Решение № 735 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000501075 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Дженерали

Застраховане“ АД, ответник в производството пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 260024 от 30.01.2026 г. по гр.д.№ 10474 по описа за 2018 г. на СГС, ГО, І-25 състав.

Решението се обжалва в частта , в която претенциите на ищците С. И.

М. и С. И. М. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени срещу въззивника/ответник, относно присъденото обезщетение за неимуществени, както и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение, в разрез с материалния и процесуален закон. Счита, че първоинстанционния съд неправилно оценил събраните по делото доказателства вследствие на което достигнал до грешни правни изводи относно дължимостта на обезщетение в полза на ищците. Счита, че по делото е доказано съпричиняване на деликта от страна на пешеходеца като приносът 1 на последния определя поне в размер на 50 %; позовава се на практика на ВКС, вкл. и на решение на ВКС по иск на дъщерята на пострадалия, където било прието съпричиняване в размер на 40 % /решението се представя ведно с въззивната жалба/. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди бил прекомерен и не отговарял на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, а именно 120 000 лв. за ПТП, състояло се през 2017 г. при положение, че средния доход на едно лице за същата година в България бил в размер на 5 586 лв. Следвало съдът да прецени конкретните обстоятелства и реално претърпените вреди и по-конкретно възрастта на пострадалия и неговите наследници-синове. Съдът не бил взел и предвид общественото положение на пострадалия, който живеел в лоши битови условия – колиба, водел живот на клошар, страдал от алкохолизъм и често бил намиран в края на мантинелите до пътя. По време на ПТП пострадалия бил в пияно състояние, с колело по капли по средата на пътя, натоварен с чували с боклуци. Тези възражения били направени от ответника в отговора по исковата молба. Съдът отклонил всички въпроси към допуснатия на ответника свидетел относно водения от пострадалия начин на живот. Намира това за противоречащо на съдебната практика. Размерът на обезщетението не бил съобразен и със социалноикономическата обстановка в страната. А извода на съда, че обезщетението следва да бъде завишено заради продължителността на производството за нелеп. Обезщетението не било съобразено и с практиката на ВКС по аналогични случаи, където били определени обезщетения в рамките на 50 хиляди – 70 хиляди. Наред с това в случая не се касаело до някаква изключителност в обстоятелствата.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. При условията на евентуалност да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците в първоинстанционното производство С. И. М. и С. И. М., в който отговор се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, в частта, в която претенциите са били уважени. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон.

Решението в тази му част били съобразено със съдебната практика. Събраните 2 по делото доказателства установявали основателността на ищцовите претенции. Доказани били и претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие на смъртта на баща им, загинал в ПТП. Позовават се на свидетелските показания. Касаело се до загуба на близък роднина, с когото ищците били емоционално свързани. За тази връзка без значение било общественото положение на пострадалия. Намират присъденото обезщетение за справедливо. Правилно съдът бил приел, че приноса на пострадалия е 30 % . Относно поведението на пътя на пострадалия се позовава на присъдата; считат, че пешеходеца не е допуснал нарушение на ЗДвП. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ответник на 04.02.2026 г.

Въззивната жалба е подадена на 18.02.2026 г. ; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

В частта, в която ищцовите претенции на всеки един от ищците са отхвърлени за разликата над 49 000 лв. до пълния предявен размер от по 115 000 лв. по отношение на всеки един от ищците, решението като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищците са синове на починалия И. А..

С влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК, било установено, че водача на лек автомобил „Опел Астра“, рег.

3

№ ***, на 18.11.2017 г. в гр.Видин, управлявайки лекия автомобил с превишена скорост от 80 км/ч в нарушение на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е ударил пешеходеца И. А.. Последният в резултат на процесното събитие бил починал. От това следвал извода, че е налице противоправно поведение на водача на МПС, което било осъществено виновно, както и налице била причинно-следствена връзка между поведението на водача на МПС и настъпилата смърт на пешеходеца.

От свидетелските показания се установила близост между починалия пешеходец и неговите синове/ищци в процеса. Загубата била внезапна.

Ищците продължавали да изпитват тъга към баща си и към настоящия момент. Емоционалните последици за синовете на пострадалия в резултат на смъртта му съдът е определил като такива типични при внезапна загуба на близък роднина. Следвало да се съобрази и факта, че към момента в който И.

А. бил починал, ищците били на възраст, съответно 37 и 44 години, при което имали самостоятелен живот, отделен от този на баща им, като единия от тях вече имал и отделно семейство, което предполагало и известна по-голяма дистанция в отношенията между тях. Като се е позовал на това, че процесното събитие е настъпило през 2017 г., както и продължителността на съдебното производство, настъпилите инфлационни процеси в страната, съдът е приел, че обезщетенията за неимуществени вреди следвало да се определят в размер на по 120 000 лв. за всеки един от ищците.

