Решение № 4496 от 11.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4496 гр. Варна, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110113795 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба на основание по чл.439, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищцата К. М. Т., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. П. Й. Н. от АК В., против ответника „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори С. К. П. и С. А. Б., с пълномощник по делото юрисконсулт Е.А.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е бил издаден в полза на „***, АД, ЕИК ***, изпълнителен лист от ***2012 г. по Заповед за изпълнение от **2012 г. на осн. чл. 417 от ГПК на Районен съд – Варна, постановена по ч. гр. д. №*** г. по описа на съда, за сумата от 3853,04 лв., от които 3000 лв. непогасена главница, 640,10 лв. договорна лихва за периода 20.12.2011 г. 13.08.2012 г., 115,95 лв. - неплатена заемна такса, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 77,06 лв. съдебно-деловодни разноски и 255,59 лв. адвокатски хонорар. Въз основа на издадения ИЛ било образувано ИД №***2016 г. при ЧСИ ***, с район на действие ОС - Варна. Същото било прекратено с постановление, поради настъпила перемпция на 26.03.2020 г. Следващо изпълнително дело не било образувано. Въпреки това служители на банката канили по телефон длъжника да заплати сумите по главница и лихва, както и останалите суми по изпълнителен лист, с предупреждение, че ако не плати, отново ще се образува изпълнително дело. Ищцата твърди, че не оспорва обстоятелствата, че е взела кредит от банката и към настоящия момент не е погасила същия, но твърди, че по отношение на вземането към датата на завеждане на исковата молба е настъпила при 1 условията на чл.110 от ЗЗД 5-годишна погасителна давност, като се броят пет години от датата на завеждане на ИМ за изчисляване на начален и краен момент. С договор за покупкопродажба на вземания от 12.11.2012 г. „***, АД прехвърлило вземанията срещу ищцата на „О.Ф.Б.“ ЕАД, което дружество от своя страна ги прехвърлило на ответното дружество с договор за покупко-продажба на вземания от 15.12.2016 г. Ищцата не дължала сумите на ответното дружество, поради погасяването на вземанията по давност.

Предвид гореизложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответната страна, поради погасяване по давност суми по изпълнителен лист от ***2012 г. въз основа на Заповед за изпълнение от **2012 г., изд. на осн. чл. 417 от ГПК от Районен съд – Варна, постановена по ч. гр. д. №*** г. по описа на съда, за сумата от 3853,04 лв., от които 3000 лв. непогасена главница, 640,10 лв. договорна лихва за периода 20.12.2011 г. – 13.08.2012 г., 115,95 лв. - неплатена заемна такса, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 77,06 лв. съдебноделоводни разноски и 255,59 лв. адвокатски хонорар. Моли също така да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения от ответната страна отговор на исковата молба, чрез процесуалния представител, се сочи, че твърденията на ищцата за изтекла погасителна давност за процесното вземане са основателни. Ответната страна заявява, че признава за основателен иска, с който К. М. Т. иска да бъде установено, че за процесните суми е изтекла предвидената в закона погасителна давност, респективно погасена е възможността за принудително изпълнение по отношение на тези суми. Ответникът заявява, че прави признание в срока за отговор на исковата молба и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради което не следва да бъде осъждано за разноски. Сочи, че никога и под никаква форма не е оспорвал изтеклата в полза на ищцата погасителна давност за вземането, включително не е търсил съдебно изпълнение на това задължение. Преди началото на настоящото исково производство до ответната страна не било предявявано възражение от ищцата за изтекла погасителна давност, а и страните не осъществявали никаква комуникация.

По така изложените съображения представителят на ответното дружество моли в полза на дружеството да не бъдат присъждани азноски..

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява, че е било образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Варна, въз основа на подадено заявление по чл.417 от ГПК от страна на „***“ - АД, ЕИК *** срещу ищцата К. М. Т.. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от **2012 г. и изпълнителен лист от ***2012 г. за сумата от 3853,04 лв., от които 3000 лв. непогасена главница, 640,10 лв. договорна лихва за периода 20.12.2011 г. 13.08.2012 г., 115,95 лв. - неплатена заемна такса, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 77,06 2 лв. съдебно-деловодни разноски и 255,59 лв. адвокатски хонорар. Сумите били дължими от ищцата на банката на основание договор за кредит от ***2009 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ *** с район на действие ОС – Варна. През 2012 г. по силата на сключен договор за прехвърляне на вземания „***“ – АД прехвърлило на „О.Ф.Б.“ ЕАД вземането срещу ищцата по договора за кредит. Молбата за образуването на изпълнителното дело била подадена от „О.Ф.Б.“ ЕАД.

