Акт от 26.02.2020, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- 72/2020
- Подписан
- 26.02.2020
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 28 · Закон за наследството
- чл. 29 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 36 · Закон за наследството
- чл. 36 ал.1 изр.2 · Закон за наследството
- чл. 5- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 5- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 5- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 5- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 5- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 24 ал. 4 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е N гр.
Сливен, 26.02.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на двадесет и шести февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ мл.с. СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 72 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1010/30.09.2018г. по гр.д. № 4230/2018г. на СлРС, с което е възстановена запазената част на Ж.В.М. от наследството на Т. Г. Н., поч. 27.07.2018г., като е намалено дарението от последната, в полза на Т.В.Ж., извършено с н.а. №2, т. І, рег.№ 124, д. № 1/2013г. на нотариус рег.№ 514 НК, на 5/6 ид.ч. от ПИ с идент.№ *** по КК на гр. Сливен от 2006г., с административен адрес гр. Сливен, ул. „********* целият с площ 269 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, със стар идент. – няма, номер по предходен план – 8190, при съседи: ПИ с идент.№
***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№
*** и ПИ с идент.№ ***, както и
5/6 ид.ч. от построените в имота: сграда с идент.№ ***, на един етаж, със застроена площ 70 кв.м., с начин на трайно ползване – еднофамилна жилищна сграда, сграда с идент.№ ***, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, сграда с идент.№
***, на един етаж, със застроена площ75 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, сграда с идент.№ ***, на един етаж, със застроена площ 5 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, ведно с всички останали подобрения и приращения, с 431 438/ 8 625 000 ид.ч., необходими за допълване на запазената част на Ж.В.М. от наследството на Т. Г. Н., отхвърлен е като неоснователен искът за разликата над тази идеална част до пълния претендиран размер от 1/8 ид.ч. от наследството, осъдена е Т.В.Ж. да заплати на Ж.В.М. сумата 4 314, 38 лв., представляваща паричната равностойност на накърнената й със същото дарение запазена част от 1/16 от наследството на Т. Г. Н., поч. на 27.07.2018г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 15.08.18г. до окончателното изплащане и са присъдени съразмерно разноски по делото – в размер на 48, 53 лв. на ищцата и на 542, 74 лв. – на ответницата.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство.
Въззивницата атакува цитираното решение, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че за да уважи в посочения размер иска й, съдът е приел за установено, че наследодателката е притежавала към момента на смъртта си още имущество, а именно – 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № *** на стойност към 27.08.2019г. 25 300 лв., 3/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, ведно с построените сгради, на стойност към 27.08.2019г. 29 235 лв. /при стойност на селия имот 39 100 лв./, както е приел и че наследодателката е била собственик на 5/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор
№ ***, ведно с построените в имота сгради.
Въззивницата счита, че по безспорен начин е доказано, че към момента на смъртта си наследодателката е притежавала следните недвижими имоти – 1/4 ид.ч. от
ПИ с идентификатор № ***, ведно с построените сгради, на стойност 9 775 лв. към 27.08.19г., тъй като не е доказано притежаването на 3/4 ид.ч. от имота, както и 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № *** на стойност към 27.08.2019г. 25 300 лв. Що се отнася до ПИ с идентификатор № ***, ведно с построените в имота сгради, счита, че не е било оспорено по делото, че наследодателката е притежавала целия имот и неправилно и необосновано съдът е приел, че тя е притежавала само 5/6 ид.ч. от него. Така твърди, че стойността на имуществото, което е останало за наследниците н а Т. Г. Н. е 35 075 лв. /сбор от 25 300 лв. и 9 775лв./, Ж.В.М. е получила наследство на стойност 2 192, 19 лв., а й се е следвало такова на стойност 8 660, 94 лв., представляваща 1/16 от сбора на трите имота от наследствената маса, тоест – 103 500 лв. + 9 775 лв. + 25 300 лв.
Така за допълване на запазената й част следва да й се възстановят 6 468, 75 / 103 500 ид.ч. от имота, описан в н.а. №23, т. І д. № 9/2013г. на СлВп-Сливен.
По-нататък въззивницата се оплаква, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 36 от ЗН, присъждайки на ищцата сумата 4 314, 38 лв., представляваща паричната стойност на накърнената й с дарението запазена част от 1/16 от наследството. Заявява, че при прилагането н апосочената норма следва да се има предвид, че при връщане на дарения имот в наследството възмездяването с пари следва да се извърши според цената на имота по време на намаляването – тоест към настоящия момент, а не този на отриване на наследството /р. 35/15.04.16г. по гр.д. № 3415/15 г.к.Іг.о на ВКС/. В диспозитива на решението не е постановено задържане на дарения имот на основание чл. 36 ал.1 изр.2 от ЗН, поради което въззивницата заявява, че не го обжалва в тази част.
