Решение № 4733 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4733 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100503936 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 3863 от 27.02.2026 г. по гр.д. № 55066/2023 г. по описа на СРС, 113 с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу „НЕЛБО“ АД, ЕИК 175367099, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 2536,19лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от договорно неизпълнение на ответника на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ на договора между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост и за сумата от 749,34 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на платени съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д.

№ 3828/2022 г. и по гр. д. №20665/2022 г. по описа на СРС,156 състав в причинна връзка с неизпълнение на задължението на ответника да извърши дялово разпределение съобразно облигационното правоотношение между страните.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

1

Поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил претенциите на ищеца като е приел, че ответникът не е обвързан от постановеното решение по гр.д.№ 20665/2022 г. по описа на СРС, 156 с-в, доколкото в посоченото производство като страна е участвал не Нелбо АД, а Нелбо Инженеринг ЕООД. Поддържа, че Нелбо АД е взел участие по делото и е представил доказателства. Същото е приложено по настоящето дело като се установява, че Нелбо АД е признал наличието на договорно правоотношение с ищеца Топлофикация София ЕАД.

Поддържа, че в производството са установени предпоставките на чл.45 от общите условия - неправилен отчет или невярно дялово разпределение, поради което понесените от ищеца загуби следва да бъдат възстановени от ответника. В проведеното производство по гр.д.№ 20665/2022 г. по описа на СРС, 156 с-в е установено, че е извършено невярно дялово разпределение за потребената топлинна енергия за имота, находящ се в гр.София, на адрес ж.к.“********, ап.64. Установено е, че ответникът е подал в топлопреносното предприятие данни за неосигурен достъп, при което начислената на абоната топлинна енергия възлизала на сумата 458,35 лв.

Освен това по твърдения на ответника за извършената услуга дялово разпределение му се дължи сумата от 52,65лв., която впоследствие след извършения отчет и издаването на общите фактури за съответните отоплителни сезони била претендирана от клиента.

С постановеното по горецитираното дело съдебно решение, съдът отхвърлил претенциите на топлопреносното предприятие, като приел за недоказана извършената доставка на топлинна енергия, тъй като неосигуряването на достъп от страна на потребителя не било удостоверено съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и приложимите между страните общи условия. Въззивникът заявява, че ответникът в качеството си на подпомагаща страна, по това производство, е обвързан от силата на мотивите на съдебното решение, по арг. от чл.223,ал.2 ГПК. Счита, че така в отношенията между ищеца и ответника било установено,че поради неправилния отчет и невярното дялово разпределение „Топлофикация София“ЕАД е понесла загуба, която се съизмерявала с цената на начислената топлинна енергия и цената за услугата дялово разпределение.

Моли съда, да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, като основателни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ответник в производството „НЕЛБО“ АД е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Съдът е постановил обосновано и мотивирано решение, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли за потвърждаване на решението, като валидно, допустимо, правилно и 2 законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ЕАД,с която срещу „Нелбо“АД са предявени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумите в размер на 2536,19лв., представляваща регресно притезание за претърпяна загуба в хипотезата на чл. 45, ал.

1, т. 2 от Общите условия на договора между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост и за сумата от 749,34 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на платени съдебноделоводни разноски по ч. гр. д. № 3828/2022 г. и по гр. д. №20665/2022 г. по описа на СРС,156 състав в причинна връзка с неизпълнение на задължението на ответника да извърши точно дялово разпределение съобразно облигационното правоотношение между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.10.2023 г., до окончателното й плащане.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, съдът е приел за установено по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ ЕООД са обвързани от облигационно правоотношение по договор за извършване на услугата дялово разпределение по отношение на сграда, находяща се в гр.София, ж.к. ********, включително по отношение на ап.64, намиращ се на етаж от сградата, с аб. № 154293.

