Определение № 1178 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500970 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 274, ал.1 т. 2 от ГПК вр. Чл. 129, ал.3 изр. Второ и чл. 130 изр. Второ от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 3749 от 07.04.2025г. подадена от ищцата от адв. Н. К. А. в качеството на особен представител на ищеца К. Д. И. срещу Определение № 291 от 18.03.2025г., постановено по гр.д. № 20241800100501по опис на СОС за 2024г., с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил исковото производството.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, обосновала правен интерес от въззивна проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстнация, проверява служебно за правилността на определенията на първата инстанция и не е ограничен от оплакванията в частната жалба (виж ТР на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело №6/2017 г. ).

От фактическа страна: Исковото производство е образувано възоснова на искова молба с вх. Рег. №52463 от 08.05.2024 г. подадена от К. Д. И.. С 1 исковата молба, ищецът е предявил осъдителен иск с цена 82 999 лева срещу Софийски районен и Софийски градски съд.

В обстоятелствената частна исковата молба излага, че е бил тъжител по НЧХД № 12051/2019 г. по опис на СРС. Сочи, че по това дело е поддържал обвинение срещу Директора на МЦ „Затвора – гр.София“ – а именно д-р Н.

М. Т. за извършено престъпление по чл. 290 и 291 от НК по повод на свидетелски показания дадени по прокурорска преписка № 1810/2019 г. по опис на Софийска районна прокуратура. Сочи, че тъжбата му е била „отхвърлена“ с разпореждане от 19.08.2019 г., а след обжалване на този съдебен акт, СГС го е отменил и делото е било върнато на Софийски районен съд. Последвало е ново разпореждане /не са посочени дата и номер/ постановено по НЧХД № 12051/2019 г., с което съдът е прекратил производството. След упражняване на правото на въззивно обжалване бил постановен съдебен акт по ВЧХД № 4429/ 2020 г., с което разпореждането на Софийски районен съд е оставено в сила.

В изложението ищецът сочи, че така постановените от съдилищата актове са в противоречие с нормите на Европейското право и като противоправни са в пряка и непосредствена връзка с причинените му страдания – напрегнатост, тревожност, липсата на съдебна защита, безсъние и др.

В исковата си молба е направил искане, съдът служебно да изиска производството по НЧХД № 12051/2019 г. по опис на СРС с приложенията.

В титулната част на исковата молба е посочил основанието на претенцията си - чл. 4 §3 от ДЕС във вр. С чл. 2в от ЗОДОВ във вр. Чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС.

С разпореждане № 976 от 15.08.2024г. постановено по гр.д. № 1024800100501 по опис на СОС за 2024г. /делото е изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд/, съдът е приел, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал.1 т.2 и 4 и ал. 4 и по чл. 128, т.2 и т.3 от ГПК. В пространно изложение съдът е коментирал допустимостта на исковете, чиито провопораждащ факт е нарушение на общностното право от гледна точка на пасивната процесуална легитимация и обстоятелството, че ищеца не е посочил коя правна норма е нарушена. Изрично е уведомил ищеца, че ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС както и, че е приложима разпоредбата на 2 чл. 51 от ХОПЕС. Останалата част от указанията са конкретни.

В срока указан в полза на ищеца е постъпила допълнителна молба, в която са отстранени нередовностите на исковата молба. Ищецът е положил усилия според правните си разбирания да изложи обстоятелствена част относима къв въпросите т. 1 е т. 2 от диспозитива на разпореждане № 976 от 15.08.2024г. постановено по гр.д. № 1024800100501 по опис на СОС за 2024г. С определение № 781 от 01.10.2024г. , съдът е освободил ищеца от задължението да внася такси и разноски в производството и му е предоставил правна помощ. В мотивите към съдебния акт обаче, липсва изложение за вида и обема на предоставената правна помощ, в какъвто смисъл е имреперативната норма на чл. 95, ал.2 от ГПК .

Не е била ясна и волята на съда, дали е приел допълнителната молба като отстраняваща нередовността на исковата молба. След определяне на адвокат, който да осъществи правната помощ, съдът с определение № 879 от 31.10.2024г. е назначил адв. А. и е разпоредил да му се изпрати разпореждане № 976 от 15.08.2024г. за изпълнение.

С последващо разпореждане № 1327 от 06.11.2024г. , съдът повторно е оставил исковата молба без движение с указания по т.1 и т. 2 от предходното разпореждане № 976 от 15.08.2024г. постановено по гр.д. № 1024800100501 по опис на СОС за 2024г.

С молба вх. Рег. № 11258 от 18.11.2024г. назначеният от съда пр. представител уведомява съдията –докладчик, че не може да вземе становище, тъй като не са представени решенията на съдилищата, дали повод за вредите, такива каквито са описани в исковата молба; сочи, че правното основание на иска е чл. 2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ и факта, че СГС е последната инстанция постановила липсващия съдебен акт, индивидуализиран в исковата молба по номер на делото по което е постановен.

След тази молба съдът е постановил обжалваното определение като приема, че са налице предпоставките на чл.123, ал.3 от ГПК и че искът е недопустим, на основание чл. 130 от ГПК.

От правна страна: Определението е неправилно и е необосновано.

Относно основанието за връщане на исковата молба по реда на чл.

129, ал.3 от ГПК.

