Решение № 126 от 15.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262000500169 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от С. К. К., ЕГН **********, от гр. Б., ул.

„С. С. К. М.“ № **, чрез процесуален представител адв. Г. Н., срещу решение № 80/16.02.2026 год. по гр.д.№ 1310/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на С. К. К., ЕГН **********, живущ в гр. Б., ул. „С. С. К.М.“ № **, против Х. В. Й., ЕГН **********, живущ в гр.

С., ул. „Д. м.“ № *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 евро, като платени без основание от наследодателя на ищеца К. С.

К. в полза на праводателя на ответника А. Г. К., починала на **.**.**** год., чийто дълг е наследен от нейната сестра Д. Г. К., починала на **.**.**** год. и завещала цялото си имущество на ответника, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане и е осъден С.

К. К., ЕГН **********, живущ в гр. Б., ул. „С. С. К. М.“ № **, да заплати на Х. В. Й., ЕГН **********, живущ в гр. С., ул. „Д. м.“ № *, разноски в първоинстанционното производство размер на 3 067,75 евро.

1

Във въззивната жалба се твърди, че окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила свързани с неправилно приложена доказателствена тежест и цененето на доказателствата, произнесъл се е свръхпетитум, а доводите за неоснователност на иска противоречат на материалния закон. Твърди се, че съдът е приел за доказани факти, за които не са били ангажирани доказателства, като е изградил тезата си единствено и само въз основа на предположения и общи постановки, а с крайния си извод, приемайки, че сумата от 100 000 евро е била дарена от К. К. на А. К. „в изпълнение на нравствен дълг“ се е произнесъл свръхпетитум, тъй като такова твърдение в отговора на исковата молба ответникът не е заявил. Твърди се, че са необосновани изводите на окръжния съд относно сделка за дарение на процесната сума приживе между съпрузите, тъй като по делото ответникът не е провел указаното му доказване в този смисъл - не е ангажирал нито едно доказателство в тази посока, включително твърдение за дарение не е направено и от свидетеля на ответника - Н. След извършен в жалбата подробен анализ на свидетелските показания на този свидетел, на показанията на свидетеля на ищцовата страна П. и на писмените доказателства, включително на платежното нареждане за превод на процесната сума, в което като основание за плащането е вписано „средства от закриване на сделка”, се твърди, че при коректен прочит на доказателствата при иначе правилно разпределена с доклада на съда доказателствена тежест, се налага извод, че същите изключват тезата за извършено от страна на наследодателя на ищеца дарение на процесната сума в полза на неговата съпруга. Изложени са подробни съображения за надлежно доказване на твърденията на ищцовата страна за неоснователно обогатяване на ответника, поради получена без основание парична сума. Относно сочения от съда мотив за приетото дарение „в изпълнение на нравствен дълг“ е възразено, че такова твърдение не е направено с отговора на исковата молба, като е поддържана тезата, че е налице произнасяне свръхпетитум. Твърди се също, че поради наличие на предпоставките за уважаване на иска, решението се явява постановено и в нарушение на материалния закон - чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение по същество на спора с уважаване на предявения иск и присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. В. Й., 2

ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Т. К.-П., в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно, и неоснователност на възраженията на въззивника. Сочи се, че като е приел, че процесната сума е предоставена в дарение, окръжният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и не се е произнесъл свръхпетитум, тъй като точно такова възражение е било направено от ответника, както с отговора на исковата молба, така и с допълнителното писмено становище. Твърди се, че извършеният във въззивната жалба анализ на свидетелските показания на свидетеля Н. е крайно изопачен, а тези показания ведно с останалите доказателствата са тълкувани от въззивника в напълно грешна посока. Твърди се, че изводът на съда за извършено дарение на процесната сума е в съответствие със събраните доказателства, а възраженията на въззивника за противоречие на този извод с писмените доказателства по делото са голословни. Твърди се, че показанията на св. П. относно начина по който К. е оперирал с финансите си, са изолирани и неподкрепени с други доказателства, поради което правилно не са били кредитирани от окръжния съд, а изводите на съда за дарена сума в изпълнение на нравствен дълг са обосновани и кореспондират на приетото с трайната, и задължителна за съдилищата съдебна практика, при преценката за отношенията между близки лица, включително съпрузи. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на въззивно обжалване пред настоящия съд съдебен акт и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и по претенции за присъждане на законна лихва.

