Решение № 152 от 16.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Плевен, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора И. В. Р. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20254400100746 по описа за 2025 година

Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от И. Г. А., ЕГН **********, от с. ***, общ. Кнежа, обл. Плевен, ул. *** против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от и.ф. Главен прокурор на РБ Борислав Сарафов, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и за сумата от 3 100 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

Ищецът твърди, че на 13.06.2023г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.159, ал.2, т.6 от НК. Бил е задържан за 72 часа в следствения арест, а по-късно е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража", която изтърпявал в ареста в гр. Благоевград, за периода от 13.06.2023 г. до 02.10.2023 г. От 03.10.2023 г. до 22.11.2023 г. е бил преместен в Затвора в гр. Бобовдол. От 23.11.2023 г. до 22.12.2023 г., мярката му за неотклонение е била променена на „Домашен арест“, а от 23.12.2023 г. до приключване на делото е бил с мярка за неотклонение „Парична гаранция“, 1 т.е. общо 6 месеца и 9 дни е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Твърди, че с присъда, постановена по НОХД № 1442/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград е признат за виновен, като му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка *** с ДК № *** който още не му е върнат. Твърди, че постановената присъда е отменена от Окръжен съд – Благоевград, с решение № 20/22.01.2025 г., което е потвърдено с решение на ВКС № 289/17.6.2025 г. по к.д. № 477/2025 г. Твърди, че наказателното производство срещу него е продължило общо две години и четири дни, от които шест месеца и девет дни е бил в ареста и под „Домашен арест“.

В исковата молба се твърди, че наказателното производство се е отразило изключително зле на психиката на ищеца. Твърди се, че в хода на производството бащата на ищеца е починал от притеснение за него и брат му И. Г., който е обвиняем по същото делото. Твърди се, че в с. *** се е говорело за ищеца като за престъпник и затворник и че поради това са намалели социалните му контакти. В семейството му, което се състои от четирима братя, една сестра и майка му, се е породило социално напрежение и непрекъснато са ставали скандали, свързани с наказателното дело. Ищецът е бил принуден да ангажира адвокатска защита по делото, за което е заплатил сумата 3 100 лв. за всички фази на производството.Поради изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответника Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и сумата от 3 100,00 лв., представляваща причинени имуществени вреди.Към исковата молба е приложено като писмено доказателство препис от решение № 289/17.06.2025 г., постановено по к.д. № 477/2025 г. по описа на ВКС на РБ. Приложено е и наказателното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от и.ф. Главен прокурор на РБ Борислав Сарафов, чрез прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен. Ответникът е взел становище, че исковите претенции са допустими, но неоснователни. Счита, че влязлата в сила присъда доказва само първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Ищецът не е 2 доказал размера на претендираните неимуществени вреди, както и че те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Липсват доказателства за негативно отражение на обвинението върху психиката му, злепоставяне в обществото, ограничаване на социалните контакти, влошаване на семейните отношения и т.н. Ответникът възразява, че Прокуратурата не е пасивно материално правно легитимирана да отговаря за вредите, които, съгласно твърденията в исковата молба, ищецът е търпял, вследствие на престоя му в ареста и затвора и битовите условия там. Възразява също и относно това, че от обема на претендираните вреди следва да се изключат вредите, търпени съгласно твърденията в исковата молба, от членовете на семейството на ищеца, поради строго личния им характер и невъзможността да се претендират от трети лица. Ответникът оспорва и размера на иска като прекомерно завишен, несъответстващ на твърдените вреди, на социалноикономическите условия и на стандарта на жИ.т в България, както и изискванията за справедлИ.ст.Изтъква се, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедлИ.ст, а е в дисхармония със справедлИ.стта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. В случая липсват доказателства за настъпили трайни вреди върху физическото и психическото здраве, както и върху трудовата заетост на ищеца.

