Решение № 2032 от 24.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510219 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2532 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 57503 по описа на СРС за 2021 г., е признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че ищецът В.Г.А. не дължи на ответника Столична община сумата от 200 лв., представляваща административно наказание „глоба“ по чл.35,ал.7,т.1 от НРУПЕТТСО, наложена с наказателно постановление № 282866/29.09.2016 г., издадено от Е.К. – зам.кмет на Столична община, влязло в сила на 25.01.2017 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20198490401177 при ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ и по което изпълнително дело сумата е събрана, поради погасяване на вземането по давност.

С решението Столична община е осъдена да заплати на В.А. сумата от 50 лв. – разноски за водене на делото.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от Столична община срещу решението. Сочи, че ищецът бил санкциониран за извършено от него административно нарушение по Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, като действията за събиране на наложената глоба били предприети преди изтичането на погасителната давност за събиране на наложени глоби, които са публични задължения. Това се установявало от приложените документи, които следвало да бъдат съобразени. Твърди, че позоваването от съда на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. било неправилно, тъй като същото визирало изтичане на обикновена давност, а не на изтекла абсолютна давност, като още повече, че преценката за заличаване на публично задължение по давност било в компетентността на съответния административно-наказващ орган. Сочи, че не е взето предвид и обстоятелството, че искът е предявен, след като са предприети действия по събиране на сумата.

1

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от въззиваемия чрез адвокат Н. К., с който се оспорва въззивната жалба.

Въз основа на служебна справка се установява, че въззиваемият В.А. е починал на 24.02.2022 г. – след постановяване на първоинстанционното решение. С определение от 07.07.2022 г. въззивното производство е прекратено и е върнато на СРС за издирване и конституиране на наследниците и връчване на въззивната жалба. СРС с определение от 21.07.2022 г. е конституирал като страна в производството наследницата на ищеца – Д. В.

А., като е връчен препис от въззивната жалба, но в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор. С молба от 01.11.2022 г. Д. А. чрез пълномощника си адвокат К. е потвърдила депозирането на подадения писмен отговор от адвокат К..

В съдебно заседание и двете страни не изпращат представители.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0000282866 от 06.09.2016 г. от контрольор в „Център за градска мобилност“ срещу В.Г.А. за това, че същият пътувал без редовен превозен документ и отказал да закупи карта за еднократно пътуване, с което нарушил разпоредбите на чл.18,т.1, б.“а“, б.“б“, б.“в“ и чл.35,ал.1 вр.чл.34,ал.4 от НРУПОГТТСО. Въз основа на съставения АУАН на 29.09.2016 г. е издадено Наказателно постановление № 282866/2016 от Е.К. – заместник-кмет на Столична община, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 200 лв., като постановлението е влязло в сила на 25.01.2017 г. Не е спорно между страните, а и видно от датата, отбелязана в приложеното по делото възлагателно писмо, че на 10.10.2019 г. е образувано изпълнително дело въз основа на влязлото в сила наказателно постановление. Не се спори, а и се установява от приложеното по делото заверено копие от изпълнителното дело, че след наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 18.11.2019 г. са постъпили суми в размер на 367 лв., които са разпределени и преведени на взискателя на 26.11.2019 г., като на 06.12.2019 г. изпълнителното производство е приключено.

Спорните въпроси по делото се отнасят до това дали правото на принудително изпълнение на Столична община за събиране на глобата е погасено по давност, както и дали ищецът има правен интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК след погасяване на вземането посредством предприети принудителни действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но същото е НЕДОПУСТИМО.

При предявяване на установителен иск, без значение дали същият е положителен или отрицателен, съгласно разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта му е наличието на правен интерес, за който съдът следи служебно. Дали ищецът има интерес от търсената защита посредством установяване или отричане на спорното материално право се преценява във всеки конкретен случай с оглед изложените в исковата молба твърдения, а при някои хипотези на установителни искове, правният интерес произтича по силата на самия закон, който ги урежда. В случая е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК с искане за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 200 лв., представляваща наложено наказание „глоба“. Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск 2 изпълнението, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Този иск е на разположение на длъжника, спрямо когото е налице висящо изпълнително производство, като същият при определени условия може да оспори правото на принудително изпълнение на взискателя. Целта на това производство е защитно в хода на образувано изпълнително производство, когато след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, настъпят нови факти, които са довели до погасяване на правото на кредитора да търси изпълнение на вземането си по принудителен начин, какъвто факт несъмнено е изтичането на определен от закона давностен срок. Правният интерес от предявяване на такъв иск произтича от самия закон и се извлича от невъзможността съдебният изпълнител да зачете действието на направено възражение за давност в хода на изпълнителното производство, поради което единствената възможност за длъжника да постигне преустановяване на предприетото принудително изпълнение, ако счита, че са отпаднали материалноправните предпоставки за съществуването му, е предявяване именно на такъв иск. След представяне на влязло в сила решение, с което се уважава иск по чл.439 от ГПК, съдебният изпълнител е задължен по силата на чл.433, ал.1,т.7 от ГПК да прекрати изпълнението срещу длъжника, като евентуален отказ подлежи на обжалване по съдебен ред. В съдебната практика са отчетени някои изключения в насока, че за длъжника е налице правен интерес от предявяване на такъв иск и след прекратяване на изпълнителното производство, но само в случаите, когато прекратяването е настъпило по молба на взискателя или поради перемпция, но вземането е останало неудовлетворено изцяло или отчасти, защото продължава да е налице опасност във всеки един момент кредиторът отново да поиска образуване на изпълнително производство и да предприеме действия срещу имуществото на длъжника. В случая не е налице опасност за длъжника отново да образува изпълнително дело, тъй като вземането на кредитора е погасено вследствие на приложен изпълнителен способ – запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Поради тази причина производството е приключено с разпореждане на 06.12.2019 г. – почти две години преди предявяване на иска от ищеца, поради което и за същия не е налице никакъв правен интерес от търсената посредством предявения в настоящото производство иск по чл.439 ГПК установителна защита, която в случай, че му бъде предоставена, не би постигнала правния полезен ефект, който по принцип се цели чрез нея. Когато принудителното изпълнение е вече приключено и кредиторът е удовлетворен, единствената възможна и адекватна защита на длъжника е да иска връщане на полученото от кредитора чрез предявяване на осъдителен иск за неоснователно обогатяване /в този смисъл Определение № 337 о 21.07.2022 г. по ч.т.д. № 854/2022 г. на Т.К. на ВКС, постановено по идентичен случай, по който изначално е било постановено определение за прекратяване на производството поради неговата недопустимост/. В случая такъв осъдителен иск не е предявен, а поради изначална липса на правен интерес, искът по чл.439 ГПК не е следвало изобщо да бъде разглеждан. Решението на първоинстанционния съд се явява недопустимо, постановено е при липса на абсолютна процесуална предпоставка, поради което същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2532 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 57503 по описа на СРС за 2021 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4