Определение № 260005 от 24.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. Перник

ОКРЪЖЕН

СЪД – ПЕРНИК, в закрито заседание на 24.08.2026 г. в следния състав:

Председател: КРАСИМИР

СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 327/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 260228/06.07.2026 г.

– п.кл. 02.07.2026 г., подадена от Ж.Й.К., чрез пълномощника ѝ адв. К.Б., с която се иска обезсилване на изпълнителен лист, издаден по настоящото дело въз основа на постановеното по него Решение № 33/30.07.2010 г., като се твърди, че след последващата отмяна на съдебните актове, въз основа на които е било предприето принудително изпълнение, вземанията срещу молителката са недължими.

Сочи се, че въпреки това същите продължават да се събират по изпълнително дело № 14040002908/2004 г. по описа на НАП. Иска се постановяването на съдебен акт, с който изпълнителният лист да бъде обезсилен и който да послужи пред НАП за прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на вземанията, произтичащи от отмененото решение.

По молбата е постъпило становище от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) с вх. № 260274/14.08.2026 г., с което искането се оспорва. Излага се, че по делото е налице последващо касационно производство пред Върховния касационен съд, поради което не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да обосновава исканото обезсилване.

Съдът приема за установено следното:

С постановено по делото Решение №

33/30.07.2010 г. е уважено мотивирано искане на комисията по реда на ЗОПДИППД (отм.), като в тежест на ответниците П.О.К. и Ж.Й.К. са присъдени и разноски. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист за присъдените суми, съответно и за разноски в полза на държавния орган, по реда на чл. 405, ал. 2 и ал. 6 ГПК.

Впоследствие, след производство по отмяна (с

Решение № 133/29.02.2024 г. по гр. д. № 4398/2023 на ІІІ-то г.о. на ВКС е отменено влязло в сила Решение № 730/09.04.2015 г. по гр.д. № 110/2011 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено първоинстанционното решение и делото е върнато за разглеждане на нов състав на АС – София), въззивният съд е постановил Решение № 766/05.06.2025 г. по в. гр. д. № 607/2024 г. на Апелативен съд – София, с което първоинстанционното решение е частично отменено, като исковете срещу молителката са отхвърлени, а комисията е осъдена да ѝ заплати разноски.

С неподлежащо на обжалване определение №

1725/02.04.2026 г. по гр. д. № 471/2026 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 05.06.2025 г. в частите, с които е потвърдено отнемане на имущество от П.О.К., а не е допуснато касационно обжалване на решението в останалите обжалвани от КОНПИ части.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира молбата за неоснователна, поради следните съображения:

Изпълнителният лист се издава от съда по реда на чл. 405 от ГПК, а разпореждането за издаването му подлежи на обжалване по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК. Обезсилването на изпълнителен лист е допустимо, когато е налице порок при самото му издаване или когато законът изрично предвижда това като последица.

В случая молителката не сочи порок при издаването на изпълнителния лист към момента на неговото постановяване.

Напротив, твърденията ѝ са основани на настъпили впоследствие изменения в съдебните актове по спора.

Съгласно трайната практика на ВКС последващата отмяна на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, не води сама по себе си до необходимост от обезсилване на изпълнителния лист. В тази хипотеза отмяната на изпълнителното основание е самостоятелно основание за прекратяване на изпълнителното производство, без да е необходимо съдът да постановява отделен акт за обезсилване на листа. В този смисъл са Определение № 15/07.01.2015 г. по ч. т. д. № 2345/2014 г., I т. о. на ВКС; Определение № 678/10.04.2023 г. по гр. д. № 916/2023 г. на I-во г. о. на ВКС и Определение № 767/26.11.2013 г. по ч. гр. д. № 5961/2013 г. на IV-то г. о. на ВКС, а в Решение № 119/11.02.2020 г. по т. д. № 2108/2018 г. на I-во т. о. на ВКС се приема, че извън изрично предвидените от закона случаи искане за обезсилване на изпълнителен лист е недопустимо като самостоятелен предмет на произнасяне, респективно не се дължи уважаването му само поради последващо отпадане на изпълнителното основание.

Следователно, дори да се приеме, че по отношение на молителката въззивното решение е стабилизирано и е отпаднала материалноправната основа за събиране на присъдените с първоначалното решение разноски, това не обуславя уважаване на искане за обезсилване на изпълнителния лист. Защитата в такава хипотеза се реализира в изпълнителното производство чрез прекратяване на изпълнението за съответните суми въз основа на настъпилото отпадане на изпълнителното основание.

Този извод не се променя и определението на

ВКС от 02.04.2026 г., което действително опровергава изложеното в становището на КОНПИ, че касационното производство обхваща всички релевантни части на въззивното решение – видно от определението касационно обжалване е допуснато само по определени части, касаещи отнемане на имущество от другия ответник – П.О.К., а в останалите обжалвани от КОНПИ части въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. Това обаче не води до основателност на настоящото искане, защото и при евентуално отпадане на изпълнителното основание законът и съдебната практика не предвиждат по общо правило съдът да обезсилва издадения изпълнителен лист, когато той е бил редовно издаден към момента на постановяването му.

Поради това, молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник

О П

Р Е Д

Е Л И :

Оставя без уважение молба вх. № 260228/06.07.2026 г. – п.кл.

02.07.2026 г., подадена от Ж.Й.К., чрез пълномощника ѝ адв. К.Б., с която се иска обезсилване на изпълнителен лист, издаден по настоящото дело въз основа на постановеното по него Решение № 33/30.07.2010 г., като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: