Решение № 80 от 26.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. гр. Хасково, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100724 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК: 130277958, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано от законните представители Г. М. М. и В. Л. С. против М. И.

Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.****, ул. ************* и настоящ адрес: гр. ****, ж.к. *************. За претендираните суми е издадена заповед № ****от ****г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1475 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД твърди, че е заявител по заповедно производство, предмет на ч.гр.д. № 1475 по описа за 2024 г. на Районен съд - Хасково, образувано срещу М. И. Д., ЕГН **********, с който дружеството се намирало в наемно правоотношение, като искането било за дължима, но неплатена наемна цена. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което ищецът бил уведомен на 24.02.2025 г. Съдът указал, че в срок от един 1 месец следва да предяви иск за установяване на вземането си. За дружеството бил налице правен интерес, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ал. 1 ГПК предявява настоящия установителен иск.

Поддържа се в исковата молба, че вземането произтича от неизпълнени задължения на договорно основание - неплатена наемна цена по Договор № ************* за наем на недвижим имот - апартамент /самостоятелен обособен обект за жилищни нужди/, находящ се в гр. София, ул.

*************, подстанция „Г.Д". Задълженията били за месец **** г. и месец **** г. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 2 от Договора, наемната цена, посочена в чл. 2, ал. 1 от същия, се изплаща ежемесечно най-късно до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнася ползването. На ****г. е било подписано допълнително споразумение № 2 към Договор № *************, с което страните се споразумявали, че считано от ****г. срокът на действие на договора се удължава с три години. Наемателят многократно бил приканван доброволно да погаси на задълженията си, но плащане не последвало. Според чл. 14 от Договора, изрично било уговорено, че „При забава от страна на наемателя, при плащането на наемната цена, то той дължи неустойка в полза на наемодателя в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден съгласно чл. 86 от ЗЗД". Ищцовото дружество „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД добросъвестно издавало фактури за дължимата наемна цена, но плащане по представените фактури не било извършено.

Изложени са в исковата молба следните фактически твърдения: Между „ЕРМ ЗАПАД" ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България" АД / и М. И. Д. бил сключен на ****г. Договор за наем на недвижим имот № *************. Съгласно Договора, ищецът предоставил за временно и възмездно ползване на ответника М. И. Д. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент /самостоятелен обособен обект за жилищни нужди/, с площ от 75.05 кв. м., находящ се в гр. ****, п/ст „****", ул.************* Договорено било между страните (чл.2), че за ползването на собственият на ЕРМ Запад недвижим имот наемателят ще заплаща наемна цена в размер на 225,00 лв., която се дължи ежемесечно и се заплаща найкъсно до 10 - то число на месеца, следващ този, за който се отнася ползването.

„Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД се задължил да издава фактура за получавания наем, като такава се издавала само за месеците, за които е осъществено ползването.

2

Към настоящия момент били налице 2 броя фактури, издадени от ЕРМ ЗАПАД, по които длъжникът не изпълнил частично и/или изцяло задължението си за заплащане на наемната цена, като дългът по главницата възлизал на 450,00 лв., представляващи неплатена наемна цена. На основание чл.86 ЗЗД се дължала и лихва в общ размер на 21,38 лв. за периода на забавата за всяка фактура от деня следващ датата на падеж за всяка до ****г.

Ответникът М. И. Д. не издължил наемната цена по следните фактури:

1) Фактура № ************* от ****г. за сумата от ****лева с дата на падеж на задължението – ****г. и 2) Фактура № ************* от ****г. за сумата от ****лева с дата на падеж на задължението – ****г. Към момента на депозиране на исковата молба, дължима сума за посочения период била както следва: главница в размер на ****лв., по фактури от ****г. и ****г., ведно с лихва в общ размер на 21,38 лв., определена за всяка една от фактурите поотделно, от датата, на която длъжника и изпаднал в забава, до ****г.

