Решение № 2015 от 05.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. Пловдив, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20205330117389 по описа за 2020 година

Ищцата Е. С. Н. е предявила срещу ответника Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ***** иск за отмяна на наложеното й със Заповед рег.№ ********на ********на Областна дирекция на МВР-гр.Пловдив дисциплинарно наказание „********“.

Ищцата твърди, че работи по трудово правоотношение на длъжност ********в сектор ”Български документи за самоличност” /БДС/ при ОД на МВР-гр.П. Сочи, че на основание чл. 192 ,ал.1, във вр. с. чл. 107а, ал. 21, предл. 2 от Кодекса на труда,във вр. с чл. 17, ал.1, предл.1, във вр. с чл. 22, предл. 2 от Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, във вр.с чл.186, във вр.с чл.187, точка 10,предл. 2 и чл.188,т.1 от Кодекса на труда й наложено наказание ”*******", поради това, че е влязла в словесна конфронтация с обслужвани от нея граждани – Д. Х. А. и Н.

Ф. С., употребявайки на висок тон следните изрази „********“, „**********?“, „**********“. Твърди, че изложените в заповедта твърдения били силно преиначени, едностранчиво насочени и буквално възпроизвеждали оплакванията в жалбата на Д. Х. А. Във връзка със събитията, обусловили постановяването на процесната заповед излага 1 следните факти: при появата на двете гражданки на нейното гише ищцата направила забележка, че съгласно правилата на вътрешния ред търсещият услугите на службата следва да се явява сам. Г-жа А. заявила, че придружава племенницата си, която не знаела български език, тъй като живеела постоянно в Т., въпреки, че при разговора се установило, че Н. С. разбира български език. Ищцата няколкократно поканвала г-жа А. да се дръпне назад и дори да излезе от залата, но тя останала. При забележката на ищцата, че срокът на паспорта е изтекъл и следва да бъде заплатена глоба г-жа А. реагирала много остро и на висок тон й заявила, че няма да я заплатят, заплашвала я, че ще подаде жалба, отправяла негативни оценки за състоянието и работата на службата. Ищцата продължавала да обяснява, че в държавните учреждения задължително се говори на български език. Впоследствие била наложена глоба за издаване на документите. Ищцата сочи, че не била извършвала действия и не била казала думи, които могат да бъдат възприети като грубо и арогантно заяждане. Счита, че не е извършила дисциплинарно нарушение и не следва да бъде налагано дисциплинарно наказание, а поведението й било необходимо и предопределено да въведе ред и да защити авторитета и доброто име на държавната администрация, към която принадлежи. Счита, че при издаването на заповедта били допуснати нарушения, тъй като не й била дадена възможност да се запознае с обясненията на ****** й А.Н. К.и А. П. С. и обясненията на Д. А. По изложените съображения моли да бъде отменена Заповед рег.№******** г.на ****** на Областна дирекция на МВР-гр.П.

******** Й. Р., с която на ищцата е наложено наказание Забележка като незаконосъобразна.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника . Със същия се взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че била назначена проверка за изясняване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. От дадените обяснения от колеги на ищцата, така и от Д. Х. А. се потвърждава фактическата обстановка, изложена в заповедта за дисциплинарно наказание. Посочва се, че ищцата била запознала със справката от проверката и била предоставена възможност да даде допълнителни обяснения. Отчетено било цялостното поведение на служителката по време на службата, като й било наложено най-лекото наказание по Кодекса на труда. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от Кодекса на труда. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на наложеното наказание, а същата се определя от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно нарушение с процесната заповед.

Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „*********“ в сектор ”Български документи за самоличност” /БДС/ при ОД на МВР-гр.Пловдив.

От показанията на св. А. се установява, че тя заедно с нейната племенница Н. Ф. С. са били в паспортната служба на ул.****, за да подновят паспорта на С. При появата на двете гражданки на нейното гише ищцата направила забележка на свидтелката да излезе навън въпреки, че Г-жа А. заявила, че придружава племенницата си, която не знаела български език, тъй като живеела постоянно в Т. На тези обяснения Н. реагирала, употребявайки на висок тон следните изрази „*****?“, „*********“.

