Протокол № 111 от 21.09.2020, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

Номер 111

Окръжен съд – Варна

21.09.2020 г.

Град Варна

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов

Ивелина Д. Чавдарова

А. И. Я.а

Секретар:

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20203100501741 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:50 часа се явиха:

На именното повикване в 14:50 часа и при спазване разпоредбата на чл.142, ал. 1 ГПК, се явиха:

______________________________________________________________

Въззивникът „ПУЛСАР – Я.“ ООД , редовно призован, явява се представляващия дружеството Ж. С. Я., ведно с адвокат Д. В., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА-П“ ЕООД , редовно призован, явява се представляващия дружеството Ц. П., ведно с адвокат А. П. и адвокат С.

С., редовно упълномощени и приети от съда от първата инстанция.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ОТГОВОРА ПО

НЕЯ

1 съгласно Определение № 2269 от 05.08.2020 година

Адв. В.: Поддържам въззивната жалба, нямам възражения по доклада.

На стр. 2 от отговора на въззивната жалба считам, че за първи път пред въззивната инстанция ответната страна ясно, точно конкретизира, че претенцията за отбив от цената съставлява претенция в срока по едногодишната гаранция и твърди, че предложението е прието от „Пулсар – Я.“ ООД на 15.03., в срока по едногодишната гаранция. Считам, че това е важно уточнение от ответната страна, доколкото пред първоинстанционния съд се твърдеше реализирано право, упражнено от възложителя да иска отбив от цената по смисъла на чл. 265 ЗЗД и за първи път пред въззивната инстанция се позовава на такова право в гаранционния срок, за което и ние имаме подобни възражения. В тази връзка възразявам насрещно, че ако това е упражненото право, то същото категорично е погасено като субективно право в преклузивния срок на гаранцията, който е договорен, уреден в договора.

Той е едногодишен, считано от приемането на катера, което е настъпило като събитие на 19.04.2013 г., заради което и на още по-голямо основание възражението е категорично неоснователно. Няма предявен иск в преклузивния срок. По отношение на другата давност ще наведа становище по същество.Адв. П.: От мое име и от името на моя доверител заявяваме, че оспорваме въззивната жалба. Поддържам депозирания писмен отговор.

По отношение на направеното днес уточнение от колегата следва да обърна внимание на съда, че с отговор подаден на 28.06.2019 г. по гр.д. № 7150/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, 19 състав, обединено за общо разглеждане в едно и също производство, би следвало да бъде разглеждане на този отговор по иска предявен на 19.04.2019 г. от „Пулсар – Я.“ ООД. В този отговор, на стр. 2, в трети абзац изрично, категорично сме посочили точно тези възражения на колегата, които прави днес. Там изрично сме посочили, че всички възражения, които са направени, са направени в едногодишния гаранционен срок от доверителя ни. Какъв би бил смисълът на гаранцията, ако тя не е уговорена между страните, за да могат да се направят всички възражения по изпълнението на договора в нея. Ако застъпим и позицията на колегата, която тя поддържа във въззивната си жалба, то значи, че трябва да обезсмислим този текст от закона.

Категорично заявявам, че въпросът, че сме направили това възражение и сме го направили процесуално, в съответните срокове и същото е допустимо, като сме се позовали и на съответната норма от закона, не сме го поставили за първи път. Колегата във въззивната жалба се концентрира по този въпрос, защото всички останали решени въпроси от районния съдия в решението няма как да бъдат оборени по друг начин, освен този да сочи, че имаме процесуален пропуск. Категорично такъв няма.

Адв. С.: Поддържам изразеното от колежката становище. Нямам какво да добавя.

Адв. В.: Няма да соча нови доказателства, представям списък на разноските.

2

Адв. П.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

По отношение на нашия списък, моля съдът да обърне внимание, че представеното платежно нареждане, като доказателство за извършеното плащане е за различна сума, тъй като по погрешка счетоводството на дружеството е присъединило 150 лв. такси, които са били дължими по други плащания, тъй като счетоводството не е знаело, че ще трябва да го представяме пред Вас. Тази сума от 150 лв. не се претендира.

Адв. С.: В тази сума се кумулират две, една от 150 лв. и тази по делото.

Счетоводството не са уточнили договора.

Адв. В.: Не правя възражение.

С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл.149 ГПК

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. В.: Моля да уважите така предявената въззивна жалба и да отмените изцяло първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.

По отношение на твърдението за упражнено право на ответната страна да иска и получи отбив от цената в гаранционния срок, същото намирам за неоснователно. Моля да цените мотивите на тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено категорично разрешение на въпроса за давностния срок по отношение на гаранционната отговорност и този за договорната. В случая, в самия договор е уговорено, че собствеността върху катера преминава в момента на предаването му с приемо предавателен протокол. Дори и в този смисъл уговореният гаранционен срок от една година в договора предполага, че в същия срок се погасява субективното право на възложителя да претендира каквото и да било по отношение на изпълнението на гаранцията. Такава претенция не е заявявана към моя доверител. Не се доказа да е заявявана. Писмото от 14.04.2014 г. не сочи да прекъсва давността, нито е прекъсвала, която е изтекла в края на едногодишния период.