С предявения пред Бургаския окръжен съд иск ищецът С. К. К. твърди, че като наследник по закон на баща си К. С. К. поч. на **.**.**** год., заедно с преживялата му съпруга А. Г. К. поч. на **.**.**** год. са наследили по 1/2 ид.ч. от имуществото на К. К. - включително, такава част от правата и задълженията му. Сочи се, че след смъртта на А. Г. К. поч. на **.**.**** год. имуществото й е наследено от единствения й наследник по закон - нейната 3 сестра Д. Г. К. поч. на **.**.**** год., чиито наследник въз основа на универсално завещание, като неин универсален правоприемник е ответника по делото Х. В. Й.. Твърди се, че на 14.08.2020 год. К. С. К. по време на брака си с А. Г. К. е превел от собствената си банкова сметка по нейната банкова сметка сумата от 100 000 евро, като в преводния документ е посочено основание - „средства от приключване на сделка“, но това всъщност е произходът на средствата. Сочи се, че К. и А. са избрали режим по чл. 33 - 36 от СК на разделност на имуществото придобито по време на брака им. Твърди се, че получаването на сумата от 100 000 евро по сметката на А. Г. К., е без основание и подлежи на връщане, поради което сумата от 50 000 евро, каквато е частта на ищеца от тази сума получена по наследяване от неговия баща, следва да му бъде върната от лицето, в чиито патримониум е към момента на предявяване на иска - Х. В. В.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорена активната процесуална легитимация на ищеца за получаване на сумата с твърдение, че преди предявяване на иска той е цедирал процесното вземане в полза на дружество, което след това е било ликвидирано. Изложени са и възражения за неоснователност на претенцията. В отговора са изложени факти относно взаимоотношенията приживе между съпрузите К. и А., като е извършено позоваване на това, че на 02.07.2020 год. К. е продал собствен имот находящ се в гр. С. и е получил сумата от 178 000 евро, с твърдение, че съпрузите имали устна уговорка част от парите да бъдат прехвърлени на А., което било направено. Сочи се, че през същата година, дружество с едноличен собственик на капитала - К. К. е изтеглило кредит за закупуване на моторно превозно средство, като за обезпечение на кредита А. К. е сключила договор за залог върху депозита на паричните средства от 100 000 евро. Твърди се, че преводът на сумата от 100 000 евро от сметка на К. по сметка на А. извършен на 14.08.2020 год. е имал основание, което било посочено в преводния документ като „закриване на сделка“, но поради обстоятелството, че между страните към момента на превода не са били извършвани сделки, по правната си същност преведената сума била дарение от съпруга на съпругата, като след получаването й, със залог върху сумата, съпругата станала гарант за изпълнение на задълженията на дружеството на съпруга си по сключения от негово дружество с банката, договор за заем. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на съдебните разноски.

4

Пред окръжния съд и двете страни са ангажирали доказателства.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити, по допустим иск, поради което е валидно и допустимо. При служебна проверка за допустимост на решението и с оглед твърденията по въззивната жалба, въззивният съд констатира, че диспозитива на решението съответства на въведения по делото с исковата молба предмет на спора, поради което не е налице произнасяне свръхпетитум. Твърдението изложено във въззивната жалба, за обсъждането от окръжния съд в мотивите към обжалвания акт на ненадлежно въведено в процеса възражение от ответника, когато такова обсъждане не е рефлектирало върху постановения диспозитив, не е за произнасяне свърхпетитум, а представлява възражение за допуснато процесуално нарушение.

Не се оспорва, а и видно от представената декларация с нотариална заверка извършена на 11.01.2018 год., на **.**.**** год. К. С. К. и А. Г. К. са сключили граждански брак, като съобразно декларираното от тях, са избрали законен режим на разделност на имуществените си отношения, съгласно разпоредбите на чл.33-36 от СК. След сключване на брака фамилията на съпругата е променена от К. на К.

Видно от представените удостоверения за наследници, К. С. К. е починал на **.**.**** год. като е оставил наследници по закон - съпруга А. Г.

К. и ищецът по делото С. К. К. - син /роден от предходна връзка на К. К. с друга жена/. А. Г. К. е починала на **.**.**** год. и е оставила наследник по закон - Д. Г.К. - сестра, която е починала на **.**.**** год. Със саморъчно завещание от **.**.**** год., обявено на **.**.**** год. от нотариус № ***, Д.

Г. К. е завещала на ответника по делото Х. В. Й. цялото притежавано от нея движимо и недвижимо имущество, поради което, като единствен неин универсален правоприемник, той се явява неин наследник и отговаря както за активите, така и за пасивите на наследството.

Видно от представен н.а. № ***************************, К. К. е продал собствен недвижим имот находящ се в гр. С. за сумата от 178 000 евро.

5

С исковата молба е представено заверено копие от бордеро, а в хода на процеса пред съда е представен и оригинала, който е сравнен за идентичност с копието от съда и след констатираната пълна идентичност е върнат на ищеца.

От съдържанието на бордерото е видно, че от банковата сметка на К. К. на 14.08.2020 год. е бил извършен превод по банковата сметка ********************* на А. К. на сума в размер на 100 000 евро. В бланката на бордерото като основание за превода е записано „средства от закриване на сделка“. Поради оспорването на отразените в бордерото обстоятелства и указаната на ищеца тежест на доказване, по делото е изискан и приет отговор на банката и приложения към него – л. 97 и сл., от които се установява истинността на отразените в бордерото обстоятелства, доказващи твърдението на ищеца относно преведена чрез вътрешнобанков превод на 14.08.2020 год. от неговия баща К. К. сума в размер на 100 000 евро по банкова сметка на съпругата му към момента на превода - А. К. От представеното с отговора на банката извлечение от сметка е видно, че след постъпването на сумата от 100 000 евро по сметката на А. К., поне до смъртта на К. К., по тази сметка нито са внасяни, нито са теглени суми.