С тези мотиви се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от ****лева, от които главница в размер на ****лв., по фактури от ****г. и ****г., съгласно Договор за наем на недвижим имот № ************* и сумата от 21,38 - обезщетение за забава, за периода от изпадане в забава по всяка една от фактурите до ****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на направените по настоящото и по заповедното производства разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен поради изтичане на погасителна давност.

Посочено е в отговора, че претендираното вземане произтичало от наем.

В чл. 111 ЗЗД била определена 3 годишна давност за периодични плащания.

Съгласно изложените от ищеца факти, вземанията станали изискуеми на ****г. и ****г. От тази дата до подаване на исковата молба изминали повече от три години. В този период не било налице нито едно валидно действие, което да прекъсне давността. Следователно, към момента на предявяване на иска, вземането било погасено по давност.

Искът се оспорва и по основание и размер, тъй като липсвали 3 доказателства за действителното възникване на претендираната сума, представените документи били непълни, начислените лихви били математически и правно неправилно определени.

С оглед гореизложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена изцяло претенцията на ищеца като погасена по давност. Иска се присъждане и на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1475 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № *****/****г.

(пощенско клеймо от ****г.) в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № ****от ****г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от за сумата от ****лева – главница, представляваща неплатена наемна цена за ползване на предоставен под наем недвижими имот – апартамент, находящ се в гр.****, ул. *************, по Договор за наем на недвижим имот № ************* от ****г., за която са издадени фактура от ****г. и фактура от ****г., сумата 21,38 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за забава за периода от ****г. до ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****г. до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски в размер на 25,00 лева - държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане № ****от ****г., връчено на ищеца на ****г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението като последният е сторил това.

Освен съдържащите се в приложеното ч. гр. д. № 1475 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, по настоящото дело са представени и приети като писмени доказателства Договор № ************* от ****г. за наем на недвижим имот - апартамент /самостоятелен обособен обект за жилищни нужди/, находящ се в гр. ****, ул. *************, подстанция „****";

Допълнително споразумение № 2 към Договор за наем на недвижим имот № 4

************* от ****г.; приемателно-предвателен протокол към Договор за наем № *************/ **** г. от ****г.; Фактура № ************** от ****г. за сумата от ****лева с посочено основание – наем за **** г. и Фактура № ************** от ****г. за сумата от ****лева с посочено основание – наем за ****. От тях се установява, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, същите са изцяло неоснователни като съображенията за това са следните:

Исковите претенции намират своето правно основание в чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като на основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на наемно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е предоставил на ответника за ползване наетия обект, срещу задължението на ответника да престира наемна цена и нейния размер, а при доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника бе да докаже положителният факт на плащането. По релевираното възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи факти и обсотятелства, довели да прекъсване изтичането на давностния срок.

В случая липсва спор по делото, а и от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за наем на недвижим имот от ****г. - Договор за наем на недвижим имот № *************, по силата на който ищецът предоставя за временно и възмездно ползване на ответника М. И. Д. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент /самостоятелен обособен обект за жилищни нужди/, с площ от 75.05 кв. м., 5 находящ се в гр. ****, ул.************* Договорено е между страните - чл.2 ал.1 от договора, че за ползването на собственият на ЕРМ Запад недвижим имот наемателят ще заплаща наемна цена в размер на 225,00 лв. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 2 от Договора, наемната цена, посочена в чл. 2, ал. 1 от същия, се изплаща ежемесечно най-късно до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнася ползването. Според чл. 14 от Договора - „При забава от страна на наемателя, при плащането на наемната цена, то той дължи неустойка в полза на наемодателя в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден съгласно чл. 86 от ЗЗД". „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД се задължил да издава фактура за получавания наем, като такава се издава само за месеците, за които е осъществено ползването. На ****г. е подписано допълнително споразумение № 2 към Договор № ************* от 28.06.2019 г., с което страните се споразумяват, че считано от ****г. срокът на действие на договора се удължава с три години.

Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения, въпреки че от страна на ищеца са представени доказателства и в тази насока.