Решение № 2155 от 22.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2155 гр. Бургас, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. М.А като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120101409 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Н. М. С., ЕГН ********** и И. Н. С., ЕГН **********, двамата с адрес в ***, против Община Приморско, ЕИК 102164063, представлявана от Кмета И. Г., с искане да бъде прието за установено по отношение на ищците, че ответната община не е собственик на актуваните 642 кв.м.ид.ч. от УПИ №*** в кв.*** по плана на ***, община Приморско, област Бургас, който урегулиран поземлен имот е заснет по КК като ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, община Приморско, област Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-771/01.11.2019 г. на ИД на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от 16.06.2022 г., адрес на имота ***, ул.“***“, целият с площ по КК от 832 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: парцел ***, имот ***, кв.***, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, както и да отмени като неверен Акт №*** за частна общинска собственост, рег.2, досие *** от 09.05.2023 г. на Община Приморско, вписан в СВ Бургас под акт №***, т.***, вх.рег.№***/12.05.2023 г.

Фактическите твърдения, на които ищецът обосновова правния си интерес от провеждането на отрицателната установителна искова претенция са следните:

С акт №***/09.05.2023 г. ответната община актувала като частна общинска собственост 642 кв.м. ид.ч. от собственстта върху УПИ № ***-*** в кв.*** по плана на ***, община Приморско, област Бургас, който урегулиран поземлен имот е заснет по КК като ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, община Приморско, област Бургас, одобрени със Заповед №РД-18771/01.11.2019 г. на ИД на АГКК, с последно изменение засягащо поземления 1 имот от 16.06.2022 г., адрес на имота ***, ул.“***“, целият с площ по КК от 832 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: парцел ***, имот ***, кв.***, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***. ВАЧОС като правно основание била посочена нормата на чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, вр.§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Ищците твърдят, че актът е съставен по повод започната от ищците процедура по съставяне на констативен н.а. за собственост върху 642 кв.м.ид.ч. от собствеността върху имота, за които не са разполагали с документ за собственост. За останалата площ същите се легитимират като собственици с н.а. за покупко-продажба, вписан в СВ Бургас под акт №***, т.***, д.№***, вх.рег.№*** от 15.07.2022 г.

Правният си интерес от предявяването на иска, чрез отричане собственическите права на ответната Община, ищците обосновават с твърдението, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение, основано на владението на техните праводатели - Р. и Т. В.и, респ. на техния праводател – Г. К., в границите, така както е заснет в КК на селото, без обаче да притежават н.а. за площта на целия имот. Във връзка със започната процедура по снабдяване с документ за собственост на целия имот от Община Приморско било издадено удостоверение, че за имота няма съставен акт за общинска собственост. Същият не бил и държавна собственост, съгласно издадено от Областна управа Бургас удостоверение.

Независимо от това обаче, на 09.05.2023 г. ответната община съставя АЧОС за 642 кв.м.ид.ч. от собствеността върху имота, без да са налице основанията за това.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В предоставения срок по чл.131 ГПК ответникът не се е възползвал от правото си на писмен отговор. В съдебно заседание ответната страна поддържа, че е собственик на процесния имот и в тази връзка се позовава на АЧС №***/09.05.2023 г. Ангажира доказателства.

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори по следната фактология на събитията, за която свидетелства и събрания по делото доказателствен материал, а именно, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №***, т.***, рег.№***, д.№***/15.07.2022 г. на нотариус рег.

№255 на НК и район на действие РС-Бургас, ищците Н. и И. С.и придобили в режим на СИО 190 кв.м.ид.ч. от ПИ, представляващ УПИ №XVI-*** вкв.*** 2 по плана на ***, Бургаска област, който УПИ е заснет по КК като ПИ с идентификатор ***, и който ПИ, съгласно КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-18-771/01.11.2019 г. на ИД на АГКК с последно изменение, засягащо ПИ от 16.06.2022 г., е с адрес в ***, ул.“***“, целият с площ по КК от 832 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: парцел ХVI, имот ***, кв.***, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с попадащите в имота сграда с идентификатор ***.1, на един етаж, със застроена площ по КК от 51 кв.м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор ***.2, на един етаж, със застроена площ по КК от 17 кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване, както и всички собствени на продавачите трайни и нетрайни приращения и подобрения в поземления имот. Останалите 642 кв.м.ид.ч. от ПИ са актувани за частна общинска собственост с АЧО №***/09.05.2023 г. на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр.§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, приет като доказателство по делото, като ответникът не оспорва, че същите са оградени, ведно със собствените на ищците 190 кв.м.ид.ч. и се владеят от тях като един цял имот.