Относно възражението за съпричиняване на пострадалия, съдът се е позовал на това, че по делото, вкл. от заключението на автотехническата експертиза, се установило, че пострадалия се е движел в тъмната част на денонощието, бил облечен с тъмни дрехи и не бил имал светлоотразителна жилетка. В задната част на бутания от него велосипед, натоварен с обемист багаж, непосредствено зад седалката, бил закрепен светлоотразител.

Пешеходецът вървял попътно на автомобила и не бил имал пряка видимост към него, но могъл да разбере, че автомобила го застига по С.ите на фаровете, които са осветявали тревата на банкета и храстите отдясно на платното за движение. Непосредствено преди сблъсъка пешеходецът заобикалял препятствие на пътното платно- голяма локва с дъждовна вода, и се намирал косо спрямо посоката на движение на около 1,3-1,4 м вляво от десния край на платното за движение, т.е. приблизително в средата на лентата за движение в 4 тази посока. Като се е позовал на присъдата и на заключението на САТЕ, съдът е приел, че лекия автомобил се е движел със скорост от 80 км/ч, поради което водачът бил имал техническата възможност да възприеме пешеходеца и да спре преди сблъсъка единствено, ако се бил движел с включени дълги С.и, тъй като късите С.и, с които се движел автомобила, не осветявали достатъчно напред тази част от платното за движение. При движение с допустимата за населено място скорост от 50 км/ч водачът е могъл да забележи пешеходеца и своевременно да спре и да избегне сблъсъка дори и при включени къси С.и.

Основната причина за настъпване на ПТП било несъобразяването на поведението на водача на МПС с въведените ограничения на скоростта, а и изобщо с пътната обстановка, което било установено и с присъдата на наказателния съд. От друга страна пешеходецът можел да предотврати произшествието, както сочело вещото лице, ако се бил движел в лявата част на платното за движение, срещу движещите се насреща му автомобили, за да може да ги забележи. Пострадалият можел да предотврати ПТП и ако бил забелязал осветената част от фаровете на автомобила, съответно ако е бил спрял движението си към средата на лентата за движение, каквато възможност бил имал. В случая пешеходецът се движел по самото платно за движение /по асфалта/, а не по банкета, както било посочено в експертизата. Налагал се извод, че пешеходеца също е нарушил правилата за движение, а именно чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като не се движел по банкета, а също така не се движел и в посока, противоположна на посоката на движението на пътните превозни средства, и то възможно най-близко до лявата граница на платното за движение. Вместо това пешеходецът се движел попътно на движението на превозните средства, като при това се намирал около средата на лентата за движение в тази посока, предприемайки заобикаляне на локва на пътя, без да обърне внимание и да се съобрази с приближаващия автомобил. Освен това пешеходецът бил облечен с тъмни дрехи и светлоотразителят на задната част на бутания от него велосипед, вероятно бил трудно различим за водача на автомобила, доколкото велосипедът бил разположен в момента на ПТП косо на пътя, а също така бил натоварен и с обемист багаж. Можело да се приеме и, че възможността за реакция на пешеходеца е била в известна степен ограничена от това, че той бил приемал немалко количество алкохол, което било видно от представения по делото протокол за химическо изследване от 12.12.2017 г., в който било посочено, че в кръвта на пешеходеца била 5 установена концентрация на алкохол от 3 на хиляда- количество, което обичайно повлиявало на реакциите. Това означавало, че макар основната причина за настъпването на ПТП да е поведението на водача, пешеходецът със своето поведение също бил допринесъл за настъпването на ПТП. Като се е позовал на това, че ПТП е настъпило в населено място, съдът е определил приноса на пешеходеца на 30 %. При съобразяване с процента съпричиняване на всеки от ищците се следвала сумата в размер на 84 000 лв. Страните не спорели, че застрахователя е заплатил на ищците сумата от по 35 000 лв. за всеки един от тях. Така предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ били основателни за сумата от по 25 053,30 евро или 49 000 лв.

По основателността на въззивната жалба:

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и приетите по делото доказателства, приема следното:

Относно механизма на ПТП, противоправността на деянието и виновността на дееца:

С влязла в сила присъда№ 43 от 31.05.2019 г. по нохд № 146 по описа за 2018 г. на ОС-гр.Видин, е признат за виновен Ц. Л. Т., за това че на 18.11.2017 г. в гр.Видин на ул.“Цар Асен Втори“, в близост до варов възел „Виолина“, движейки се от гр.Видин в посока с.Новоселци, при управление на МПС – лек автомобил „Опел“, марка „Астра“, рег. № ***, нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с превишена скорост от 80 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И. М. А. от с-Новоселци, за което и на основание чл.343, ал.1, б“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.36 и чл.54 НК подсъдимия е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е осъден и на „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година. Въззивният съд е преквалифицирал деянието по по-леко наказуемия състав на чл.343 а НК, вследствие на което е намалил размера на наказанието „лишаване от свобода“ на 1 година и 8 месеца, а в останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 25 от 01.04.2021 г. по н.д.№ 51/2021 г. ВКС, Второ НО е оставил в сила въззивното 6 решение.