Определение № 796 от 12.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. София, 12.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500402 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 вр. чл.248, ал.3 от ГПК .

Образувано е частна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Определение № 24399 от 02.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 9057/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт . Изтъква се обстоятелството, че искът е признат за основателен с отговора на исковата молба поради погасяване на вземането по давност. Освен това ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Допълва, че образуваното против ищеца изпълнително производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като след 2018г. не са били предприемани каквито и да било действия от взискателя, накърняващи правната сфера на ищеца. Сочи, че давността не се прилага служебно и не може да се очаква и кредиторът да я прилага служебно в отношенията със своите съконтрахенти, а ищецът не е доказал да е поискал от кредитора да зачете давността. Изложени са и съображения, че изтичането на погасителната давност води до погасяване на възможността за принудително събиране на вземането, но не и на самото вземане. При условията на евентуалност, ако все пак съдът счете, че разноски се дължат, то се моли присъденият в полза на ищеца адвокатски хонорар да бъде намален, тъй като делото е с ниска правна и фактическа сложност и с 1 оглед действително положените усилия от страна на процесуалния представител на ищеца. Изтъква се също, че с оглед постановеното от СЕС решение по дело С-438/2022г ., т.60, съдът не е обвързан с определените в Наредба №1/2004г. на ВАдвС размери на адвокатските възнаграждения. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което разноските да не бъдат възлагани в негова тежест. При условията на евентуално моли да бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение съобразно ниската правна и фактическа сложност на делото.

Насрещната страна в производството Н. И. е подал отговор на частната жалба, с който я оспорва. Поддържа, че макар ответното дружество да е признало иска, същото е дало повод за завеждане на делото, доколкото същото притежава изпълнителен титул, който все още не е върнат на ищеца. Допълва, че прекратяването на изпълнителното производство само по себе си не изключва интереса на ищеца да установи със сила на пресъдено нещо, че недължи процесното вземане. Сочи, че съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №22/2009 г. за Централния кредитен регистър ответникът следва да отрази изменението в спорното вземане, поради което е налице правен интерес за ищеца. По отношение заявеното при условията на евентуалност искане сочи, че към момента на образуване на производството Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е служела не само за ориентир, но и за необходим минимум, който съдът не е надхвърлил. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

При проверка редовността и допустимостта на частната жалба, настоящият състав намира, че същата е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и при внасяне на дължимата се държавна такса, и подлежи на разглеждане по същество.

При преценка на основателността на жалбата въззивният съд в изпълнение на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съобразно разясненията, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС, намира следното:

Производството пред СГС е образувано по повод искова молба на Н. А.

И. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, изпратена по компетентност от СРС на основание чл.118, ал.2 вр. чл. 104, т.4 от ГПК, с която е предявен иск с правно 2 основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.439 ГПК. Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 58 820 лв., представляваща остатък от главница по договор за кредит, сключени с „Алианц Банк България“ АД на 18.07.2006 г., цедирала вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяването на вземането по давност.

С подадения отговор на исковата молба ответникът е признал изцяло исковата претенция поради погасяването по давност. С оглед на това е направено искане по повод на разноските в процеса да бъде приложен чл.78,ал.2 от ГПК. С постановеното по делото решение искът е уважен, като съдът е приел, че за събирането на процесното вземане е било образувано изп.дело № 20108420400113 на ЧСИ Н. К., рег. № *** с район на действие СГС, като с молба от 01.03.2011 г., взискателят „Алианц Банк България“ АД е поискал изпълнителното дело да бъде препратено на ЧСИ С. П., рег. № *** на КЧСИ, при когото на 11.03.2011 г. е образувано изпълнително дело № 207/2011 по описа на ЧСИ С. П. с рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС-Хасково, като след 23.03.2016 г. не са предприемани действия по принудително изпълнение, поради което и с Постановление от 08.05.2018г. на ЧСИ, на основание чл.433, ал.2, т.8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено. Съдът е достигнал до извода, че след извършване на последното изпълнително действие в продължение на 5 години не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. По отношение на искането за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като ответникът е предприел действия по подаване на молба за конституирането му като взискател по прекратеното изпълнително дело.

