Определение № 466 от 08.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Ловеч, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500284 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

Производство по чл. 417, ал.5 от ГПК

Подадена е частна жалба № 1208/14.03.2025 г. от „Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, срещу разпореждане по ч.гр.д.№ 60/2025 г. на Районен съд – Луковит, с която е отхвърлено заявлението срещу длъжника Б. Т. Г.. Жалбоподателят разсъждава по приложимостта на чл. 417,т.2 от ГПК. Позовава се на чл. 7.1,чл. 9.1 и чл.

9.4 от договора за кредит. Обръща се внимание върху начина на формиране на ГПР. Акцентира се върху избраните от длъжника застрахователни услуги и дължимостта на застрахователната премия. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт на заповедния съд и да бъде уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми.

Съдебният акт е връчен на заявителя на 08.03.2025 година. Частната жалба е подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД София по ел.поща на 13.03.2025 година. Следователно законоустановеният едноседмичен срок е спазен и настоящото производство е допустимо.

Подадено е заявление №377/24.01.2025 г. от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК **********, ****, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК против Б. Т. Г.,за вземания в размер на 1414.96 лв. – главница, 364.97 лв. – договорна лихва от 05.06.2024 г.

1

21.11.2024 г., 65.44 лв. – обезщетение за забава от 05.06.2024 г. до 15.01.2025 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането - по Договор за потребителски кредит № № 720031103****/24.04.2024 г. В т.14 на заявлението е посочено, че потребителски кредит е отпуснат по договор, който не е сключен при Общи условия,а в него е инкорпорирано съдържанието на чл. 11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от длъжника.

Представен е договор за потребителски кредит №

720031103****/24.04.2024 г. ,в който е посочено, че размерът на кредита е 1000 лв.. както и че е договорена застрахователна премия в размер на 414.96 лева или общия размер на кредита е 1414.96 лв.

Произнесено е разпореждане № 140/05.02.2025 г. по гр.д. 60/2025 г. на Районен съд – Луковит,с което е уважено искането на заявителя относно сумата от 1000.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 720031103****/24.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, заедно с разноски от 70.00 лева, от които 20.00 лева внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Луковитски районен съд е отхвърлил заявлението в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение за следните суми: за разликата над уважения размер от 1000.00 лева до претендирания размер от 1414.96 лева - главница; 364.97 лв. – договорна лихва от 05.06.2024 г. 21.11.2024 г., 65.44 лв.

– обезщетение за забава от 05.06.2024 г. до 15.01.2025 г.

Настоящето производство се развива относно законосъобразност и правилност на е разпореждане № 140/05.02.2025 г. по гр.д. 60/2025 г. на Районен съд – Луковит в отхвърлителната част. При анализ на представените документи настоящата инстанция намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Жалбоподателят има качеството на субект- банкова институция, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги. В това си качество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на 2 просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга. Законодателят е установил в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, че банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги“, при неплащане на отделни вноски по кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост. Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри - от какво произтича вземането, да бъде посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава.

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 417 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 417 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. В жалбата са изложени доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. В С решение от 21.03.2024 г. дело С-714/22 г. СЕС дава тълкуване, 3 че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 постановяват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Този смисъл дейността на заповедния съд е обусловена от преценка на обстоятелствата,посочени в заявлението и представените писмени доказателства и навеждат на извод за неравноправност на клаузите по договора.

В представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая са посочени само фиксирания лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 62.09 %.

След като разходът е посочен при липса на яснота по начина за определяне по в ЗПК, то очевидно кредитополучателят няма яснота относно реалната цена на кредита. В ГПР не са включени и уговорената в договора неустойка, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 140/05.02.2025 г. по гр.д. 60/2025 г. на Районен съд – Луковит, в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №

140/05.02.2025 г. по гр.д. 60/2025 г. на Районен съд – Луковит,в отхвърлителната част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5