3

Производството по констатиране и отстраняване на нередовностите на исковата молба изисква от съда да посочи, в какво се изразява нередовността и да даде точни и ясни указания към ищеца, като му разясни какви действия следва да извърши. Ищецът е сезирал съда с искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 т.1, т.2, т.3, отчасти т.4, т. 5 и т. 6 от ГПК. С допълнителна молба е изправена нередовността по чл. 127, ал.4 ГПК, а след като е освободен от такси и разноски по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК, исковата молба не е било необходимо да се привежда в съответствие с чл. 128 т.2 от ГПК

Исковата молба е била нередовна поради неясноти в обстоятелствената част, които са могли да бъдат изяснени с изискване на НЧХД № 12051/2019 г. по опис на Софийски районен съд и приложените към него дела, по които се е произнасяла въззивната инстнация – СГС посочена като „последна“ по смисъла на указанията дадени от съда. Ищецът е лишен от свобода, затова е поискал съдействие от съда,като изиска посочените от него производства, от които е могло да стане ясно, дали действително обвинението по НчХД № 12051/2019 г. и било квалифицирано по чл. 290 и 291 от НК, доколкото тези престъпления са от общ характер. В това се изразява противоречие в исковата молба, а не във правната квалификация на предявения иск, доколкото такава се дава от съда възоснова на фактите, които излага ищеца. Въпросът за пасивната процесуална легитимация също се извежда от фактическите твърдения, поради което изцяло в правомощието на съда е да констатира липсата на процесуалната предпоставка за един от посочените ответници и да прекрати производството спрямо него. Изискването към ищеца за излага съображения, с което да обосновава правния си интерес, не съответства на съдържанието на нормата на чл. 129, ал.2 от ГПК.Правният интерес се извежда от фактическите твърдения които в случая са налице – ищецът твърди, че делото му е разгледано в нарушение на нормите на общностното право. Не е негово задължение да сочи конкретни норми, а и в уточняващата молба подадена от назначения от съда пр представител, последният сочи, че правнато основание на предявения иск е чл. 2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Това изявление също не обвърза решаващия съд с правната квалификация на предявения в условията на пасивно субективно съединяване осъдителен иск, а и съда не е решил въпроса дали претенцията е за солидарно осъждане, в евентуалност или разделно кумулативно. След като съдът не е уточнил вида 4 и обема на предоставената правна помощ, то той не е задължил пр. представител да осъществи среща с ищеца и да извърши устна консултация, евентуално да се снабди с доказателствата за фактите изложени в исковата молба, за да може ефективно да приведе исковата молба в съответствие между обстоятелствена част и петитум.

Така, възоснова на нередовна искова молба, но при активност на ищеца и на неговия пр. представител според възможностите им, съдът е прекратил производството. За да прекрати производството по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК е необходимо процесуално бездействие. Такова не е налице. Налице е само неизпълнение на задълженията на ищцовата страна според очакванията на съда. Последните са ирелевантни към предпоставките за прекратяване на исковото производство, когато не са предварително обявени чрез точни и ясни указания към пр. представител за вида и обема на правната помощ. Съдът е могъл и сам да изиска НДЧХ № 12051/2019 г. по опис на СРС с приложените към него производства, за да постави адекватни за изясняване въпроси към обстоятелствената част на исковата молба. Съдът следва да извършва процесуалните действия в съответствие с основните начала на ГПК и в частност с чл. 101 от ГПК, според точния смисъл на алинея първа от тази разпоредба, а ако прецени, че назначеният пр. представител не е специалист по правото предмет на спора, да поиска нов такъв като предварително уведоми АК, че следва да извърши определянето по специализация.

Не са налице основания на чл. 129, ал.1 от ГПК, тъй като на страната не е бездействала, в срок е отговорила на разпорежданията на съда, а ищецът дори е поискал и продължаване на срока, на което искане липсва отговор.

Относно основанието за прекратяване на исковото производство, по реда на чл. 130 от ГПК.

Исковата молба продължава да е нередовна, поради липсата на логически връзки между твърденията на ищеца изложени в обстоятелствената част на исковата молба. От една страна излага, че е образувано наказателно производство от частен характер по негова тъжба, но за престъпления които са от общ характер /чл. 290 и чл. 291 от НК/, а от друга страна излага, че съдилищата не са разгледали тъжбата, с което са му нанесли вреда. Дали ищецът има предвид, че съдилищата не са сезирали прокуратурата, когато са установили, че се поддържа обвинение в извършване на престъпление от общ 5 характер, а само са прекратили производството остава неясно както за първата инстанция, така и за настоящия съд. Когато има противоречия във фактическите твърдения, съдът в съответствие с чл. 101 от ГПК е длъжен да даде указания как те могат да бъдат отстранени. Когато ищецът е лишен от свобода, но е посочил, че определени документи от значение за обстоятелствата, на които основава иска са на разположение на съда, то съда сам може да вземе мерки и да ги изиска /НДЧХ № 12051/2019г. по опис на СРС и приложените към нето въззивни производства/ и в съответствие с тяхното съдържание, за формулира адекватни въпроси съм ищеца. Такова искане е направено още в първоначалната искова молба.

Съдът не може да преценява допустимостта на иска при нередовна искова молба. Видно от съдържанието на обжалваното определение, в него са изложени множество съображения за недопустимост на най-различни варианти на исковете, като част от мотивите са и по същество. Това се е наложило, защото съдът не е формирал становище за вида и начина на съединяване на исковете. Формирането на отрицателно становище за допустимостта на иска е преждевременно, защото съда не знае волята на ищеца, преди да са ясни твърденията за всички факти. В случая, не е ясно какво е съдържанието на актовете на съдилищата посочени като ответници, а от обстоятелствената част на исковата молба в цялост може да се изведе, че ищецът се позовава или на незаконосъобразността на тези актове като достатъчно нарушаващи правото на ЕС, или на бездействието на съда, да сезира Прокуратурата, че деянията, за които е образувано наказателно производство от частен характер са част от изпълнителното деяние на престъпления от общ характер.