Решение № 4061 от 11.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4061 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330102465 по описа за 2023 година

Предявени са главен иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК, както и насрещни искове- по чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Д. И. И., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. Г. В., е предявил против „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост- 3” бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от ********** И.Д. и Д.Н., иск за признаване на установено, че договор за потребителски кредит № **********/ 04.03.2022 г. е недействителен, поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

При условията на евентуалност, се предявява и иск за признаване на установено, че договорната лихва по договора за паричен заем № **********/ 04.03.2022 г. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **********/ 04.03.2022 г., по който ищецът получил сумата от 3 000 лева, при ГЛП- 35 % и ГПР- 49, 66 %, като общата за връщане сума по договора била 4 050 лева. Съгласно чл. 5 от договора се предвиждало обезпечение на кредита чрез договор за поръчителство, като за това се дължало възнаграждение в размер на 2 970 лева, или така кредитът ставал двоен. Тази сума обаче не била включена в ГПР и това заблуждавало потребителя досежно действителния размер на сумите по кредита, които ще дължи. По този начин се нарушавала нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, което пък водело до недействителност на целия договор. Посочването на различен размер на ГПР представлявал заблуждаваща търговска практика, което също водело до нищожност на договора. Отделно от това, се излагат съображения, че възнаградителната лихва била в размер на 41 %, който 1 многократно надхвърлял размер на законната лихва и в този смисъл уговорката се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Моли за признаване на установено, че договорът е недействителен, а при условията на евентуалност- че лихвата по него е нищожна. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват. Твърди се, че на потребителя своевременно била предоставена необходимата преддоговорна информация по кредита относно ГЛП и ГПР, която в последствие била възпроизведена в клаузите на договора. ГЛП бил фиксиран за срока на договора, а в погасителния план се съдържала информация за размера и броя на вноските. По отношение на възнаграждението за поръчителство- то не можело да бъде посочено в погасителния план, защото не представлявало главница или лихва. ГПР бил изчислен съобразно формула, според приложението към ЗПК. Обезпечението чрез поръчителство с „Фератум Банк“ (Малта) не било задължително условие за сключване, защото кредитът можел да бъде обезпечен и чрез избрано от ищеца физическо лице. Ищецът обаче избрал друга опция, чрез договор за гаранция, което било възмездна услуга и този разход не се включвал в ГПР, защото гарант не бил кредитора, а трето лице. При изготвяне на оценка за кредитоспособността на длъжника се преценила необходимостта от обезпечение, за да се гарантира кредитора, че няма да претърпи вреди. Ищецът бил наясно с условия по кредита при кандидатстване, като сам взел решение за обезпечението, без да бил принуждаван да го прави. Той можел и да се откаже от договора, без да дължи обезщетения или неустойки, но не упражнил това си право. Уговорката за избора на поръчителство била индивидуална, защото потребителят разполагал с право на избор да посочи и свой личен гарант. Нямало никаква заблуждаваща търговска практика, защото кредиторът не бил въвел в заблуждение ищеца относно условията по договора. Нямало и заобикаляне на закона, а уговорки между страните, подчинени на свободата на договаряне, ограничени единствено от условието за спазване на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В съдебно заседание страната също не се явява и не се представлява.

В срока за отговор се предявява и насрещен иск. Посочва се, че лицето получило по кредита сумата от 3 000 лева, която следвало да върне, ведно с лихва от 1 050 лева, при общ размер на дълга от 4 050 лева. Кредитът бил разпределен на 18 месечни вноски, като до момента не била изплатена нито една от вноските. По този начин били налице предпоставките по чл. 6 от договор, вр. чл. 13 ал. 1 от ОУ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли за осъждане на длъжника да заплати посочените в договора суми за главница и лихва. Претендират се и разноски.

Постъпил е отговор от първоначалния ищец на насрещния иск на ответника, с който същият се оспорва като неоснователен. Твърди се, че потребителят нямал избор по отношение на обезпечението, а в преддоговорната информация било записано, че ГЛП е 41 %. Потребителят не бил обслужвал кредита, но бил заблуден относно действителния размер на дължимата сума.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № **********/ 04.03.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 3 000 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 18 месечни вноски, с фиксиран месечен лихвен процент по заема- 35 % или лихва от 1 050 лева, при ГПР- 49, 66 % и общ размер на всички плащания- 4 050 лева.

Като обезпечение по чл. 5 от договора е предвидено поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“.

Като писмени доказателства са представени договора за кредит, както и общите условия по него и преддоговорна информация за кредита.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че в размера на ГПР се включва единствено възнаградителната лихва, без каквито и да е други разходи, като при включване на таксата за поръчител (обезпечението) от 2 977 лева, ГПР ще се увеличи до размер на 268, 99 %.

Прието е и заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след извършена проверка в системата на кредитора е установило, че при кандидатстване за кредит във формата „избери гарант“ била налична възможност и за избор на личен гарант поръчител. Клиентът бил получил на имейл преддоговорната информация, договора и ОУ, като със смс потвърдил получаването им и дал съгласие за сключване на договора.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

3

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 66 %, а възнаградителната лихва- 35 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от около 15 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 4 050 лева.

Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 2 970 лева (според заключението на вещото лице по ССчЕ). Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за гаранцията), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. 5 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното. Действително според договора клиентът принципно има право на избор- сам да си осигури поръчител или пък да използва „Фератум Банк“, с която да сключи договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, 4 настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.