Решение № 3406 от 16.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3406 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110211139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на В. Л. И., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-034150 от 07.06.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 800.00 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което се твърди да е извършено при условията на системност на 18.08.2023 г. в с. Волуяк.

Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и при явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на заявените доводи се сочи, че в случая неправилно е приложен чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като наказващият орган презюмирал, че предходните нарушения също са извършени от жалбоподателя, само защото е собственик на процесния автомобил. Конкретният случай се определя като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което се претенидра неправилно прилагане на закона и в този аспект. Твърди се, че обжалваното НП е необосновано, защото приетите фактически положения не са доказани и не кореспондират с обективната истина. Множество разпоредби на ЗАНН се сочат за нарушени, в това число чл. 34, ал. 3, чл. 37, чл. 39, чл. 40, чл. 42, чл. 47 и чл. 57 от ЗАНН. Изразява се становище за прекомерно тежко наказание и за неправилно прилагане на по-тежка квалификация на нарушението. По тези мотиви е направено искане за отмяна на обжалваното НП.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява и се представлява от адв. Д., който поддържа искането за отмяна на НП и наведените с жалбата доводи. Поддържа също, че ЕФ № 5799100 не е връчен на жалбоподателя, респ. не е влязъл в законна сила, поради което в конкретния случай не е налице системност на нарушението. В тази връзка излага съображения относно подписа за получател в обратна разписка относно връчването на този ЕФ.

Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира в полза на въззиваемата страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа следното:

На 18.08.2023 г., около 15:51 часа, в с. Волуяк, на бул. „Ломско шосе”, жалбоподателят В. Л. И., ЕГН: ********** е управлявал собствения си лек автомобил, марка „ВОЛВО”, модел „С 40 2.0 Д” с рег. № Е 3273 МР, с посока на движение от гр. Костинброд къмгр. София, като до № 269 се е движил със скорост от 87 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място до 50 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство АТСС с номер 11743ЕЕ, като от установената скорост от 90 км/ч е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. На 24.10.2023 г. е подадена декларация по чл. 188 от ЗДвП от В. Л. И., с която е декларирал, че на 18.08.2023 г., около 15:51 часа МПС с рег. № Е3273МР е управляван от него. С ЕФ Серия К № 6141879, влязъл в законна сила на 03.02.2023 г. В. Л. И., ЕГН: ********** е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на лек автомобил по АМ Струма с превишение на скоростта от 39 км/ч, извършено на 07.07.2022 г. С ЕФ Серия К 5788100, влязъл в законна сила на 23.11.2022 г., В. Л. И., ЕГН: ********** е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на лек автомобил по АМ Струма с превишение на скоростта от 51 км/ч, извършено на 16.04.2022 г.

На 29.12.2023 г. от Ема Божилова – младши автоконтрольор при ОПП СДВР е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 129050, който е връчен на В. И. на 22.01.2024 г. Срещу съставения АУАН не е подадено писмено възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № 23-4332-034150.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

Гласни доказателствени средства:

В хода на съдебното следствие са приобщени показания на свидетеля Ема Маринова Божилова, които съдът приема за достоверни доказателствени средства. Въз основа на тези свидетелски показания се потвърждава, че именно свидетелят Божилова е съставила процесния АУАН, въз основа на заснето с АТСС нарушение на скоростния режим. Установява се, че е направена справка относно собствеността на автомобила, при което е 2 установено, че собственника е от гр. Благоевград, поради което цялата преписка е била изпратена в ОД Благоевград, откъдето е върната ведно с връчена покана и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Въз основа на материалите по преписката свидетелят Божилова е съставила процесния АУАН, след което същият е изпратен отново ведно с цялата преписка на ОД МВР гр. Благоевград.

Приобщени са и обяснения на жалбоподателя, в които оспорва да е подписвал известие за доставяне на ЕФ № 5799100 и заявява, че вече няма кола, защоо годеницата му е реализирала ПТП. В частта относно оспорения подпис, обясненията на жалбоподателя не се приемат за достоверни, а в частта относно липсата на лек автомобил към днешна дата, са неотносими към предмета на доказване по делото.

Експертизи: Почеркова експертиза /л. 61-69/, която съдът приема за обективно и професионално проведено експертно изследване, даващо ясен отговор на поставената задача. Липсва основание, поради което да се приеме, че заключението на вещото ливе е неправилно, поради което и с оглед аргументирането му от страна на експерта, съдът изцяло го споделя.

Писмени доказателства:

АУАН с № 129050; НП № 23-4332-034150; декларация по чл. 188 от ЗДвП; обяснение; копие на СУМПС, издадено от Кралство Испания; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка № 059-СГ-ИСИС от 11.05.2023 г. от Български институт по метрология; протокол за ползване на АТСС; 2 броя снимки към АУАН; ежедневна форма на отчет; покана за явяване в ОПП СДВР; докладна записка; ЕФ Серия К № 6141879;

ЕФ Серия К № 5799100; справка за нарушител; заповед № 513з-5069 от 21.07.2015 г. за назначаване на младши автоконтрольор Ема Божилова; заповед № 8121К-13140 от 23.10.2019 г.; акт за встъпване в длъжност; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.; заверено копие на известие за доставяне на ЕФ Серия К № 5799100; заверено копие за доставяне на ЕФ Серия К № 6141879 /л. 34-36/;

Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти. От страна на жалбоподателя и на защитника се оспорва връчването на ЕФ Серия К № 5799100, като се твърди, че приобщената към доказателствата разписка от 08.11.2022 г. не е подписана от жалбоподателя.

Правото на защита предполага да се извърши проверка по направеното оспорване, с оглед на което в хода на настоящата съдебна процедура е допусната и приобщена почеркова експертиза, която убедително изключи твърдението на жалбоподателя относно липсата на негов подпис в известието за доставяне. Приобщени са писмени доказателства, изпратени от ОД МВР Кюстендил, от които се установява, че ЕФ Серия К № 6141879 е връчен и е влязъл в законна сила на 03.02.2023 г., а ЕФ Серия К № 5799100 е връчен и е 3 влязъл в сила на 23.11.2022 г.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.

При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничили правото на защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за това органи, при законосъобразно проведена процедура и срокове.

Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на двете нарушения. По повод довода на жалбоподателя следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното процесуално нарушение с оглед скоростта на движение на процесното МПС.

От НП става ясно, че на посочената дата, време и място, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, който е достатъчно добре индивидуализиран, като го е управлявал със скорост от 114 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, поради което е прието, че е управлявал автомобила със скорост от 110 км/ч, при максимално допустимо ограничение за населеното място от 50 км/ч, което означава, че това е довело до превишаване на максимално допустимата и разрешена скорост с 60 км/ч.

Обстоятелството, че в НП не е изрично отбелязан размерът на превишаването от 60 км/ч не съставлява съществено процесуално нарушение, защото при наличната информация относно скоростта с която водачът се е движил, а именно със 110 км/ч и относно максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч, е необходимо елементарно математическо изчисление, за да се изведе, че става въпрос за превишаване на максимално допустимата скорост с 60 км/ч. В случая липсва нарушение и с оглед посочването на начина, по който е въведено ограничението на скоростта в конкретния пътен участък, доколкото от НП е видно ясното посочване, че става въпрос за ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, което следва по силата на закона, а именно чл. 21 от ЗДвП, съгласно който законов текст „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:

Пътно превозно средство от:

Категория A

Населено Извън населено Автомагистрала Скоростен място място път

50

80

4

100

90

Категория B

50

90

140

120

Категории C, D

50

80

100

90

Категории B+E,

C+E, D+E

50

70

100

Категория Т

50

50

-

-