След образуването на изпълнителното дело, през 2016 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД прехвърлило на ответника по настоящото дело вземанията по договора за кредит спрямо ищцата. В изпратеното от частния съдебен изпълнител удостоверение №**/2025 г. се сочи, че изпълнителното дело и със страни „***“ – АД и ищцата; че по делото няма постъпили молби или други документи от ответната страна; че оригиналът на изпълнителния лист се намира по делото и не е искано връщането му от взискателя; че няма събрани суми в хода на изпълнителното производство.

Гореописаните факти са безспорно установени по делото, не са спорни между страните, изрично от ответната страна е направено изявление, че претенцията се признава. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищцата се позовава на изтичане в нейна полза на погасителен давностен срок, като в случая не се установява от подаването на молбата за образуване на изпълнително дело до подаването на настоящия иск от ищцата да са били извършени действия, прекъсващи погасителната давност. Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на длъжника и следва да се установи, че е изтекъл петгодишен период, в който не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането, които условия в случая са налице, още повече и ответната страна признава тези факти.

Горепосоченото обуславя крайния извод на съда, че е отпаднала възможността за принудителното удовлетворяване на вземането по процесните суми, предмет на заповедта за изпълнение в полза на „***“ – АД, които вземани са били прехвърлени на ответното дружество. Ето защо исковата претенция като основателна и доказана следва да се уважи като съдът признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответната страна сума от 3853,04 лв., от които 3000 лв. непогасена главница, 640,10 лв. договорна лихва за периода 20.12.2011 г. – 13.08.2012 г., 115,95 лв. - неплатена заемна такса, които представляват вземания по договор за кредит, сключен между ищцата К. М. Т. и „***“ – АД договор за кредит ***2009 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 77,06 лв. съдебноделоводни разноски и 255,59 лв. адвокатски хонорар, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от **2012 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от ***2012 г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Варна и образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ *** с район на действие ОС – Варна.

3

Относно разноските по делото:

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има ищцата.

Такива в производството тя не е направила, доколкото с нарочно определение на съда, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е освободена от заплащане на държавни такси. В този случай на осн. чл.78, ал.6 т ГПК държавната такса, която в случая е в размер на 170 лв. следва да се възложи на ответната страна. От ответника е депозирано възражение, че не следва да се възлагат на дружеството разноските по делото, тъй като счита, че дружеството не е дало повод завеждане на делото. Съдът намира възражението за неоснователно. Понастоящем е налице висящо изпълнително дело, по което ответната страна, макари да няма данни да е конституирана като взискател, е кредитор на вземането. От страна на „***“ – АД е било посочено, че изпълнителното дело е прекратено, но подобно обстоятелство не е отразено в издаденото от ЧСИ удостоверение., а е посочено, че при ЧСИ има образувано изпълнително дело. Тъй като ответната страна е кредитор на вземанията тя би могла да встъпи и да отправя искане за изпълнение. Предвид това не може да се счита, че ответната страна, макар и заявяваща, че признава иска, не е дала повод за завеждането му. Ето защо ответното дружество следва да заплати по сметка на РС – Варна сумата от 170 лв. – държавна такса.

На процесуалния представител на ищцата – адв. П. Й. Н. от АК – Варна, който е осъществил процесуалното представителство на ищцата по делото при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева. Размерът на възнаграждението не следва да се определя въз основа разпоредбите Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид постановеното Съда на европейския съюз решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

Размерът на възнаграждението следва да се определи предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, като съдът съобразява, че в случая предявеният иск не се отличава с голяма сложност нито от фактическа, нито от правна страна.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, в отношенията между страните, че К. М. Т., ЕГН **********, адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., сума от 3853,04 лв., от които 3000 лв. непогасена главница, 640,10 лв. договорна лихва за периода 20.12.2011 г. – 13.08.2012 г., 115,95 лв. - неплатена заемна такса, които представляват вземания по договор за кредит, сключен между ищцата К. М. Т. и „***“ – АД договор за кредит ***2009 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.08.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 77,06 лв. съдебноделоводни разноски и 255,59 лв. адвокатски хонорар, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от **2012 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от ***2012 г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Варна и 4 образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ *** с район на действие ОС – Варна, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б. да заплати по сметка на РС – Варна държавна такса от 170 лв. (сто и седемдесет лева).