Същевременно обаче, съдът е приел, че по делото не е доказано неизпълнение, от страна на ответника, на задълженията му по договора, което е обусловило краен извод на съда за неоснователност на всички искови претенции. Изводът е обоснован от установените по делото факти, чрез събраните доказателства. Същите сочат, че са 3 били съставени от фирмата за дялово разпределение три броя неоспорени констативни протоколи от втората дата за отчет за трите отоплителни сезона, включени в исковия период, всички носещи подпис за домоуправител/упълномощено лице/представител на ЕС, в които фигурира апартамента, за който са начислени съдебно предявените вземания. Същевременно, съдът е отчел, че в разглеждания случай по делото липсват данни, потребителят да е поискал своевременно извършването за негова сметка на допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки. И при липсата на доказателства обаче, че през процесния период потребителят е осигурил достъп за отчет или че е поискал извършването на допълнителен отчет, респ. направил е рекламация /възражение/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка по чл. 70, ал. 8 от Наредбата, следва да се приеме, че констативните протоколи са оформени в съответствие с нормативните предписания за това, при което правилно и количеството потребена топлинна енергия е определено при тази хипотеза.

За пълнота, съдът е посочил, че дори и да се установи в случая договорно изпълнение, исковете отново биха били неоснователни, защото размерът на претърпяната от ищеца загуба не се съизмерява с размера на начислената при условията на неосигурен достъп топлинна енергия. За да е налице загуба в посочения размер, следва да е установено, че патримониумът на топлопреносното предприятие действително е намалял с имущество на тази стойност, т.е. че ищецът е доставил топлинна енергия на тази стойност, но не е могъл да се удовлетвори за цената й от крайния клиент поради договорното неизпълнение на ответника. Не се установява и ищецът да е претърпял загуба със стойността на услугата дялово разпределение, доколкото не се доказва същата да е платена на ответника. По отношение на претендирания разход за юрисконсултско възнаграждение съдът е отбелязал, че същият не е сторен и не е обременил патримониума на ищеца.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал.

2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД, вр с чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ. Предпоставките за възникване на претенцията за обезщетение поради договорно неизпълнение са: 1) да е налице валидно сключен договор, който да обвързва страните, 2) да е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, 3) това неизпълнение да е виновно извършено, било поради небрежност, било с умисъл, 4) да са произтекли вреди за кредитора и 5) да е налице 4 пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението на договора.

В тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да докаже осъществяването на посочените материалноправни предпоставки (юридически факти). При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от общите условия, в случай на установяване на допуснати грешки от страна на търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което:

1. Топлофикация е издала повторни, коригирани месечни сметки на потребителите, търговецът дължи на Топлофикация дължимите лихви по коригираните плащания и 2.

Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуби начислени суми на отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на Топлофикация в пълен размер.

С влязло в сила решение по гр. д. № 20665/2022 г. по описа на СРС, 156 състав, са отхвърлени предявените от "Топлофикация София" ЕАД срещу М.Р.Н. и А.Н.Н. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за посочените в решението суми. В производството по това дело настоящият ответник не е бил конституиран като трето лице помагач. Като подпомагаща страна в проведеното производство е участвал Нелбо Инженеринг ЕООД. Както правилно е отбелязал съда в постановеното и обжалвано пред настоящата инстанция решение, след преобразуването на посочените дружество и за периода, в който се твърди наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника в настоящето производство, „Нелбо“ АД и „Нелбо инженеринг“ ЕООД са различни самостоятелни юридически лица, поради което ищецът в настоящето производство не може да се ползва от обвързващата сила на мотивите на решението, постановено с участието на „Нелбо инженеринг“ ЕООД. Без значение за този извод на съда е обстоятелството, че „Нелбо“ АД е ангажирало доказателства по гр.д. № 20665/2022г. след задължаването на „Нелбо инженеринг“ ЕООД да стори това по реда на чл. 190 ГПК. Приетото, обаче, рефлектира единствено върху процеса на доказване по настоящето дело, но не обуславя извод за недопустимост на предявените искове, тъй като правният интерес от търсената защита следва от твърденията на ищеца за съществуването на неудовлетворени парични притезания с източник договорното му правоотношение с ответника, а не от процесуалното качество на „Нелбо“ АД в производството пред 156 състав.