Решение № 4 от 09.01.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№4 гр. П., 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100588 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „А.С.В.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***, твърди, че между „БНП П. П. Ф.

С.А., клон Б.“ КЧТ (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № PLUS-17230835/15.08.2019 г. Пояснява, че по силата на тази сделка кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 31 000 лв., който е бил изцяло усвоен, като е била уговорена и възнаградителна лихва. Изтъква, че кредитният дълг е трябвало да бъде погасяван на месечни погасителни вноски, с краен падеж до 20.06.2026 г., но кредитополучателят не го е обслужвал редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост.

Смята, че понастоящем кредитните задължения възлизат на: 19 088,61 лв. – неплатена главница; 2 639,35 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, отнасяща се за периода от 20.06.2022 г. до 11.12.2023 г.; 2 393,58 лв. – обезщетение за забава, имащо характера на мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 21.06.2022 г. до 22.12.2023 г. Допълва, че кредитодателят (като цедент) му е прехвърлил вземанията, произтичащи от описаното правоотношение, съгласно сключения помежду им Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. и Приложение № 1/11.05.2023 г. към него, за което кредитополучателят е бил уведомен. Посочва, че за визираните задължения е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, 1 срещу която ответната страна (като длъжник в заповедното производство) е депозирала възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато тяхното съществуване. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – Л. С. Ц., с настоящ адрес в гр. П., ул. „Ц. И. Ш.“ № 13, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: цесията не й е била съобщена по надлежен начин; размерът на начислените лихви е прекомерен и не е определен правилно; кредитният договор противоречи на императивни разпоредби на ЗПК и на ЗЗП (визирани в отговора на исковата молба), поради което е недействителен, респ. нищожен; в условията на евентуалност, кредитната сделка е унищожаема, като сключена от нейна страна след измама и заплашване, извършени от трето лице.

Съдът приема следното:

1. Предварителни въпроси:

1.1.) Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК– за главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (28.12.2023 г.) до погасяването;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240, ал. 2 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за договорна лихва;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 в ЗЗД – за мораторна лихва.

1.2.) Вземанията по предявените искове попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1056/28.12.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1796/23 г. на Районен съд – гр. П. (приложено към настоящото дело).

1.3.) Ответницата, имаща качеството на длъжник по заповедта, е възразила срещу нея, при условията на чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.

1 от същия кодекс, ищецът е релевирал исковите претенции за съществуването на оспорените задължения.

1.4.) Ето защо обсегът на сегашното дело касае анализиране на предпоставките, формиращи фактическите състави на спорните материални притезателни права, и съобразяването им на фона на установените факти.

2. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

2.1.) В принципен план уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови предпоставки, 2 както следва:

- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено между цедента (кредитодател) и ответницата (кредитополучател) по силата на твърдения договор за кредит; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане; 4/ придобиване на вземането от ищеца, посредством сочената цесия; 4/ уведомяването на кредитополучателя за цесията и 5/ непогасяване на задължението.

- За договорната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението за нейното заплащане; 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея, и 4/ включване на договорната лихва в обхвата на цесията.

- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено задължение.

2.2.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответницата – погасяването на задълженията, както и обстоятелствата, обуславящи поддържаните пороци на кредитния договор.

2.3.) Сключването на процесната сделка, по която „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ има качеството на кредитодател, а ответницата – на кредитополучател, се доказва от приложения към исковата молба документ, обективиращ самия кредитен договор.

Подписите на ответницата върху него не са оспорени, поради което трябва да се счита, че той материализира нейни изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).

2.4.) От съдържанието на договора се изясняват и базисните параметри на кредитното облигационно отношение, включващи:

- главница – 31 000 лв.;

- застрахователна премия за застраховка „Защита на плащанията“ – 4 140,36 лв., които кредитодателят директно ще превежда на застрахователя;

- такса „ангажимент“, дължима при усвояване на кредита – 1 085 лв., които ще бъдат удържани от страна на кредитодателя от кредитната сума;

- погасяване – посредством 82 бр. месечни вноски, разписани по размер и падеж в нарочен погасителен план, инкорпориран в договора;

- финален падеж – 20.06.2026 г.;

- годишен процент на разходите – 8,27 %, като липсва отразяване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, по начина, определен в Приложение № 1 на ЗПК;

- лихвен процент – 6,87%.

3

2.5.) Вземанията по обсъжданата кредитна сделка са били прехвърлени от кредитодателя (като цедент) в полза на ищцовото дружество (като цесионер), съобразно цитираните по-горе договор за цесия и препис-извлечение от приложението към него, които също са част от събраната доказателствена съвкупност.

2.6.) Ответницата е уведомена за цесията, доколкото с връчването на препис от исковата молба и от нейните приложения е получила копие от самия цесионен договор и от уведомлението за прехвърляне на вземанията.

2.6.1.) Известяването на длъжника за цесията, станало в хода на процеса, е фактическо обстоятелство, което се взема предвид от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (вж. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/13 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на длъжника за цедирането на вземането да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които установяват прехвърлянето, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал. Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. Попов, С., 2002 г., стр. 487).

2.6.2.) Извън казаното в предходния абзац, важно е да се отбележи още, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако твърди, че вече е изпълнил на предишния си кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от подобен порядък, при което щом длъжникът вече е известен за цесията (макар и чрез връчване на препис от исковата молба), то той не може да оспорва претенцията на цесионера за реално изпълнение само поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на първия кредитор (вж. Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/09 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/11 г., IV г. о. на ВКС).

2.7.) От назначената съдебно-техническа експертиза на документ се изяснява, че текстът на договора за кредит, на който са базирани ищцовите претенции, е изписан с шрифт, чийто размер е 12.

2.8.) По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение става ясно, че:

- с платежно нареждане от 16.08.2019 г. по разплащателната сметка, упомената в договора, с титуляр – ответницата, кредитодателят е превел част от сумата по кредита – 29 915 лв.;

- възнаградителната лихва по кредитната сделка общо възлиза на 8 173,40 лв., а действителният годишен лихвен процент, въз основа на който тази лихва е изчислена, е 26,37 %;

- годишният процент на разходите по кредита се равнява на 7,09 %;

- общият размер на доброволните плащания, направени по договора, в 4 периода от 17.09.2019 до 16.11.2022 г., е 19 614,20 лв.;

- поради забавата, допусната от кредитополучателя, и предсрочната изискуемост, приета от кредитодателя, понастоящем параметрите на кредитния дълг, от счетоводна гледна точка, кореспондират със сумите по предявените искове.

2.9.) В този контекст централният дискусионен проблем, от който е детерминиран изходът от съдебния спор, поставен за решаване, е свързан с преценката на възраженията на ответницата за недействителност на кредитния договор.

2.9.1.) Поначало недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с разпоредби от императивен порядък. Нищожността е нейната най-тежка форма, доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж. по-подробно по тези въпроси В. Таджер, „Гражданско право на НРБ.

Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.). Разпоредбата на чл. 22 ЗПК пък дава регламентация на специален вид недействителност, касаеща договорите за потребителски кредит (вж. Решение № 59/20.05.2024 г. по т. д. № 2695/22 г., ІІ т. о. на ВКС).

2.9.2.) Договорът, от който произтичат сегашните искови претенции на ищеца, категорично разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.). Ответницата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а кредитодателят е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити (заеми). Следователно, при сключването на договора, кредитодателят е действал като „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ответницата е имала качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от същия закон.

2.9.3.) Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).