Определение № 263 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. София, 17.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20261001000194 по описа за 2026 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени от длъжника „Кемира“ ООД (н.) и от кредитора Фондация „Икономически и правни изследвания“ срещу определение № 366/16.09.2025г. по т.д. № 1455/21 по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, с което е върната на основание чл.130, изр.1 ГПК, искова молба с вх.№ 9755/21.07.2021г на Фондация „Икономически и правни изследвания“, по която е образувано т. дело № 1455/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, и прекратено образуваното по предявения с нея иск съдебно производство.

В двете жалби е формулирано искане за отмяна на определението. И в двете жалби не са посочени конкретни пороци на обжалвания акт.

Препис от частните жалби са изпратени на насрещните страни, които в срок не са изразили становище.

Подадена е и частна жалба вх. № 147609/05.12.2025г. от Фондация „Икономически и правни изследвания“ срещу определение № 4692/19.11.2025г. по т.д. № 1455/21 по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, с което е изменено Определение № 3666/16.09.2025г. по т.д.№ 1455/2021г. на СГС, ТО, VI-11 състав, в частта за разноските, като е осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК, Фондация „Икономически и правни изследвания“, ЕИК 206314112, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 14, ет. 1, ап. 1, да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, сумата 950 лева разноски по делото. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно без да се посочват доводи. Иска се неговата отмяна.

Препис от определението е изпратен на насрещните страни, които в срок не са изразили становище.

Частните жалби са допустими. Същите са подадени в срок от лица, легитимирани да обжалват и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледани по съществото си е 1 неоснователни.

С определение № 366/16.09.2025г. по т.д. № 1455/21 по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав е върната на основание чл.130, изр.1 ГПК, искова молба с вх.№ 9755/21.07.2021г на Фондация „Икономически и правни изследвания“, по която е образувано т. дело № 1455/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, и прекратено образуваното по предявения с нея иск съдебно производство.

В мотивите на определението е посочено, че производството е образувано по предявен от Фондация „Икономически и правни изследвания“ срещу Национална агенция за приходите и „Кемира“ ООД (н) иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземане на НАП по отношение на Кемира“ ООД (н) в размер на 11007410.62 лева, за което задължение е издаден Ревизионен акт № 222210190002727-091001/02.01.2020г. и което е било включено като прието вземане от синдика на дружеството в несъстоятелност в списък, обявен в ТРРЮЛНЦ на 28.04.2021г. Искът се основава на обстоятелствата, че по отношение на „Кемира“ ООД е било открито производство по несъстоятелност; че ищецът е кредитор на несъстоятелния длъжник с вземане в размер на 50 000 лева, възникнало по договор за продажба на акции от 24.02.2009г., сключен между „Кемира“ ЕООД и „Еми“ АД, цедирано на 30.07.2020г. на „Темтекс“ ООД, който от своя страна е прехвърлил вземането с договор за цесия от 21.12.2020г. на ищеца Фондация „Икономически и правни изследвания“; че в списък, обявен на 28.04.2021г. в търговския регистър синдикът на „Кемира“ ООД е включил в приетите вземания вземане на НАП в размер на 11 007 410.62 лева по РА от 02.01.2020г.; че по отношение на това вземане ищецът е подал възражение по чл.690 ТЗ; че с определение от 07.07.2021г. по т.д.№ 1500/2020г. на СГС, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение това възражение, поради което в 14-дневния срок по чл.694, ал.6 ТЗ фондацията е предявила настоящия отрицателен установителен иск.

Установено е , че вземането на Фондация „Икономически и правни изследвания“ срещу „Кемира“ ООД (н) в размер на 50 000 лева, е било изключено от списъка на кредиторите с определение на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ от 04.06.2021г., поради което фондацията е предявила положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за установяване съществуването на изключеното вземане – т.д.№ 1093/2021г. на СГС-ТО.

По искане на съда е изискана информация за движението по предявения от Фондация „Икономически правни изследвания“ положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за вземането й срещу „Кемира“ ООД (н), което е било изключено от списъка на приетите вземания. Вземането е било предмет на т.д.№ 1093/2021г. на СГС-ТО, VI-2 състав, по което на 31.03.2022г. е постановено решение, с което исковата претенция е била уважена, т.е. вземането е признато за установено.

С решение от 07.11.2022г. по в.т.д.№ 634/2022г., влязло в сила на 18.07.2024г. искът е бил отхвърлен, т.е. вземането на фондацията за сумата от 50 000 лева, което е било изключено от съда по несъстоятелността с определение по чл.692 ТЗ, е било признато за несъществуващо.

С оглед постановеното по иска на Фондация „Икономически правни изследвания“ решение по иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, с което се отрича вземането на това лице срещу „Кемира“ ООД (н), на което вземане ищецът обосновава качеството си на кредитор, производството следва да се прекрати, поради липса на активна процесуално-правна и материална легитимация на ищеца да предявява иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, за която 2 предпоставка, като абсолютна, съдът следи служебно по всяко време на производството.

Легитимиран да предяви отрицателния установителен иск по чл.694, ал. 3 ТЗ е кредитор с прието вземане, респ. кредитор, чието вземане е било оспорено от друг кредитор или длъжника и е предмет на висящо дело. В случая това качество е отречено с влязло в сила съдебно решение, т.е. това лице не се явява легитимирано да предяви иска и в този смисъл той е недопустим. Изводът произтича от разбирането, че такова лице, което няма качеството на кредитор на масата на несъстоятелността, няма правен интерес да оспорва вземания на други кредитори, каквато е целта на отрицателния установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ.

Изложените съображения относно допустимостта на иска се споделят изцяло от настоящата инстанция, като при дължимата служебна проверка (тъй като липсват конкретни оплаквания и в двете жалби) съдът констатира, че определението е допустимо и изводите в него не противоречат на императивни разпоредби.

С определение № 4692/19.11.2025г. по т.д. № 1455/21 по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, е изменено Определение № 3666/16.09.2025г. по т.д.№ 1455/2021г. на СГС, ТО, VI-11 състав, в частта за разноските, като е осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК, Фондация „Икономически и правни изследвания“, ЕИК 206314112, да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, сумата 950 лева разноски по делото.

Постановеното определение също не страда от пороци. Присъждане на разноските на ответника при прекратяване на производството е законосъобразна последица от неоснователно предизвикания съдебен процес и се основава на чл. 78 ал.4 от ГПК.

Ответникът НАП е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице.

По делото е участвал служител на ответника с юридическо образование, комуто се дължат разноски, каквито се дължат за участие на юрисконсулт по реда на чл.78 ал.8 вр.ал.4 ГПК, тъй като осъщественото представителство на ответното учреждение от служител с юридическо образование или юрисконсулт е идентично. Изложени са съображения, обосноваващи присъдения размер за юрисконсултско възнаграждение. И по отношение на тази частна жалба важи изложеното по-горе, а именно, че настоящата инстанция при липса на конкретни оплаквания срещу постановения акт ограничава своята проверка до допустимостта му и нарушаването на императивни правни норми.

С оглед изложеното, следва да бъдат потвърдени обжалваните определения.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 366/16.09.2025г. по т.д. № 1455/21 по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, с което е върната на основание чл.130, изр.1 ГПК, искова молба с вх.

№ 9755/21.07.2021г на Фондация „Икономически и правни изследвания“, по която е образувано т. дело № 1455/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, и прекратено образуваното по предявения с нея иск съдебно производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4692/19.11.2025г. по т.д. № 1455/21 по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, с което е изменено Определение № 3666/16.09.2025г. по т.д.№ 1455/2021г. на СГС, ТО, VI-11 състав, в частта за разноските, като е осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК, Фондация „Икономически и правни изследвания“, ЕИК 206314112 да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище гр.София, бул. „Княз 3

Александър Дондуков” № 52, сумата 950 лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4