като се е отбранявал, а не е нападал никого, както и че не е на лице опасност подзащитният му да се укрие или извърши друго престъпление, тъй като е неосъждан, има известен адрес и не би искал да убие сина си.

Обвиняемият И. Д. И. моли да не му бъде взимана мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Окръжен съд – Плевен, като взе предвид събраните по ДП № 2990/2025 г. по описа на ОП – Плевен доказателства намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия И. Д. И..

Срещу обвиняемия е повдигнато обвинение за това, че на 02.06.2025 г. в гр. Левски, обл. Плевен, ул. „С*** умишлено се е опитал да умъртви 1 рождения си син А. И. Д., с ЕГН **********, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. второ, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. второ, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, дожИ.тен затвор или дожИ.тен затвор без замяна, тоест престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

По отношение на първата задължителна предпоставка обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението съдът счита, че независимо от ранния етап на разследването по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които водят до извод за наличие на обосновано предположение И. Д. И. да е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. То се подкрепя от показанията на свидетелите З. А.ова И.а и Н. А.ова И.а очевидци на случилото се на 02.06.2025 г. и от които се установява, че обвиняемият след като е бил употребил значително количество алкохол е предизвикал скандал в заведение в гр. Левски, последвал е опит от страна на пострадалия А. И. Д. – негов син, да прекрати скандала, при което обвиняемият е извадил нож от гащите си, започнал да замахва с него към пострадалия и при последвала борба е нанесъл удари с нож в областта на корема и гърдите на пострадалия. В подкрепа на тези гласни доказателства са и данните, съдържащи се в протокола за оглед и изготвения към него фотоалбум, протокола за оглед и освидетелстване на лице, протокола за извършено претърсване и изземване и фотоалбума към него, при който е иззет нож, с който се предполага, че е извършено престъплението и приложената по делото етапна епикриза от 03.06.2025 г. на А. И. Д. ИЗ № 19885 на Клиника по колопроктология и гнойно-септична хирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен.

Съдът намира, че към настоящия момент обвинителната теза на прокурора има добра доказателствена обезпеченост, която се основава на посочените по-горе доказателствени средства.

По отношение на другата кумулативна предпоставка за вземане на найтежката мярка за неотклонение – реална опасност обвиняемият да се укрие или алтернативно да извърши друго престъпление, съдът намира следното: обвиняемият И. Д. И. е на *** години, пенсионер, неграмотен, не е осъждан, живее на един и същ адрес с пострадалия, няма друг адрес или друго жилище, в което да живее, установено е по делото, че са налице конфликтни влошени отношения между него и сина му и снаха му. Така посочените данни на фона на повдигнатото обвинение водят до извод, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, както и че нито мярката за неотклонение „домашен арест“, „парична гаранция“ или „подписка“ са адекватни и съответни на деянието и дееца. Най-подходяща мярка и адекватна в случая се явява най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предвид изложеното съдът намира, че искането на Окръжна прокуратура – Плевен е законосъобразно, поради което следва да бъде уважено.

2

Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на И. Д. И., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 2990/2025 г. по описа на ОП – Плевен. (ЗМ-79/2025 г. на РУ – Левски).

Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд – Велико Търново в тридневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3