Дори ако се позоваваме на чл. 265 от ЗЗД, също това право е погасено по давност, тъй като от момента на предаването на катера до предявяване на иска са изминали повече от 5 г.

Известна е практиката на съда, включително Апелативен, че за преклузивните срокове и тяхното изтичане съдът следи служебно. Моля да прецените, че наистина установителният иск по чл. 124 ГПК е преклудиран и е недопустимо неговото разглеждане, а постановеното решение на първоинстанционния съд моля да обезсилите като недопустимо.

За релевантно за проявлението на недостатъците и предявяването на иска в рамките на гаранционния срок е уведомяването на строителя и предявяването на иска в същия срок.

3

Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.

Адв. П.: От мое име и от името на представляваното от мен дружество, моля да постановите решение, с което да оставите в сила решението на РС-Варна.

Моля да ни присъдите сторените по делото разноски съобразно представения списък и доказателства за извършването им. Моля да ми дадете срок за писмени бележки.

Отново ще се спра на давностния срок. Отново ще се позова на договора подписан между страните. Между страните е подписан договор, който е със силата на законов, в който пише, че последната вноска от 8 000 евро с ДДС, която ще бъде начислена към датата на която ще бъде представена фактурата, следва да бъде изплатена на ищеца с изтичането на едногодишния гаранционен срок.

Едногодишният гаранционен срок е именно онзи срок, в който на доверителя ми е била осигурена възможността в рамките на 12 месеца да направи своите възражения, които има по недостатъците на извършеното строителство. Същото е направено с писмо от тогавашния управител на дружеството и разпитан свидетел по делото - К. Т., който изрично посочи, че на 14.04.2014 г., при среща с представител на дружеството „Пулсар – Я.“ ООД е връчил писмо, с което е поискал или удължаване на гаранцията или предоставяне на отбив от цената заради това, че възложения и построен от тях плавателен съд не отговаря по изискванията на договора. Тъй като задължението на „Пулсар – Я.“ ООД е било за този последен етап да предостави фактура, но не е представил такава и писмено не е възразил срещу това възражение на тогавашния управител на дружество, считаме, и правилно съдът приема, че е приет този отбив от страната предвид търговските отношения между страните.

Това съждение на районния съдия е правилно и кореспондира с доказателствата. Ако обърнете внимание с каква фактура завежда „Пулсар – Я.“ това производство ще видите, че тази фактура носи дата 19.04.2019 г., а по отношение на този етап от договора тази фактура би следва да бъде издадена към дата на последния етап по договора, за да изпадне в положение в което да дължим тези пари или да приемете, че е налице някакво възражение или търсене на сума. Няма нито едно такова доказателство.

По време на целия процес „Пулсар – Я.“ ООД се стремяха да обяснят, че носят тази фактура в чантата си, но не я дали. Разпитана беше главната счетоводителка, която посочи, както и управителя на дружеството, че никога не са получавали такава фактура.

Каква е претенцията на „Пулсар – Я.“. Те претендират не само тази последна вноска от 8 000 евро, те претендират и законна лихва без да са настъпили никакви основания за тази претенция, тъй като никога не са изпълнили поетото законово задължение предвид подписания договор, защото е със силата на закон да не предявят тази фактура. Затова правилно приема съдията, че ние сме с прието възражение по отношение на размера.

Разбира се, че размерът е установен. Ако не беше установен, в този договор нямаше да се предвиди 8 000 последен етап по гаранцията. Нямаше да има предвидена сума за 4 едногодишния срок. Тя просто щеше да бъде една цена, обща, предвидена без това да бъде включено.

В дружеството има катер, който е 15 тона по-тежък от този катер, който в момента развива тази скорост. Изрично е било изискването да развива тази скорост. Заключенията на вещите лица са, че 2-та тона само с 800 са щели да намалят скоростта, но дори и да беше така нямаме нито ред възражение по отношение на това, че по-тежкия катер намалява скоростта. Въпросът е съвсем различен, тук не е свързано с тежината на катера, а с онова изчисление, което „Пулсар – Я.“ следваше да извърши по отношение на относимостта на винта към съответния двигател, към съответния корпус, към съответното тегло.

Адв. С.: Поддържам това, което колежката обоснова и отново ще започна с давността: давността трябва да бъде рамкирана от едни важни елементи, вземането трябва да е ликвидно и изискуемо. Ако не е така, давност по принцип не тече и не би следвало да се задейства този механизъм или способ. В случая давността да покрие претенцията.

Разпечатката съдържа 60 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19dd35da-1438-45db-9330-4973dfa97606