От показанията на св. К******а /****** на ищцата/ се установява, че често се случват такъв тип инциденти с ищцата. По конкретиката на случая заявява, че е имало висок тон/употребен от Н./ и разправия, тъй като ищцата не е позволила на двете жени да останат заедно на гишето.

От показанията на св. С. /****** на ищцата/ се установява, че имало разправия и че тя била по повод незнанието на български от С*******.

Заявява , че нямат заповед или практика да се допуска само по един човек на 3 гише.

В конкретния случай, при налагане на дисциплинарно наказние, в тежест на работодателя е на първо място да установи удовлетворяване от негова страна на онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ.

Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на наказанията от работодателя. В тази връзка в чл.193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на работника или приемане писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание. От представените писма и обяснения безспорно се установява, че преди налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са поискани обяснения за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, като такива обяснения са дадени в писмен вид. Тук за пълнота следва да бъде отбелязано, че е ирелевантно за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание обстоятелството, дали обясненията са изискани лично от дисциплинарнонаказващия орган и дали са дадени лично пред него. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и от друго лице а не непременно от работодателя, като за това действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване. В случай, че обясненията са изискани от друго лице, което не е носител на дисциплинарната власт, от значение е достигането им до работодателя, респективно до носителя на дисциплинарната власт, за да може да ги съобрази при вземането на решение за налагане на наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването. Така установените срокове са преклузивни – с изтичането им се погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Принципът на закона е адекватност на дисциплинарното наказание спрямо дисциплинарното нарушение и това включва изискването за своевременно налагане на санкцията. В този смисъл е и практиката на ВКС 4

– с решение №852 от 01,09,1999 г. по гр.дело №1030/1998 г., ВКС, ІІІ г.о., се приема, че неспазването на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ опорочава извършеното дисциплинарно уволнение и се явява основание за неговата отмяна от категорията на абсолютните. По въпросите за съотношението между двата срока и съдържанието на понятието „откриване на нарушението” е налице произнасяне с решение №231 от 13,06,2011 г. по гр. дело №858/2010 г., ВКС, І V г.о., в което е изложено следното: „Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуалзиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат”. Тук следва да се отбележи, че по правило дисциплинарно-наказващият орган е именно работодателят, доколкото от личната преценка на субекта на дисциплинарна власт зависи кое дисциплинарно наказание да наложи за извършено от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина. В това отношение той не е ограничен от закона /чл.190, ал.2 от КТ/ и може да наложи по-леко дисциплинарно наказание, дори и при извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Установява се, че лицето издало атакуваната заповед – Й. Р/******** на ОД НА МВР- ПЛОВДИВ/, като ******, е бил запознат с нарушенията, извършени от ищцата, едва след изпращането на докладната от ******** г., то следва да се приеме, че именно тогава е открито нарушението/нарушенията, и доколкото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на ********** г., то съдът приема, че преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ е спазен.

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението 5 и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Писмената форма е такава за действителността на волеизявлението на работодателя. Установените с чл.195, ал.1 от КТ изисквания са предвидени с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника или служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника или служителя действия /бездействия/ в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. Целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ се считат за постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарно наказание и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е дисциплинарно наказан, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали наказанието е законосъобразно. В атакуваната заповед подробно са описани извършените от Н. действия, които според работодателя представляват виновно неизпълнение на трудовите задължения , като съдът счита, че доводите на ищцата за липса на посочване на правното основание на твърдяното нарушение в заповедта са неоснователни, доколкото съдържащото се в чл.187 от КТ изброяване на съставите на нарушенията на трудовата дисциплина е своеобразен „огледален образ” на разпоредбата на чл.126 КТ, установяваща задължения на работниците и служителите при изпълнение на възложената работа.