Представителят на Прокуратурата на Република България, счита че ако в процесния период са търпени вреди от ищеца, то те не са само в резултат на актове и действия на органите на ответника. Навежда се и доводът, че претенцията за неимуществени вреди не е съответна и на периода на търпене на вредите от две години, който не се явява неразумен, предвид обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в досъдебна и съдебна фаза, а в съдебната му фаза е гледано пред три съдебни инстанции. Обвиняем/подсъдим в наказателното производство е било още едно лице, чието процесуално поведение, както и това на процесуалния му представител, също е от значение за продължителността на наказателното производство. Ответникът посочва и обстоятелството, че другият подсъдим по наказателното производство е брата на ищеца - И. Г. А., който е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.159а, ал.2, т.6 вр. ал.1, пр. 1,2 и 4 вр. с чл.26, ал. 1 от НК.Ответникът счита за изцяло 3 неоснователен и недоказан иска за заплащане на обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство в размер на 3 100 лв., тъй като не са представени никакви доказателства за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в претендиралия размер от 3 100,00 лв., както и за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат в съответната фаза на наказателното производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

Предявеният иск е с правна квалификация - чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.

159а ал.2 т.6 от НК, повдигнато с обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Благоевград, по което наказателното производство е приключило с 4 оправдаване на ищеца - с Решение № 289/17.06.2025 г., постановено по к.д. № 477/2025 г. по описа на ВКС, с което е оставено в сила Решение № 20/22.01.2025 г., постановено по ВНОХД № 807/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.Предпоставките за уважаване на иска са да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на престъпление, както и да е постановен съдебен акт за оправдаването му, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Не се спори между страните, а това се установява и от приложените писмени доказателства, че по внесен обвинителен акт, в Районен съд - гр. Благоевград е образувано НОХД № 1442/2023 г. по описа на същия съд, с обвинение срещу ищеца И. Г. А. по чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 пр.1, пр.2 и пр.4 вр. чл.26 ал.1 от НК. Наложена му е била мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ЗМВР на 13.06.2023 г. С Постановление на прокурор от 14.06.2023 г. е задържан за 72 часа. С Определение № 1758/16.06.2023 г., постановено по ЧНД № 976/2023 г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 22.06.2023 г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение от 17.11.2023 г., постановено по НОХД № 1442/2023 г. по описа на РС – Благоевград е изменена мярката за неотклонение на И. Г. А. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. С Определение от 14.12.2023 г., постановено по НОХД № 1442/2023 г. по описа на РС – Благоевград е изменена мярката за неотклонение на И. Г. А. от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 2000,00 лв. По делото са проведени пет съдебни заседания и е приключило с Присъда № 8/15.02.2024 г., с която И. Г. А. е признат за виновен по повдигнатото му от РП Благоевград обвинение и осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000,00 лв.

Безспорно е, че след отмяна на обжалваната от И. Г. А. присъда на Районен съд - Благоевград, с решение на ОС – Благоевград № 20/22.01.2025 г., постановено по ВНОХД № 807/2024 г. по описа на съда ищецът е бил оправдан. С Решение № 289/17.06.2025 г., постановено по к.д. № 477/2025 г. по описа на ВКС е оставено в сила Решение № 20/22.01.2025 г., постановено по ВНОХД № 807/2024 г. по описа на ОС – Благоевград. Наказателното 5 производство е продължило по-малко от две години.

Спорно е претърпял ли е ищецът и в какъв обем имуществени и неимуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение. Какъв е паричния еквивалент на вредите.За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът И. Г. А. е уличен в извършване на тежко умишлено престъпление по чл.159а, ал.2, т.6 вр. ал.1, пр. 1,2 и 4 вр. с чл.26, ал. 1 от НК; повдигнато му е обвинение, а впоследствие с влязло в сила решение на 17.06.2025 г. е оправдан. В тази връзка, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение. Налице е първата предпоставка на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ.

За установяване на твърдените в исковата молба вреди са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Б.Д.И. и Х. А. Б.. От показанията на свидетелката Б.Д.И., която съжителства на семейни начала с ищеца и работи като компаньонка се установява, че същият е бил арестуван и задържан под стража, тъй като е постъпил сигнал на тел.112 от момиче срещу брат му - И. Г. А., но че и двамата с ищеца са били арестувани. Свидетелката заявява, че в ареста И. Г. А. е бил 5 месеца и 10 дни, а след това е бил под домашен арест в къщи - общо 6 месеца. Заявява, че ищецът е осъден за сводничество, затова, че я е карал да работи, превозил я от с. *** до гр.