С обжалваното в настоящото производство определение от 02.12.2025 г. съдът се е произнесъл по молбите на страните с основание чл.248, ал. 1 от ГПК, като е оставил същите без уважение. По отношение молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, които да не бъдат възлагани в тежест на дружеството –ответник, евентуално за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът е изложил, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, което е определено в размер на 2 295 лв. (1 173,41 евро), съответства на фактическата и правна сложност на делото, на извършените от адвоката процесуални действия и е съобразено с минималните 3 размери на адвокатските възнаграждения, които служат за ориентир.

Апелативният съд намира следното:

За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е необходимо при условията на кумулативност да са налице двете предпоставки посочени в този текст, а именно - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая безспорно е налице второто условие разноските да се възложат на ищеца. Поради това следва да бъде направена преценка дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Настоящият състав намира, че обстоятелството, че кредиторът разполага с изпълнителен титул, който се намира у него дава основание да се приеме, че повод за завеждане на делото е налице. Действително, образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено на основание чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПКпоради това, че не е поискано извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, и в периода, през който е текла погасителната давност не са предприемани нови действия по принудително събиране на вземането. Перемпцията обаче не е пречка ответникът да поиска връщането на изпълнителния си титул и предприемане на нови изпълнителни действия срещу ищеца, тъй като прекратяването на изпълнителното производство на това основание не изключва принудителното изпълнение. Освен това ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл.10, ал.1 от Наредба №22 на БНБ от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, съгласно която институциите по чл.4, ал.1, каквато се явява и ответникът са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Следва да се вземе предвид също, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позоваването на давността не може да се направи извън исковия процес. Поради това, дори и когато не е образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителна давност вземането и причина за съдебното предявяване на същото се явява поведението на кредитора (в този смисъл Определение № 2026 от 16.07.2024 г. по ч. т. д. № 941/2024 г. на ВКС , 1-во търг. отделение; определение № 694 от 25.09.2023 г.

4 по ч. т. д. № 1325/2023 на ІІ т. о. на ВКС и др.). Така изложените съображения водят на извода, че не са налице представките за възлагане на разноските в производството на ищеца.

С оглед достигнатия извод е необходимо да бъде разгледано искането за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Същото е частично основателно.

Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимата редакция (изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.), понастоящем Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Въпреки това посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждение, както приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, могат да служат като ориентир при определянето им от съда, но без да са обвързващи за него. Същите подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. За правен интерес от 58 820 лв. (30 074,19 евро) Наредбата в приложимата редакция към 2022 г.годината да възлагане на работата предвижда възнаграждение в размер на 2 294, 60 лв. (1 173,21 евро), почти колкото е присъдил и първоинстанционният съд- 2 295 лв. (1 173.41 евро). Апелативният съд намира, че в случая следва да се отчете, че оказаното безплатно процесуално представителство се изразява в изготвяне на искова молба и явяване в едно съдебно заседание, като осъществената процесуална защита е адекватна и пълна, макар и при заявено признание на иска. От друга страна, при съобразяване на материалния интерес е необходимо да бъде отчетено, че фактическата и правна сложност на делото не е висока и обемът на процесуалните действия, а и на събраните доказателства не е голям. Поради това въззивният съд намира, че възнаграждение в размер на 2 000 лв. (1 022,58 евро). справедливо ще възмезди положения труд от адвоката на ищеца, като съдът не намира основание да приложи Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед на това обжалваното определение ще следва да бъде отменено и 5 вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважено частично за посочения по-горе размер.

Водим от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 24399 от 02.12.2025 г., постановено по гр.д.

№9057/2022г. по описа на СГС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 2589 от 25.04.2025г. по гр.д.№

20221100109057/2022г. по описа на СГС в частта, в която са определени разноските за адвокатско възнаграждение като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адвокат С. А. Д. възнаграждение от 1 173.41 евро (2 295лв.) на 1 022,58 евро (2 000 лв).

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.