Решение № 20007 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20007 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110141359 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Предявен е от ищеца Г. Н. С. срещу ответника „Игривко“ ЕООД иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата 30 000 лева – частичен иск от общо претендирани размер на обезщетението от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, които вреди са в причинна връзка с претърпяна от ищеца трудова злополука, настъпила на 21.07.2023г., ведно със законната лихва върху горната сума считано от 21.07.2023г. до окончателното плащане.

Ищецът Г. Н. С. твърди, че в резултат на трудова злополука, претърпяна на 21.07.2023г. е получил телесни увреждания – две прободно-прорезни наранявания в областта на дясната гърда, прободно-прорезна рана в областта на лявата мишница, голяма прободно-прорезна рана на лявата предмишница с увреждане на екстензурен мускул в мускулно-сухожилната част на страничния сгъвач на китката, вследствие на което да са причинени болки и страдания. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 30 000 лв., част от вземане в общ размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.07.2023г. до плащането. Претендира разноски.

Ответникът „Игривко“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява за съпричиняване на резултата от страна на ищеца при условията на груба небрежност. Оспорва и размера на предявения 1 иск. Моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност намира, че обезщетението не следва да превишава 5 000 лева, които следва да се намалят с приноса на ищцата за настъпилата злополука, както и със сумата 1800 лева платена доброволно от работодателя. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника - К. Д. А. Б. – П., изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че е настъпила твърдяната злополука, която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените имуществени вреди, както и техния размер, а по отношение на неимуществените вреди – настъпилите болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и причинната връзка между трудовата злополука и вредите.

Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. трудов договор № 11 от 29.09.2021г., и като безспорно между страните, че към 21.07.2023г. пострадалият ищец Г. Н. С. се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника „Игривко“ ЕООД, в рамките на което заемала длъжността „Продавач - консултант“, с код по НКПД 52232001.

С разпореждане № 33336/28.07.2023г. на ТП на НОИ - София град, на основание чл. 60, ал.1 КСО процесната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО.

Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение. Ответникът не твърди и съответно не представя доказателства да е обжалвал разпореждане № 33336/28.07.2023г. на ТП на НОИ София град по реда и в сроковете по чл.117 КСО.

Констатациите в обстоятелствената част на разпореждането са приети въз основа на Протокол № 1 от 26.07.2023г. от разследване на злополуката, обяснения на 2 пострадалата и на Г. Б. М. - Д., като е отразено, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа като продавач – консултант в магазин за детски стоки и играчки. В допълнение е посочено, че пострадалата Г. С. е нападната от външно за фирмата, непознато лице, което поискало пари от касата и я наранило с нож в областта на лявата ръка и гърдите, което е причинило порезни рани, контузия на гръдния кош и временна неработоспособност.

Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти – чл. 179, ал. 1 ГПК. Съдържащите се в него констатации за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар. функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната работа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в хода на процеса не доказа обратното.

С оглед на това следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява наличието на трудово правоотношение между страните и настъпила трудова злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен по регламентирания в закона ред, със съответния влязъл в сила административен акт.

По делото е представена Епикриза от Клиника по хирургия при Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И. Пирогов“ ЕАД (л . 11 и 12 от делото), от която се установява, че на 21.07.2023г. ищецът Г. С. е докарана от екип на ЦСМП с контузи на гръдния кош, вследствие на опит за обир – нападната е с нож от непознато лице. Пациентът съобщава за болки в лявата ръка, където има порезни рани, както и в дясната гърда. Установено е, че на дясната гърда в медиалната част от ареола има две порезни разни без убедителни данни дали са проникващи с отсъстващо активно кървене и наличен хематом в областта на долната част на гърдата с р-ри 1х5 см. започващ от долната порязна рана и вървящ медиално с вид на ход от пробождащото тяло. Извършена е оперативна интервенция под обща интубационна анестезия, почистване на установените две прорезно-прободни рани, за които е установено, че са непроникващи в гръдния кош, с поставяне на по един гофриран дрен във всеки раневи ход. Посочено е, че е установен частично прекъснат мускул FCR в областта на мускулно – сухожилната му част на лява предмишница.

3

Според епикризата ищцата е изписана на 24.07.2023г. с подобрение, с указания за амбулаторно проследяване и чрез контролни прегледи.

Представено е съдебно-медицинско удостоверение № 369/2023г., издадено от Съдебномедицински кабинет, ул. „Здраве“ № 2, след извършен на 06.08.2023г. личен преглед на ищцата, съгласно което са констатирани следните травматични увреждания: две прорезно-прободни рани в областта на дясната гърда, повърхностна прободно – прорезна рана на лява мишница, голяма рана на лява предмишница с увреждане на естензурен мускул в мускулно сухожилната му част, наложило извършването на оперативна интервенция. Посочено е, че двете рани в областта на дясната гърда и лявата предмишница са получени от действието на предмет с остър връх и най – малко един режещ ръб, които са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Представени са 2 бр. болнични листове /л.24-25 от делото/, от които се установява, че във връзка с претърпяната трудова злополука на ищцата е разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода от 21.07.2023г. до 22.09.2023г. включително.

По делото са представени три броя амбулаторни листа за преглед на пациент: лист за преглед на пациент № 174541, издаден на 09.08.2023г. от УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ ЕАД с отразена в същия основна диагноза: последица от открита рана на горен крайник; обективно състояние: добро, оплакване от хипестезии по пръстите, раната е спокойна, без наличие на протичащи инфекциозни процеси, терапия: премахване на конците, стерилна превръзка, гипсова имобилизация в изправност, върната шина до следващия контролен преглед на 15.08.2023г.; амбулаторен лист № 179555/15.08.2023г. на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, в който е посочено, че не са необходими изследвания, свалена е гипсовата шина, дадено е мнение за започване на физиотерапия и консултация с невролог; и амбулаторен лист № 232439041/29.08.2023г. на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД с отразено обективно състояние: палпаторна болезненост и ограничени движения в лява китка и пръстите на лява ръка, намалена мускулна сила на лява длан и предмишница; изследвания: ъгломерия на китки.

По делото е назначена СМЕ, заключението по която съдът намира, че следва да бъде възприето изцяло, тъй като установява характера на причинените на ищеца травматични увреждания и наличието на причинно – следствена връзка между тях и процесния инцидент, доколкото са дадени задълбочени, обективни и достатъчно мотивирани отговори на поставените задачи, след анализ на наличната по делото медицинска документация и извършен личен преглед на ищеца, като липсват доказателства, които да го разколебава. Съгласно заключението, вследствие на процесния инцидент ищцата е диагностицирана с прободно-порезна рана на дясната гърда, в горно-вътрешния й квадрант, с раневи канал с дължина 4 см, с ход леко 4 предно вътрешно, непроникваща в гръдната кухина, прободно-порезна рана на дясната гърда, в долно-вътрешния й квадрант, с раневи канал с дължина 6-7 см, с ход хоризонтално и вътрешно подкожно, непроникваща в гръдната кухина, една прободнопорезна рана на лявата мишница, както и една порезна рана на лявата предмишница с частично прерязване на радиалния мускул сгъвач на китката (FCR) в областта на мускулно- сухожилната му част. Вещото лице изяснява,че раните на дясната гърда и на лявата мишница са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, всяка една от тях. Уточнява, че възстановяването е за две - три седмици с образуване на белези, които имат постоянен характер. Раната на лявата предмишница, предвид увреждането на външния мускул сгъвач на дланта, което е наложило пластично възстановяване (зашиване, миорафия) и имобилизация (обездвижване) за период над 30 дни, е причинила на пострадалата трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни.

Експертът е уточнил в заключението, че ищцата е изпитвала интензивни болки от потежкото нараняване - порезната рана на лявата предмишница, но нараняванията на дясната гърда също са свързани с по-силни болки, особено в острия период на травмата. Най - слаба болезненост е свързана с раната на лявата мишница, но всички телесни увреждания са изисквали прием на обезболяващи. Вещото лице изяснява, че при изследване на проводимостта на нервите на лявата ръка на ищцата, тя е диагностицирана със сетивна невропатия, като е доказано постравматично увреждане в проводимостта на медиални и улнарния нерв. При разпита си по реда на чл. 200 ГПК в осз от 30.09.2025г. експертът уточнява, че в конкретния случай е увредена частично сетивна компонента на нервите от раната надолу, без увреждане на двигателната им част. В допълнение мотивира изводи, че срокът на зарастване на увредения мускул е около 21 дни, а срокът на нетрудоспособност е около 30-40 дни, като определянето на тези срокове е строго индивидуално а в случая констатациите за нервно-сензорно увреждане на нерви на ръката предполагат продължителен период на възстановяване.