Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2135 от 02.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1557/2026
Вид
Определение № 2135
Подписан
02.07.2026
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2135 гр. София, 02.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20261000501557 по описа за 2026 година

Предмет на разглеждане е частна жалба на М. Д. Д. – малолетен, действащ чрез своята майка Т. Р., представляван от адв. В. В. срещу разпореждане рег. № 9244/30.03.2026 г. по гр.д. № 20261100101734 по описа на Софийски градски съд, ГО І-26 състав, с което й е отказано освобождаване на жалбоподателя от задължението да внесе държавна такса по подадена от него искова молба. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел, че ищецът е малолетно дете, а неговата майка е 100 % инвалидизирана, семейството се намира на ръба на физическото оцеляване, за което допринасяло погасяване на банков кредит.

Наведен е довод, че съдът следва да вземе предвид освен имуществото и доходите на семейството на лицето, поискало освобождаване от държавна такса. Сочи се, че наличният влог може да бъде теглен до навършване на 18 години само с разпореждане от съответния районен съд. Иска се определението да бъде отменено, а ищецът да бъде освободен от задължението да внесе определената държавна такса от 2220,08 евро.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Представено е и доказателство за внесена държавна такса.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Макар и законът да гарантира достъп до съд за защита на лични и имуществени права, очакващият защита дължи да поеме част от разходите в производството, съответна на следващата се и нормативно определена държавна такса (арг. от чл. 73, ал. 3 ГПК). Нормата 1 на чл. 83, ал. 2 ГПК овластява съда да освободи ищеца от държавна такса, ако признае, че няма достатъчно средства да я заплати. Сред подлежащите на отчитане обстоятелства изрично са разграничени доходите (т. 1) от имущественото състояние (т. 2).

Доходът осигурява текущи постъпления. Имущественото състояние обаче включва всички други източници на средства – както актуални, така и възможни. Понеже изключението от правилото за дължима такса почива на изискването за осигуряване на достъп до съд и на материално затруднено лице, освобождаването от публичното задължение предполага еднозначен извод, че както доходите не са достатъчни, за да формират ресурс за посрещане на извънреден разход за държавна такса, така и че имуществото не е в състояние да обезпечи необходимите за целта средства.

Декларацията не сочи на собствен доход за ищеца. Като малолетен той се нуждае от финансова подкрепа, каквато е възложена на неговата майка. Декларираният размер на текущи постъпления действително разкрива невъзможност за посрещане на дължимата държавна такса. Това обаче не е достатъчно, за да оправдае изключението.

Естеството на имуществото – влог, изключва нуждата от тези средства за ежедневната издръжка на ищеца, а и сумата от 22035,19 евро почти десетократно превишава размера на дължимата държавна такса от 2220,08 евро. Събирането на дължима държавна такса пряко засяга публичен интерес. В тази насока обхватът на преценка е нормативно очертан. След като законът обуславя освобождаване от задължението от конкретни обстоятелства, съдът не разполага с правомощие да подхожда по съображения на целесъобразност. Няма легитимна опора и различното третиране на страните по признака възраст при положение, че самият закон не му придава значение. След като такова е отдадено на имуществото, еднаквото приложение на закона предполага всеки ищец, да бъде третиран еднакво според единствения законоустановен имуществен критерий.

Действително юридическият статус на малолетно лице обосновава разпореждането със средства от банков влог от разрешение на районния съд. Това изисква време, но не разкрива пречка за използване на средства от влога – не се установява компетентния съд да е отказал разрешение. Развитието на неизбежната в случая процедура изисква време, но и нормата на чл. 63 ГПК задължава съда да го осигури, ако страната поиска това и посочи неподвластна й пречка да се съобрази с указания срок за изпълнение на задължението. Така предписаната процедура позволява съвместяване на публичния интерес от предварително внасяне на държавна такса с личния интерес за страната да очаква разрешаване на отнесения до съда правен спор.

По изложените съображения настоящият състав приема, че произтичащото от правилата ограничение за пряко разпореждане с наличен влог създава затруднение, но предписаната процедура за преодоляването му не обосновава липса на имущество, което да препятства плащане на държавна такса в разумен срок, а оттам и да ограничава достъпа до съд, за да оправдае изключение от принципа по чл. 73, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 252 ГПК съдът се произнася с определение, когато се решава въпрос, 2 различен от спора по същество. Разпореждането е специфичен акт с приложение, ограничено до съпоставяне на искане за защита с формално предписани предпоставки то да бъде разгледано. Търсеното освобождаване от държавна такса предполага преценка на обстоятелства от различно естество, поради което и попада в общата норма на чл. 252 ГПК.

Погрешното назоваване на акта обаче не засяга съществото на разгледания от съда въпрос и поради припокриване на изводите обжалваният първоинстанционен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1 граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане (с характер на определение) рег. № 9244/30.03.2026 г. по гр.д. № 20261100101734 по описа на Софийски градски съд, ГО І-26 състав.

Определението може да бъде обжалвано с касационна частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от настоящото да бъде приложен към съобщението за правото на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3