Решение № 1524 от 25.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. Бургас, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120100777 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод предявения от “ТоплофикацияБургас” ЕАД, ЕИК 102011085, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Изп.директор инж.Х. И., иск против И. Я. В., ЕГН **********, адрес в ***, ап.ляв, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 339,39 лева, представляваща ½ част от главница в общ размер на 678,77 лева за ползвана, но незаплатена топлоенергия за периода м.04.2022 г. – м.08.2023 г., а именно БГВ, отопление, сградна инсталация и отчет за дялово разпределение и сумата от 20,93 лева, представляваща ½ част от мораторна лихва за забава в общ размер на 41,85 лева, дължима за периода 01.06.2022 г. - 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 27.09.2023 г., и за които суми има издадена по ч.гр.д.№*** г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №*** г.

В исковата молба се твърди, че ответникът И. Я. В. и Г. Я. В. са собственици на топлоснабден имот, придобит по наследство след смъртта на родителите им, поради което и отговарят за задълженията съобразно наследствените си 1 части, които са по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. Твърди се още, че на основание чл.150 и §1, т.а от ЗЕ, между страните е налице договорно отношение с предмет продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в ***, както и че през процесния период ответниците са били клиент/купувач по смисъла на чл.3 от ОУ, вр.чл.150 и чл.153 от ЗЕ, но не са заплатили доставената в имота им топлинна енергия. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните вземания, издадена по ч.гр.д. №*** г. по описа на БРС. В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира разноски.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответникът И. Я. В., чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор на исковата молба, в който без да оспорва исковете по размер, ги оспорва като неоснователни. Не ангажира доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д.№*** г. по описа на Р С–Бургас, от съдържанието на което е видно, че е образувано по подадено от „Топлофикация-Бургас“ ЕАД заявление, по което има издадена от съда Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №*** от * г., с която** е разпоредено длъжниците Г. Я. В. и И. Я. В. да заплатят разделно на кредитора „Топлофикация Бургас” ЕАД сумата от общо 678,77 лева, от която ответникът И. В. дължи 339,39 лева и която представлява главница за стойността на незаплатени задължения по фактури за периода м.април 2022 г. – м.автуст 2023 г. за доставена топлоенергия в имот, находящ се в *** и сумата от 41,85 лева, от която ответникът И. В. дължи 20,93 лева и която представлява сборна мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 01.06.2022 г. до 26.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2023 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 225 лева, представляваща направените от заявителя съдебноделоводни разноски. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви срещу длъжника И. Я. В. искова молба за установяване на вземанията си. В срока по чл.415, ал.4 о т ГПК заявителят е 2 предявил против длъжника И. В. настоящия положителен установителен иск, за уважаването на който е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки, а именно: наличие на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена, съответно предоставяне на услуга за отчет на дялово разпределение срещу заплащане на определена цена; ищецът да е предоставил на ответника топлинна енергия на определена цена, съответно услуга за отчет на дялово разпределение на определена цена; неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на дължимите суми за доставена топлоенергия, съответно за предоставена услуга за отчет на дялово разпределение; изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията за заплащане на топлинна енергия, съответно за услуга за отчет на дялово разпределение.

По делото е прието като писмено доказателство Удостоверение за наследници, изх.№*** г., издадено от Община Бургас, от съдържанието на което е видно, че ответникът И. Я. В. и Г. Я. В. са наследници по закон на Я. Г.

В., ЕГН **********, б.ж. на гр.Бургас, починал на *** г. и на И. И. В., ЕГН **********, починала на ** г. Последната е придобила през 1966 г. недвижим имот, находящ се в ***, за което свидетелства приетия като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Предвид на изложеното ответникът И. Я. В. и Г. Я. В. се легитимират като носители на правото на собственост върху гореописания недвижим имот, като правото на собственост е придобито по силата на наследяване, поради което за исковия период от м.април 2022 г. - м.август 2023 г. ответникът И. Я. В. се легитимира като съсобственик на ½ ид.ч. от този имот.

Между страните по делото няма спор и по това, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост, потребяваща топлинна енергия с доставчик „Топлофикация-Бургас” ЕАД, за което свидетелстват приетите като доказателства Протокол №1/04.11.2010 г. за проведено ОС на собствениците, живущи в сграда ЕС, Договор №57/23.12.2010 г., сключен между „Топлофикация-Бургас“ ЕАД и собствениците и притежатели на вещно право, всеки един поотделно в сграда ЕС с адрес в *** от съдържанието, на които става ясно и това, че освен да начислява и осчетоводява сумите за топлинна енергия, ищецът е носител и на правото да извършва отчитането и дяловото 3 разпределение на топлинна енергия в имота на ответника. В договора е определена годишната цена за техническата услуга за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия, като всеки потребител ежемесечно заплаща по 1/12 част от таксата.

Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена и ответникът И. Я. В. е потребител на топлинна енергия. Съгласно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са представени приложимите за процесния период Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Бургас“ ЕАД на потребители в гр.Бургас, приети с решение по протокол № 01-10-2009/05.10.2009 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Бургас“ ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-007 от 07.12.2009 г. на ДКЕВР на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, публикувани в два всекидневника. На основание чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия с определено съдържание, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите, освен при постигнато между страните допълнително писмено споразумение.

По делото не се установява, а и не се твърди между страните да е постигнато допълнително писмено споразумение, предвиждащо специални условия съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ, поради което и съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. На основание чл.139, ал.2 о т ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Разпоредбите на чл.61 4 о т НТ и чл.22, ал.1 от приложимите към процесното правоотношение ОУ предвиждат, че дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва възмездно срещу заплащане от потребителите.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител не оспорва размера на начислената топлинна енергия за процесния период, нито начина по който е формирано задължението на ответната страна, указан в справка за дължими суми за периода м.април 2022 г. - м.август 2023 г., съгласно която неизплатените суми по компоненти за процесния период са в общ размер на 678,77 лева. По делото не се твърди и не се установява ответни кът И. В. да е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми, поради което съдът приема, че процесните вземания не са погасени чрез плащане или друг способ за изпълнение, поради което са дължими в пълния им претендиран размер, който съответства на притежаваната от ответник а квота в съсобствеността върху процесния топлоснабден имот.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният срещу ответника И. В. главен иск е основателен в предявения размер от 339,39 лева, поради което следва да бъде изцяло уважен. Като последица от уважаване на иска за главница, следва да се уважи и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 27.09.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Относно забавата на ответни ка по отношение на задължението за заплащане на топлинна енергия съдът приема следното:

На основание чл.32, ал.1 от ОУ , купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.32, ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението по ал.1 купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.41, ал.1 от ОУ, а чл.41, ал.2 гласи, че купувачът изпада в забава от първия работен ден след изтичане на срока за плащане. Издаването на фактури съгласно чл.30, ал.3 от ОУ, съдържащи определена информация по приложение №1 към ОУ, не е предвидено като основание за настъпването на изискуемостта на задълженията и за изпадането на длъжника в забава. На основание посочените 5 разпоредби от приложимите ОУ ответникът е изпаднал в забава в първия работен ден след изтичането на 30-дневния срок, считано от първо число на месец, следващ месеца, в който са възникнали вземанията за доставена топлинна енергия.

Ето защо акцесорната претенция за мораторна лихва се явява основателна за периода 01.06.2022 г. – 27.09.2023 г. и следва да се уважи в претендирания размер от 20,93 лева, който съответства на притежаваната от ответника И. В. квота в собствеността и за изчисляването на който съдът на основание чл.162 от ГПК използва програмен продукт Калкулатор.бг.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в исковото производство, които са в общ размер 275 лева, съгласно списъка по чл.80 от ГПК .

С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в което ищецът е сторил разноски в размер на 112,50 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът И.