Разпореждане № 381 от 20.01.2020, Административен съд - Пловдив

Р

А З П

О Р Е

Ж Д А

Н Е № 381

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – VII-ми състав, в закрито заседание на 20 Януари 2020г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯВОР КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯВОР КОЛЕВ ч.адм.дело №3958/2019г. и като обсъди :

Производство по чл.304 и сл. АПК.

Образувано е по молба на Д.Ю.С. с адрес *** за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Мотивите на жалбоподателя са, че съгласно диспозитива на съдебно решение №2295 от

13.11.2019 г., постановено по адм. дело №3025/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменена Заповед №Л-4181/16.09.2019г. на Началника на отдел „Социални дейности и въз­пита­телна работа с нарушителите“ /О „СДВРП“/ в Главна дирекция „Изпълнение“ на наказанията“ /ГД „ИН“/, с която на С. е отказано преместването му в Затвора – гр.Стара Загора по негова молба вх. № М-780/07.08.2019 г. и преписката е изпратена по компетентност за решаване на посочения по-горе началник и към момента, реше­нието на съда не е изпълнено от страна на административния орган.

В съответствие с изискването на разпоредбата на чл.306 ал.3 от АПК е пре­доставена възможност на началник О „СДВРП“ - ГД „ИН“, да даде писмени обясне­ния и представи доказателства в 14-дневен срок от получаване на препис от жалбата по чл.304 от АПК за изпълнение на съдебния акт.

В указания срок по делото са е постъпило писмо рег. №

569/16.01.2019 г. от главния директор ГД „ИН“ при МП, в които се изразява становище, че в изпълнение на Решение № 2295/13.11.2019 г. по адм. д. № 3025/2019 г., на 16.01.2019 г. е издаде­на Заповед № Л-231, на Главния Директор на ГД „ИН“ при МП, с която се разпо­режда лицето Д.Ю.С. да бъде преместен в Затвора в гр.Стара Заго­ра. Копие от заповедта е приложена към цитираното писмо.

След извършена служебна справка по адм.дело № 3025/2019 г. на Админист­ративен съд - Пловдив, VIIІ състав, установих следното.

Производството по цитиранато по-горе дело е образувано по жалба на Д.С. с адрес Затвора – Пловдив, срещу Заповед №Л-4181 от 16.09.2019г. на началника на О „СДВРП“ - ГД „ИН“, с която е отказано преместването на лицето в затвора в гр. Стара Загора по повод молба вх. № М-780/07.08.2019 г.

С Решение № 2295/13.11.2019 г. обжалваният административен акт, е отменен и преписката е изпратена на началника на О„СДВРП“ - ГД „ИН“, по компетентност.

Мотивите на съда са, че, от страна на ответника, не са ангажирани дока­зателства, че, преди постановяване на оспорената заповед, е извършена преценка с актуалната база данни за капацитета на Затвора – Стара Загора и за капацитета на Затвора – Пловдив, съобразно установеното от нормата на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. Отделно от това е констатирано от съда, че независимо от разпореждане от 18.10. 2019 г. до Главния Директор на ГД „ИН“, с което изрично му е указано, че следва да се представи извадка от актуалната база данни за капацитета на затвора в гр. Пловдив, такава по делото не е представена, което, от една страна, препятства пра­вата на жалбоподателя, а, от друга, възпрепятства и съдебния контрол.

Решението е окончателно и е влязло в сила на 13.11.2019г.

При така установеното от фактическа страна, след преценка на изло­женото в молбата, в представеното писмено становище от Главния Директор на ГД „ИН“ при МП, представените писмени доказателства и след служебна проверка по адм.дело № 3025/2019 г. на Административен съд - Пловдив, ХII състав, съдът фор­мира следните правни изводи.

За да се приложи разпоредбата на чл.304 ал.1 от АПК следва да е налице задължение за административен орган, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено. Разпоредбата вменява реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо длъжностно лице за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Следователно, необходимо е, неизпълне­нието да е в резултат на виновно поведение на длъжностното лице и да е налице влязъл в сила съдебен акт. За да бъде сторено това, следва да са налице трите куму­лативни предпоставки на чл.304 ал.1 от АПК, а именно: 1.) влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административния орган; 2.) изпра­щане на препис от влезлия в сила съдебен акт и/или преписка на задължения адми­нистративен орган с оглед узнаване на задължението, което следва да изпълни и 3.) неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния орган – адресат на дължимото поведение.

На следващо място е необходимо да се отбележи също така, че това е произ­водство, което има административнонаказателен характер, но отговорността не се установява и търси по реда на ЗАНН, а по реда на АПК - чл.306. Това не е произ­водство, което да има белезите на административно правораздаване и произнасяне на съд със сила на пресъдено нещо по отношение законосъобразността на админист­ративен акт. Отговорността, предвидена в чл.304 ал.1 от АПК е административно­нака­зателна и е лична. Субектът на това нарушение следва да притежава качеството на длъжностно лице, а изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение, което произтича от влязъл в сила съдебен акт. Няма спор, че директорът на ГД „ИН“ – МП има качеството на длъжностно лице.

В случая, съдът намира, че не са изпълнени кумулативните предпоставки на цити­рания текст от АПК спрямо задълженото лице по решението на съда, поради следното:

С постановеното Решение

№2295/12.11.2019 г. на Административен съд – Пловдив е възникнало пряко задължение за Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГД „ИН“ – МП, да преразгледа претенцията на Д.С., като спази процедурата, а именно – след анализ на актуална справка за кацапитета на *** и Затвора – Стара Загора.

Та­ка­ва заповед е издадена на 16.01.2020 г. под № Л-231 от компетентния за това орган – Главния Директор на ГД „ИН“ – София, приложена по настоя­щото дело.

Поради горното, съдът намира, че към датата на постановяване на настоящото разпореждане не е налице влязъл в сила съдебен акт, който виновно да не е из­пълнен от главния директор на ГД „ИН“ и, което неизпълнение да е основание за реализиране на административно-наказателна отговорност по реда на чл.304 във връзка с чл.306 от АПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не е осъществен фактическият със­тав на разпоредбата на чл.304 ал.1 от АПК и искането за образуване на наказателно производство за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт е неоснователно, респ. за налагане на глоба, не е основателно и като такова следва да бъде оставено без ува­же­ние.

Тъй като молбата не се уважава, то сезиралото Предсе­дателя на Съда лице няма право на жалба, а с оглед резул­тата, такова право няма и соченият за наруши­тел.

Ето защо и поради мотивите,изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VIІ-ви състав :

Р А

З П О

Р Е Д И

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Ю.С. с адрес *** и искане за налагане на административно наказание на Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГД „ИН“ – МП за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт – съдебно решение №2295 от 13.11.2019 г., постановено по адм. д. №3025/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на Д. Ю.С. с адрес Затвора – Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕТО НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :