Протокол № 931 от 18.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 407/2026
- Вид
- Протокол № 931
- Подписан
- 18.06.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 931 гр. Варна, 18.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500407 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивницата Б. З. Д., редовно уведомена в предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Д. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемите страни Е. Н. Д. и С. З. Д., редовно уведомени в предходно съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата К. З. Д., редовно уведомена на основание чл. 56 ал. 2 от ГПК, не се явява, представлява се от адв. А.П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице М. Д. А., редовно призована, явява се лично.
Адв. В.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Д.: Моля да дадете ход.
Адв. П.: Не са налице процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпилото заключение вх. № 18143/04.06.2026 г. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза. Констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 ГПК, поради което на основание чл. 200 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
1
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице, като снема неговата самоличност и напомня отговорността му за даване на невярно заключение по чл. 291 НК.
Адв. В.: Нямам възражение по изслушването на вещото лице.
Адв. Д.: Нямам възражение по изслушването на вещото лице.
Адв. П.: Нямам възражение по изслушването на вещото лице.
Вещото лице: М. Д. А., 70 г., българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Поддържам така представеното заключение.
На въпроси на адв. В.: Оглед на сградата съм направила само външен, тъй като нямаше кой да ми отвори и да вляза вътре. Сградата е двуетажна. Тези жилищни сгради са строени преди доста години по типови проекти, където първия етаж е приземен етаж. Рядко пъти са вкопани в земята. Те са с вход директно от двора и два жилищни етажа. Първия етаж е с малко по-ниска етажна височина, не мога да кажа в момента какъв е и как е построена сградата. Има един приземен етаж и 2 жилищни етажа.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. П.: Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице отговаря в пълнота на поставените задачи и следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото заключение вх.
№ 18143/04.06.2026 г. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, спрямо представената справка декларации в размер на 500 евро.
ЗАДЪЛЖАВА въззивницата да довнесе по депозитната сметка на Окръжен съдВарна сумата от 100 евро, представляващи доплащане за възнаграждение на вещото лице в седмодневен срок, считано от днес.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице от внесената сума по сметка депозити в размер на 400 евро. Издаден е един брой разходен касов ордер - 1 бр. х 400 евро.
Адв. В.: Водим свидетеля.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат при режим на водене по искане на въззивната страна, след снемане на неговата самоличност, на основание чл. 170 Г П К , изясняване на данните за евентуалната му заинтересованост и напомняне за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
2
В съдебната зала влиза свидетелят Ц. К.К..
СВИДЕТЕЛЯТ Ц. К.К. ЕГН **********; 64 г., българин, български гражданин, неосъждан, Всички са ми първи братовчеди, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Желая да свидетелствам. Обещавам да говори истината.
На въпроси на адв. В.:
Притежават триетажна къща във В. на ул. „А. м.“ №**. Посещавал съм имота стотици пъти, защото и баба ми и дядо ми живееха там. В последствие леля ми и вуйчо ми се преместиха там да живеят така, че съм ходил много пъти.
Леля ми е С.. Б., С. и К. са ми първи братовчеди, те са дъщери на С.. Е. е жена на С..
З. е съпруг на леля ми. Къщата е построена от баба ми и дядо ми. Дядо Б. и баба К., те починаха отдавна вече. В последствие леля ми С. и вуйчо ми З. се преместиха с децата си да живеят там. Това беше преди около 50 г., аз съм бил 15-16 годишен. Къщата за мен има 3 етажа, но в последствие разбирам, че едното се води маза въпреки, че си е цял етаж – партерния.
На въпроси на съда:
Етажът спрямо улицата се води вкопан, понеже сега се занимавам и със строителство така, че първия етаж се води маза или сега го водят - 1.
От нивото на терена като се влезе от улицата на две крачки е входна врата, която води отзад към трите етажа, а отпред се влиза и в този партерен етаж. От улицата на 3 метра е вратата, в която се влиза, слиза се по едно стълбище на този етаж и се качва на горните два етажа. Те са обособени самостоятелно.
Има едно стълбище надолу, не е вкопан етажа. Получава се от денивелация на терена, но не знам преди години дали не са отнели нещо от пръстта, не мога да Ви кажа. Първият етаж е с нормална височина. Не съм го мерил, но там се живееше основно. Вуйчо ми и леля ми си спяха там. Имаше дневна, имаше кухня, имаше отделно спалня за баба ми, има си килер, баня, тоалетна. Не мога да Ви кажа колко е висок, влизам си нормално. Не е под 2 метра със сигурност.
На въпроси на адв. В.:
Първоначално, когато се нанесоха не е имало разпределение по етажите. Те живеят там от деца. Около преди 50 г. беше като се преместиха. В последствие като пораснаха малко, К. се ожени, после се разведе, после С. се ожени за Е. и накрая Б. 1995-1996 г. се ожени и ние даже им бяхме кръстници. Там вече единственото, което знам е, че за сватбата беше обявено съвсем ясно, че етажът им се дава на тях по случай сватбата този, който се води първи етаж – на Б. и С.. Това си беше официално обявено. Леля ми и вуйчо ми го обявиха точно преди сватбата: „по случай сватбата Ви го даваме този етаж, обзаведете си го, живейте си тук, за Вас ще бъде и т.н.“. През всичките години знаем, че партера е за К., първи етаж за Б. и втори за С.. До миналата година, откакто се появи това дело това знам. През всички тези години може би не се е случвало, защото беше жив мъжа на Б. – С., който след като се ожениха уреди С. и жена му да работят и да живеят в Н. и през всичките години им помага, живяха в тях и не мога да повярвам, че след толкова години брат тръгнал да съди сестра си, за това, че 30 години му помага в Н..
След като се омъжи Б., те си идваха редовно тук, защото бизнеса на С. беше още в Н. само, че той го ръководи от компютъра си. След някоя друга година си му направиха основен ремонт. Всичко от етажа беше изхвърлено и беше направено. Фаянс и теракот, дограми, обзавеждане, кухни, спални, климатици, всичко. Това е за първи етаж. Каквито 3 подобрения имаше в тази къща, всички са плащани от тях. Леля ми работеше от време на време като медицинска сестра, вуйчо ми от дъжд на вятър, ако отидеше в ДАП-а да работи като шофьор, С. не работеше и единствените приходи идваха от техни пенсии и Б. и С., каквото им дадат.
На въпроси на съда:
И на първия етаж се правеха ремонти, където основно се живееше през цялото време – леля ми, С., К. живееха долу на приземния етаж. На първият етаж, който им го дариха, си направиха основен ремонт и на долния етаж правиха цялата баня, стълбището. Там живееха леля ми, вуйчо ми, С., К.. Всичко се правеше на приземния етаж - там се готвеше, там се шеташе.
На въпроси на адв. В.:
Заключваха етажа да. Не мисля, че друг е имал ключ. След сватбата някъде започнаха да го заключват и след няколко години, като направиха ремонта и като си го обзаведоха, започнаха да го заключват, защото багажа им беше там.
Никой не е им е ползвал етажа, никой не им е пипал нищо. С. се изнесе в Н. да живее и не се прибираше тук. Леля ми и вуйчо ми живееха на партера, последният етаж не знам дали въобще някой го е обзавеждал или е правил нещо, който в последствие бил дарен на С., което сега разбрах.