По делото в качеството на свидетели са разпитани Р. Г. и К. М., от показанията на които става ясно, че ищците са придобили имота ограден по начина, по който е бил ограден отпреди 40 години и в тези граници имотът е бил владян и от предишните му собственици.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Актовете за държавна и общинска собственост нямат конститутивно действие, не създават собственост, а само констатират наличието на собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти. За да имат констативно действие, в актовете трябва да е посочено придобивното основание на държавата или на общината. Само при това условие, оспорващия акта носи тежестта да докаже оспорването.

В настоящия случай ответникът доказа единствено, че е актувал процесните ид.ч. от имота като общински. Като основание за актуването са посочени нормите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и 3 вещите, предоставени в собственост на общината със закон.

Съгласно §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, за общинска собственост се считат застроените и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствеви мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влазане в сила на този закон подробни градоустройствени планове.

Посочените разпоредби предпоставят наличието на частна държавна собственост върху процесния имот, за да настъпи трансформацията в общинска собственост при наличие на останалите предвидени в закона предпоставки. Доказателства в насока преминаването на правото на собственост върху процесните ид.ч. от Държавата в полза на Общината обаче не са ангажирани от ответната страна, чиято е доказателствената тежест, поради което и посочването само на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в АЧО №***/09.05.2023 г. не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което процесните ид.ч. от имота да са придобити от държавата, за да може да станат общински по силата на цитираните разпоредби от ЗОС.

При липсата на каквито и да е доказателства, че спорните ид.ч. от имота са били придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира Община Приморско като собственик на процесните ид.ч. от имота. В този смисъл решение №271/30.10.2012 г. по гр.д.№477/2012 г. на ВКС, II г.о. Действително, АЧО има качеството на официален свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо действие констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Простото възпроизвеждане в акта на обща законова разпоредба, по силата която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по 4 силата на които имота е станал държавен в периода преди влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. В този смисъл е решение №15/19.02.2016 г. по гр.д.№4705/2015 г. на ВКС, II г.о.

Липсата на удостоверено в представения акт конкретно фактичско основание за придобиване на процесните ид.ч. от държавата, впоследствие от общината чрез настъпването на конкретни юридически факти, имащи за последица придобиването на собствеността, изключва легитимиращото действие на актовете за държавна и общинска собственост. Аналогично е прието и в т.р.№11/21.03.2013 г. по т.д.№11/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на легитимиращото действие на акта до доказване на противното.

Предвид на изложеното съдът приема, че ответната община, чиято е доказателствената тежест, не доказа да е придобила правото на собственост върху процесните 642 кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по някой от способите по чл.34 от ЗОС, поради което и искът се явява основателен и съдът ще го уважи.

Доколкото самия АЧОС №***/09.05.2023 г. не създава права за ответната община, молбата на ищците за отмяната му като неверен ще се остави без уважение, като неоснователна.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищците разноски в размер на 50,00 лева, представляващи платената държавна такса за образуване на делото.

Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК в отношенията между ищците Н. М. С., ЕГН ********** и И. Н. С., ЕГН **********, двамата с адрес в ***, от една страна и Община Приморско, ЕИК 102164063, представлявана от Кмета И. Г., от друга страна, че ответната Община Приморско не е собственик на актуваните с АЧОС №***/09.05.2023 г.

642 кв.м.ид.ч. от УПИ №***-*** в кв.*** по плана на ***, община Приморско, област Бургас, който урегулиран поземлен имот е заснет по КК като ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, община Приморско, област Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-771/01.11.2019 г. на ИД на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от 16.06.2022 г., адрес на имота ***, ул.“***“, целият с площ по КК от 832 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: парцел ***, имот ***, кв.***, при съседи:

ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***.

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците Н. М. С., ЕГН

********** и И. Н. С., ЕГН **********, двамата с адрес в *** за отмяната като неверен на АЧОС №***/09.05.2023 г.

ОСЪЖДА Община Приморско, ЕИК 102164063, представлявана от Кмета И. Г., да заплати на ищците Н. М. С., ЕГН ********** и И. Н. С., ЕГН **********, двамата с адрес в ***, сумата от 50,00 лева, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.