Поради изложеното въззивницата моли въззивния съд да отмени за обжалваната разлика като неправилно атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което възстанови запазената й част като намали описаното дарение с 6 468, 75 /103 500 ид.ч., необходими за допълване на запазената й част от наследството на Т. Г. Н. , поч. на 27.07.2018г.
Претендира разноски за тази инстанция.
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Излага подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания. Счита, че атакуваното решение е постановено при спазване на процесуалните и материалните разпореби. Развива подробна аргументация във връзка с правилността на атакуваното решение както по отношение размера на притежаваното от наследодателката имущество към момента на смъртта й и неговата стойност, така и по отношение на размера на разполагаемата от нея част и запазената на ищцата, като счита, че правилно е постановил възстановяването и определил размера на дължимата сума за допълване на накърнената част. Анализирайки събраните доказателства заявява, че претенциите на въззивницата са неоснователни, липсват пороци, водещи до отмяна на съдебния акт. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба, да потвърди обжалваното решение и да й присъди разноските за тази инстанция.
Евентуално иска да се потвърди решението като се постанови задържане на имота и се определи размер за допълване на запазената част съобразно експертизата, претендира разноски за въззивната инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
Подадена е и частна жалба от ищцата в първоинстанционното производство против определение на първостепенния съд постановено по реда на чл. 248 от ГПК. С него съдът е изменил решението си относно разноските поради свой пропуск да прибави част от тях, но е отхвърлил искането й за изменение на решението в тази част и присъждане на по-големи такива, които счита че й се дължат съобразно уважената част от иска. Частната жалбоподателка счита определението за неправилно, развива доводи. Иска то да бъде отменено и да й бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 016, 40 лв., а дължимите от нея на ответницата да бъдат намалени на 114, 26 лв.
В срока за отговор е постъпил такъв от насрещната страна, която оспорва частната жалба като неоснователна и иска въззивния съд да я остави без уважение, като потвърди атакуваното определение на СлРС.
Развива съображения за правилността на последното.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява, с писмена молба, подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и иска тя да бъде уважена. Няма други доказателствени или процесуални искания. Претендира разноски задвете инстанции.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването, който оспорва въззивната и частната жалби на ищцата, като ги счита за неоснователни, поддържа отговорите си, моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното решение както и атакуваното определение за разноските. Не претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната и частната жалби за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и чл. 275 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакуваните актове районен съд
По отношение на въззивната жалба против решението на СлРС:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – частично недопустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че в допустимата си част той е неправилен.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, я въвежда по подразбиране в своите мотиви, но не споделя правните изводи на РС.
С оглед това, че починалата наследодателка е оставила преживял съпруг, двете им деца са починали преди нея и всяко от тях е оставило за наследници по четири деца /ищцата и ответницата са сестри/, то съгласно правилата на наследяване, регламентирани в чл. 5- чл. 10 от ЗН, съдът определя размера на законовата квота на наследяване на ищцата на 1/12 ид.ч.
Съгласно правилата на чл.
28 и чл. 29 от ЗН при настоящата конфигурация на наследниците на Т. Г. Н., размерът на нейната разполагаема част е бил 1/4 ид.ч., а размерът на запазената част на ищцата и нейна наследница по закон с право на такава – 1/16 ид.ч.
Извън спорното поле е въпросът относно броя и вида на недвижимите имоти, по отношение на които наследодателката на страните Т. Г. Н. е имала право на собственост към момента на смъртта си на 27.07.2018г., и от които следва да се формира за целите на настоящия спор наследствената маса:
1. самостоятелен обект с идентификатор № ***, представляващ апартамент в гр. Сливен, с адрес – кв. „Даме Груев“, чл. 35, вх. В, ап. 6.
2. ПИ с идентификатор №
***, представляващ лозе в м. „Сефер бунар“, с площ 1 600 кв.м.
Към тях следва да се прибави хипотетично и дареният имот:
3. ПИ с идент.№ *** по КК на гр.
Сливен от 2006г., с административен адрес гр. Сливен, ********** целият с площ 269 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с граници: ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ *** и ПИ с идент.№
***, ведно с построените в имота: сграда с идент.№ ***, на един етаж, със застроена площ 70 кв.м., с начин на трайно ползване – еднофамилна жилищна сграда, сграда с идент.№
***, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, сграда с идент.№ ***, на един етаж, със застроена площ75 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, сграда с идент.№ ***, на един етаж, със застроена площ 5 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване.
Първият спорен въпрос, който е релевиран с жалбата, е относно обема на правото на собственост на наследодателката от всеки от описаните имоти – от тези в патримониума й към момента на откриване на наследството и от този, който е дарила.
Разпечатката съдържа 58 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19e2a3ec-5a6d-4a7d-827b-f87720fa5e8b