Решение № 11845 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11845 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110142576 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Н. И. Г. е предявила срещу „Т..“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 5408,70 лв., представляваща сбор от начислената и претендирана главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2023 г. по номер на инсталация .., бизнес партньор ********** и договорна сметка ********** за имот, находящ се в гр. София, жк „М..“, бл..., вх. 4, ет. 3, ап. 30, както следва: главница за топлинна енергия в размер на 2664, 26 лв. за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2023 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 2687, 33 лв. за периода 01.05.2018 г. – 25.07.2023 г.; главница за дялово разпределение в размер на 39, 13 лв. за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2023 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 17, 98 лв. за периода 01.05.2018 г. – 25.07.2023 г.

Ищецът поддържа, че през месец март 2023 г. е получила от ответното дружество фактура, в която било посочено, че към 12.03.2023 г. има сума за плащане на обща стойност 6225, 06 лв., като служители на дружеството многократно й се обаждали по телефона и я уведомявали, че при неплащане на претендираните задължения, ще образуват срещу нея съдебно дело, в резултат на което за нея щели да възникнат допълнителни разноски. При посещение в офис ищцата се снабдила със справка за задължения към 25.07.2023 г., съгласно която общо начислената сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви към посочената дата била в размер на 5408, 70 лв. На място разбрала също, че за да се позове на изтекла погасителна давност, е необходимо да заплати всички задължения, които не са погасени по давност и да признае тяхната дължимост. Излага доводи, че тя не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, тъй като с нотариален акт от 17.12.2009 г. е продала апартамента на А В Г, като си е запазила правото на ползване върху него, но с влязло в сила решение от 01.07.2019 г. по гр.д. № 74498/2016 г. по описа на СРС, 38 състав, е било признато за установено между нея и купувача, че правото й на ползване е било погасено на основание чл. 59, ал. 3, предл. второ ЗС поради неупражняването му от 2009 г..

Исковата молба, подадена от купувача, била вписана в Агенция по вписвания на 22.02.2017 г., а впоследствие по същата имотна партида било отбелязано и влязлото в сила съдебно 1 решение на 14.10.2019 г. С оглед на изложеното ищцата поддържа, че няма качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот, поради което не дължи процесната сума. При условията на евентуалност прави и възражение за изтекла погасителна давност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като недопустим. Изложени са доводи, че а същия предмет и за същия топлоснабден имот е водено друго производство по гр.д. № 13819/2022 г. по описа на СРС, 68 състав, в рамките на което се е претендирало осъждане на А Г за задълженията за топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., с оглед на което твърди, че дружеството е взело под внимание погасеното вещно право на ищцата. Сочи, че е налице идентитет и с друго производство – по ч.гр.д. № 35759/2023 г. по описа на СРС, 156 състав, в рамките на което е била издадена заповед за изпълнение за задължения за периода м.

05.2020 г. – м. 04.2022 г., отново срещу А Г. По отношение възражението за изтекла погасителна давност, посочва, че изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността за принудителното му изпълнение, като и след изтичането й то може да бъде изпълнено доброволно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което е доставил на ищеца определено количество топлинна енергия в размер на процесната стойност. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Възражението за изтичане на погасителна давност като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане само и единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. Предвид изричното оспорване от страна на ищеца в исковата молба, че вземанията срещу него са възникнали, в тежест на ответника още с доклада по делото е указано, че следва да докаже съществуването на валидно облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия с ищцата през процесния период, по силата на което е доставил на ищеца определено количество топлинна енергия в размер на процесната стойност. Съгласно пар. 1, т. 42 от ДР ЗЕ, както и по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ във всичките му редакции клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване.

От приетия по делото нотариален акт от 17.12.2009 г. се установява, че на посочената дата ищцата е продала процесния апартамент на А В Г, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване. Съгласно приетия протокол от 01.07.2019 г. по гр.д. № 74498/2016 г. по описа на СРС, 38 състав, с влязло в сила съдебно решение е било прието за установено, че правото на ползване е било погасено поради неупражняване от 2009 г. С оглед на това съдът намира, че ищцата няма качеството клиент на топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2023 г., тъй като не е била нито собственик, нито ползвател на процесния имот.

Същевременно, с приетите по делото фактура от 28.02.2023 г. и справка от м. юни 2023 г., ответното дружество е претендирало процесните задължения именно от нея, което опровергава категорично тезата на ответника, че той е взел предвид погасяването на вещното й право на ползване, след като през 2023 г. е претендирал заплащане на задълженията за процесния имот именно от нея чрез издаването на фактура и справка на нейно име. Този извод не се разколебава и от обстоятелството, че за същия период ответникът е претендирал задълженията и от друго лице – А Г, за което са били образувани 2 гр.д. № 13819/2022 г., 68 състав на СРС и ч.гр.д. № 35759/2023 г., 156 състав на СРС. Между тези две производства и настоящото не е налице идентитет, тъй като няма съвпадение на страните. В тях ищцата не е участвала, а освен това ответникът, въпреки че е бил завел две други производства за задълженията за процесния имот срещу собственика, през 2023 г. е претендирал задълженията и от ищцата, която, както вече беше посочено по-горе, няма качеството клиент на топлинна енергия. Липсата на това качество е достатъчна за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, като съдът намира, че не е необходимо да разглежда евентуално наведеното основание за изтекла погасителна давност.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски. С оглед възражението на ответника за прекомерност на претендираното и платено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че то следва да бъде намалено до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а именно 840, 87 лв. вместо претендираните 900 лв. Следователно, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски а общ размер от 1159, 17 лв., от които 318, 30 лв. държавна такса и 840, 87 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: с. .., София, ул. „Н..“ № 12, срещу „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..” № .., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. И. Г., ЕГН **********, не дължи на „Т..” ЕАД, ЕИК .., сумата от 5408,70 лв., представляваща сбор от начислената и претендирана главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2023 г. по номер на инсталация .., бизнес партньор ********** и договорна сметка ********** за имот, находящ се в гр. София, жк „М..“, бл..., вх. 4, ет. 3, ап. 30, както следва: главница за топлинна енергия в размер на 2664, 26 лв. за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2023 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 2687, 33 лв. за периода 01.05.2018 г. – 25.07.2023 г.; главница за дялово разпределение в размер на 39, 13 лв. за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2023 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 17, 98 лв. за периода 01.05.2018 г. – 25.07.2023 г.

ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „..” № .., да заплати на Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: с. .., София, ул. „Н..“ № 12, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1159, 17 лв. разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3