Определение № 271 от 07.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. София, 05.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20238002900240 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Индустриална зона КЦМ” ЕООД- гр. Пловдив ЕИК 205575462 срещу решение №86/19.10.2022 г. по в.т .д. № 197/22 на Апелативен съд- гр.

Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260052 от 21.06.2022 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по дело по несъстоятелност № 1/21 г. за отхвърляне като неоснователна на молбата на касатора за обявяване в неплатежоспособност, с определяне на начална дата и откриване на производство по несъстоятелност на „Заводски строежи-ПСПловдив“АД със седалище: гр. Бургас и ЕИК 825339653 .

Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло молбата на касатора за обявяване в неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, с определяне на начална дата и откриване на производство по несъстоятелност на „ Заводски строежи-ПС-Пловдив“АД със седалище: гр.

Бургас и ЕИК 825339653.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК и чл.280 ал.2,предл.3 ГПК.

Ответната по касационната жалба страна „Заводски строежи-ПСПловдив““ АД в отговор от страна на пълномощниците си, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна.

Претендира присъждането на разноските в производството пред ВКС в 1 размер на 1200 лева -адв.възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и делото е по молба за откриване на производство по несъстоятелност, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът се е позовал на следното :

Съгласно предварителен договор от 04.12.2019 г. ответникът “Заводски строежи-ПС-Пловдив” АД е поел задължение да прехвърли на“Индустриална зона КЦМ” ЕООД деветнадесет поземлени имота в землището на гр. Куклен, ведно с построените върху тях сгради и съоръжения срещу цената 1000000 евро (1955830 лева) без ДДС. Предвидено било капаро от 25000 евро (48895,75 лева) без ДДС, платимо в тридневен срок от заверяването на скиците в Община Пловдив, но не по-късно от 31.12.2019г. Остатъкът от 975000 евро (1906934,25 лева) без ДДС трябвало да бъде заплатен по банков път до нотариалната сделка. Тя следвало да бъде изповядана най-късно до 31.01.2020 г. след представяне на заверен екземпляр нареждането за банковия превод (чл. 2). След тази дата действието на договора се прекратявало като неизправната страна дължала неустойка в размер на капарото – чл. 5, ал. 4 вр. ал. 1. По повод възраженията, че не се дължал ДДС върху цялата цена, съдът е изложил съображения, че продажбата на застроени терени поначало е облагаема сделка по ЗДДС, освен ако се касае за стари сгради с прилежащ терен – чл. 45, ал. 3 вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС. В предварителния договор не е отбелязано нито за кои сгради не се дължи ДДС, нито пък е обозначена обслужващата ги площ от поземлените имоти. Според нормата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС изборът дали сделката е облагаема е на продавача. При липсата на проведено в договора разграничение, купувачът не може сам да решава този въпрос. Няма доказателства, че предварителният договор е бил надлежно изменен. Ето защо въззивният съд е приел, че правилно окръжният съд е счел, че ДДС се дължи върху цялата цена, като последната възлиза с вкл. ДДС на 2 346 996 лева, капарото – на 58674,90 лева, а дължимият остатък – на 2288321,10 лева. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗДДС данъкът се дължи при извършване на плащането на съответната вноска от цената. Няма спор, че молителят е платил по-малко: - на 19.12.2019 г. - капаро от 48895,75 лева; - на 17.01.2020 г. - част от цената на стойност 1552085,21 лева. Втората сума е върната още на същия ден, а капарото – на 23.01.2020 г. (ответникът не е бил длъжен да приема частични плащания – чл. 66 от ЗЗД). Видно от представения констативен протокол на нотариус, на 31.01.2020 год. в 9:00 часа в кантората й се е явил управителят на дружеството - жалбоподател, който, макар да заявил готовност да сключи окончателен договор, е представил копие на неподписано преводно нареждане за сумата от 2217264,58 лева, която сума не е била платена. Представител на ответното дружество не се е явил до 17:00 часа, но , според съда, не е бил и длъжен, доколкото според предварителния договор плащането на цялата цена е 2 условие за подписване на нотариалния акт. Според съда във всички случаи за да се приеме,че е изправна страна по сделката, жалбоподателят е трябвало да заплати поне цената без ДДС, която възлиза на 1906934,25 лева. Това обаче не е сторено. Ето защо, според въззивния съд, ответникът е изправна страна, поради което не дължи неустойка за неизпълнение, върху дължимостта на което вземане молителят е основал молбата по чл.625 ТЗ.

Във връзка с висящността на спора по търговско дело № 438/2022 г. на ОС – Пловдив, решението по което не е влязъл в сила е установено, че ответникът е дал съгласие за извършване на директен дебит по банковата му сметка в „Райфазенбанк България“ ЕАД (сега „КBC Банк България“ ЕАД) - в случай че жалбоподателят представи осъдително решение за неустойката.

На база гореизложеното е прието, че жалбоподателят не разполага с вземане по смисъла на чл.608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което да е основание за откриване на производство по несъстоятелност на ответника.

Отделно от това, съдът е приел, че не се установява и обективно състояние на неплатежоспособност на ответното дружество. Видно от изслушаната пред първата инстанция съдебно-счетодовна експертиза, през 2019 г. то е изпитвало временни затруднения да обслужва краткосрочните си задължения, но те са били преодолени. През 2020 г. всички коефициенти за ликвидност са над единица. През 2021 г. тези показатели са още по-високи, видно от допълнителното заключение от 14.01.2022 г., което е извършено след анализ на банковите наличности на търговеца. Изчислените от експертизата коефициенти на финансова автономност са положителни величини, което означава, че липсва и свръхзадълженост.

По така изложените съображения, съдът е счел, че първоинстанционното решение за отхвърляне като неоснователна молбата на касатора за обявяване в неплатежоспособност на ответното дружество следва да бъде потвърдено

В депозираното към КЖ изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран от страна на касатора следният правен въпрос: дали в конкретната фактическа хипотеза на развитие на отношенията между страните по повод сключения между тях предварителен договор за продажба и неговия предмет се прилага чл. 45 ал.3 ЗДДС или чл.75 ал.7 ЗДДС, с оглед размера на дължимата цена по предварителния договор, съотв. този на дължимия аванс по него.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният 3 или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т.1 от ТР по реда на нормативното тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението.

Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираният от касатора и възпроизведен по-горе въпрос не притежава качеството на обуславящ изхода по спора. Това е така, доколкото фактическият състав на нормата в чл.608 ал.1 ТЗ съдържа като елемент и обективното състояние на невъзможност на длъжника за плащане на свое специфично определено от закона задължение, което съдът изрично е приел ,на база изследване на финансовото състояние на длъжника, че не се установява да налице: от изслушаната пред първата инстанция съдебносчетодовна експертиза, през 2020 г. всички коефициенти за ликвидност са над единица и коефициенти на финансова автономност са положителни величини и само поради това е счел молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество на основание неплатежоспособност за неоснователна.

Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителните селективни критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Не е налице „очевидна неправилност“ на обжалваното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.

86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на 4 въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Водим от горното настоящият състав на ВКС, Първо т.о. на ТК счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.

В полза на ответника по касационната жалба се дължи от касатора в р а з м е р 1200 лева - платено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно приложеното към отговора на жалбата пълномощно и съдържанието на договора за процесуално представителство с отбелязване на факта на плащането.

На основание изложеното ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение