Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 21.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 3653/2021
Вид
Решение № 34
Подписан
21.01.2022
В сила
21.01.2022
Състав
Емил Дечев, Петър Ненчев Славчев, Бетина Богданова Бошнакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Дечев

Членове:

Петър Н. Славчев

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Богданка Н. Гешева като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603653 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 18.05.2021 г., постановена по НЧХД № 19764/2016 г. по описа на СРС, НО, 2 състав е признал подсъдимия Н. В. С. за виновен в това, че на 02.04.2016 г. в гр.

София, пред сградата на Руски културно-информационен център, находяща се на адрес: гр.

София, ул. „*******, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на мишницата на дясната ръка, причинил на пострадалата В. А.И. лека телесна повреда (разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129), изразяваща се в следното травматично увреждане – изразен подкожен хематом по странично-задната повърхност на дясната мишница с надлежащи пет кръгловати кръвонасядания, което увреждане е реализирало медикобиологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, явяващо се престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а НК, вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Н. В. С. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС сторените по делото разноски за съдебното производство в размер на 220,00 лева, както и на частния тъжител И. сумата от 850,00 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за участвалия в производството повереник.

Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подс. С. в лицето на адв. Д.П. с аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че първоинстанционната присъда е постановена при неправилно тълкуване на доказателствения материал, без анализ в съвкупност на доказателствата, което е довело до нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е налице противоречие 1 между фактическите твърдения в тъжбата и установеното от свидетелските показания.

Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена оправдателна присъда.

С въззивната жалба се иска събиране на доказателства, а именно да бъде допуснат преразпит на свидетели и вещото лице.

Срещу въззивната жалба е депозирано възражение и допълнение към него от адв. Г.

СТ., в качеството му на повереник на ЧТ И.. Във възражението и допълнението към него се твърди, че жалбата срещу присъдата на СРС е бланкетна и не съдържа конкретни възражения по съществото на акта. Смята се, че искането за преразпит на свидетели и вещи лица, е неоснователно. Посочва се, че изготвената по делото експертиза е приета без възражения от страните. Неоснователни също така са и доводите за наличие на записи от охранителни камери, доколкото в жалбата не са посочени конкретни заведения с такива камери, както и не е установено дали такива записи се пазят въобще. Поддържа се, че св. С. в качеството на очевидец на деянието е изложила категорични твърдения за неговия извършител в лицето на подсъдимия. Желае се присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на разноски и адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие. По отношение на искането за преразпит на свидетелите и вещото лице, съдът прецени същото за неоснователно. В хода на първоинстанционното съдебно следствие са положени достатъчно усилия за събиране на гласни доказателствени средства, които са подложени на всеобхватно и задълбочено обсъждане в мотивите на присъдата.

При въззивните прения, защитникът на подсъдимия С., в лицето на адв. П. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, като моли съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Поддържа, че първоинстанционния съд не е анализирал свидетелските показания, видно от които според защитника се установява, че по делото няма пряк очевидец на процесния инцидент. Сочи, че по повод на последния липсва подадена жалба от страна на пострадалата към момента на посещението й на 05 РУ-СДВР, както и че същата не е подала сигнал на тел. 112. Подчертава приятелските отношения между тъжителката и св. С..

Твърди, че по инкриминираното по делото време в района на местопроизшествието са се провеждали курсове на деца, което предполагало наличие на множество свидетели, но такива не са установени и разпитани по делото. В заключение се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по обвинението за извършване на престъплението, за което е предаден на съд.

Подсъдимият Н.С. се присъединява към развитите от адв. П. доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.

Повереникът на частния тъжител И. – адв. С., пледира за потвърждаване на присъдата, като споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд. Оспорва твърдението на защитата за липса на подадена жалба от страна на пострадалата по повод въпросния инцидент, като сочи, че такава е била подадена още на следващия ден. Набляга на влошените отношения между подсъдимия и тъжителката, като повод за извършване на процесното престъпление. Заявява, че по делото е налице пряк очевидец на деянието, който в показанията си е посочил, че подсъдимият е блъснал тъжителката, в резултат на което последната е паднала на тротоара и се е ударила. Сочи, че пострадалата се е снабдила със съдебно-медицинско удостоверение, в което е упоменат 2 механизма на получените от нея наранявания. Подчертава, че по делото е изготвена и СМЕ, заключението, на която потвърждава, че констатираните при тъжителката наранявания са получени по механизма описан в СМУ. Допълнително отбелязва, че експертното заключение не е било оспорено от страна на защитата. Посочва, че на мястото на инцидента не е имало камери. В заключение моли въззивният съд да остави жалбата на защитата без уважение.

Частната тъжителка И. поддържа казаното от своя повереник и допълва, че подсъдимия иска да въведе съда в заблуждение. Твърди, че в процесния ден е посетила сградата на 05 РУ-СДВР, където й е било обяснено, че с оглед мястото на извършване на деянието, същата следва да се яви в 01 РУ-СДВР, което е и направила още на следващия ден. Заявява, че по повод на инкриминираното деяние е подала жалба срещу подсъдимия в 01 РУ-СДВР, както и че е подала жалба и до 05 РУ-СДВР срещу подсъдимия по повод на други инциденти между тях. В заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

В правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият С. заявява, че никога не е удрял пострадалата, че е живял повече от 10-15 г. с нея и с дъщеря й, като им е помагал.

Твърди, че е имал среща с тъжителката пред Руския културен център, но е лъжа, че при тази среща я е удрял. Пледира присъдата на районния съд да бъде отменена.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от кредитираните доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установени и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. В. С. е роден на *******., в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, разведен, с постоянен адрес: гр. София, ул.

„******* ЕГН: **********.

Подсъдимият и дъщерята на частната тъжителка В. А.И. – свид. Е.Б. И., сключили граждански брак през 2005г., който бил разтрогнат с решение на СРС от дата 13.07.2011г.

От връзката си двамата имали дете – В.Н. С., родителските права върху което били предоставени на майката, с право на бащата да го вижда и взима съобразно утвърден със съдебен акт график. През периодите на отсъствия на майката грижи за детето полагала В.И..

Поради служебни ангажименти на свид. И., включващи и пребиваване извън територията на страната, с пълномощно, заверено нотариално на 14.04.2015 г. тя възложила на частната тъжителка да я представлява във връзка със защита интересите на малолетното й дете, както и да следи режима на свижданията му с подсъдимия. В изпълнение на възложените й лични ангажименти към своя внук, периодично частната тъжителка осъществявала контакти с бившия си зет и съдействала за спазване на постановените със съдебно решение мерки.

Отношенията между В.И. и подсъдимия обаче били белязани от чести конфликти, провокирани от взаимни обвинения по повод раздялата му със свид. И. и неспособност за общуване. Негативизмът между тях се задълбочил допълнително в резултат на поредица подадени през 2016г. сигнали от частната тъжителка до органите на МВР, съдържащи твърдения за неправомерно поведение от страна на С..

3

На 02.04.2016г., преди обяд В.И. придружила своя внук – В. С. до Руския културноинформационен център, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, където детето посещавало извънкласни занятия. Предварително тя постигнала уговорка с подсъдимия за среща пред сградата на центъра след приключване на ангажимента. Повод за същата било искане на бащата да му бъде предадено детето, за да прекарат време заедно, съобразно предвидените със съдебно решение лични контакти помежду им.

Около 12:00ч., на 02.04.2016г., подсъдимият пристигнал на мястото на уговорената среща. По същото време от вътрешността на сградата на Руски културно-информационен център излязла и В.И., която водела за ръка своя внук и носела негов личен багаж, за да го предаде на бащата. Непосредствено след приближаването на пострадалата към С. между двамата възникнал словесен конфликт, провокиран от подсъдимият, който отправил обидни реплики и закани към нея и дъщеря й. С. посегнал да хване своето дете, но И. отдръпнала ръката си, с която го държала. В този момент подсъдимият предприел физическа саморазправа с частната тъжителка, като неочаквано й нанесъл удари със свита в юмрук ръка по странично-задната повърхност мишницата на дясната й ръка, с която тя държала детето. Дръпнал и блузата, с която И. била облечена. От съприкосновението пострадалата почувствала внезапна болка в областта, в която били съсредоточени ударите, а инерцията им, съчетана с последвалото дърпане, нарушило равновесието й, при което тя залитнала и изпуснала ръката на своя внук и носения багаж. Въпреки усещанията си, И. успяла да вдигне падналата чанта и отново хванала за ръка детето. Обърнала се към бившия си зет, като го осведомила, че възнамерява да потърси за съдействие и разрешаване на спора помежду им органите на 05 РУ-СДВР. Доколкото сградата на районното управление се намирала в непосредствена близост до мястото на инцидента, частната тъжителка, водейки своя внук за ръка, бързо се отправила към нея, следвана от бившия си зет.

Сигнал от частната тъжителка обаче в 05 РУ-СДВР не бил заведен, доколкото от служители на полицейската структура на И. било обяснено, че мястото на инцидента попада в територия, обслужвана от органите на 01 РУ-СДВР.