Решение № 260064 от 30.12.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Р

Е Ш Е

Н И E гр.Б.Слатина, 30.12.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 16 декември, Две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 566/2020 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д.– Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт С.Р.Р., с която се иска да се признае на установено, че ответникът И.М.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи присъдените със заповед № 829/25.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417,т.2 от ГПК по частно гр. дело № 1372/2018г. по описа на БСлРС следните суми: 5733,33 лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски кредит № ********** от 21.12.2017г., договорна лихва в размер на 1665,06 лв. за периода от 25.03.2018г. до 26.05.2018г., обезщетение за забава за периода от 25.03.2018г. до 15.10.2018г. в размер на 430,73 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 24.10.2018г., до окончателното изплащане на вземането, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство и по исковото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответника И.М.С. не е депозирал писмен отговор, но е поискал допускане на правна помощ, тъй като не може да се защитава сам и поради липса на финансови средства да си упълномощи адвокат.

С определение постановено вз.з. на 08.09.2020г. съдът предоставил правна помощ на ответника И.М.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за процесуално представителство по гр.д.№ 566/2020г. по описа на РС-Б.С. до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

С определение постановено в з.з. на 19.10.2020г. съдът на основание л.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв.Ц.Й.В. от ВрАК за особен представител на ответника И.М.С., който да го представлява по гр.д.№ 566/2020г. по описа на РС-Б.С. до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.Ц.Й.В. от ВрАК, която в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1372/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№

1372/2018г. срещу длъжника И.М.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК № 829/25.10.2018г. в полза на кредитора „Т.Б.А.Б.” ЕАД, за сумата от 5733,33 лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски кредит № ********** от 21.12.2017г., такси за периода от 25.03.2018г. до 26.05.2018г. в размер на 0 лв., договорна лихва в размер на 1665,06 лв. за периода от 25.03.2018г. до 26.05.2018г., обезщетение за забава за периода от 25.03.2018г. до 15.10.2018г. в размер на 430,73 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 24.10.2018г., до окончателното изплащане на вземането, както направените разноски по заповедното производство в размер на 156,58 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта и изпълнителният лист по чл.417 от ГПК са връчени на длъжника И.М.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** на 24.01.2020г. по реда на чл.46,ал.2 от ГПК-член от домакинството на длъжника, чрез ЧСИ Иванка Цонкова с район на действие ОС-В., а възражението му по чл.414 от ГПК е подадено на 24.02.2020г., т.е. в законоустановеният едномесечен срок.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 566/2020г. по описа на БСлРС.

С исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за потребителски кредит № ********** сключен между страните по делото на ответника е предоставена сума в размер на 5000,00 лв. Сочи се, че в чл. 7 ал.1 от Договора е посочен общият размер на кредита от 6124,00 лв., като към него се включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 656,16 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя е дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация. Твърди че, съгласно чл.7, ал.2 от договора потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***. Излага, че в случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Сочи че в настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 468,00 лв. Твърди, че общата крайна сума от 8070,97 лв. е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 вноски, всяка в размер на 336,29 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 336,30 лв. Сочи че, уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 28,05 %. Твърди, че предоставената сума кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Излага се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора за три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно: вноски с падежи 25.03.2018г., 25.04.2018г. и 25.05.2018г., поради което е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Сочи се, че в Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (чл. 16, ал.2), като въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, като в случая това е постоянния и настоящ адрес на длъжника И.М.С. ***. Навежда доводи, че според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид, като доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Твърди се, че в случая ищецът разполага с писмени документи, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес *** Стамболийски №106, но е върнато като „непотърсено“.

Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (24.10.2018г.) задължението на И.М.С. с ЕГН **********, към кредитора „Т.Б.А.Б.” ЕАД е било в общ размер от 7398,39 лв., от което: 5733,33 лв. - главница, 1665,06 лв.- договорна лихва и 430,73 лв. обезщетение за забава за периода от 25.03.2018г. до 15.10.2018г.

Поради неиздължаване на вноските от длъжника по кредита, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

Назначеният особен представител на ответника с писменият отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска по основание и размер. Счита, че клаузата установяваща размера на договорната лихва накърнява добрите нрави, поради което се явява нищожна. Следователно като нищожна клауза тя не поражда действие и съответно не се дължи от ответника.

Освен това твърди, че шрифтът на който е изготвен договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което договора е нищожен на това основание и моли съдът да го обяви за такъв.

Поискал е представянето на оригинала на договора за потрелителски кредит от ищеца и същият е представен.

В с.з. особен представител на ответника заявява от негово име, че не оспорва факта, че С. е получил сумата по кредита, която ищцовото дружество му е превело. Единствено възразява относно недействителността на договора относно шрифта на самия договор съгласно чл. 22 от ЗЗП вр. чл.10, ал.1 ,от