Решение № 74 от 19.05.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Петрич, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20251230200850 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл. 59 от ЗАНН и е образувано по жалба на „И.Г.“ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, ул.

„Л.“

№

*, ет.

*, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №

01-2500454/04.12.2025 г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – гр.

Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.62, ал. 1 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ и във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.

В жалбата се изразява становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното постановление.

Дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който оспорва издаденото НП. Поддържа изложените доводи в жалбата. Претендира разноски.

За ответника по жалбата-ДИТ-Благоевград се явява процесуален представител, който оспорва жалбата. Иска НП да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите В. Н., С. С., Р.

М., Д. К..

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът установи от фактическа страна следното:

1

При извършена на 26.08.2025 г. около 15:15 часа проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект: СМР - „Жилищна сграда с Н до 15 м.„ и допълващо застрояване „Гараж,, , находящ се в УПИ Х-476, кв. 21 по плана на гр. Петрич - имот с идентификатор *** по плана на КККР на гр.

Петрич, обл.Благоевград, изпълняван от „И.Г." ЕООД гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл.Благоевград, ул. „Л." *, управлявано и представлявано от Б.И.Б - управител, е заварен да работи като „кофражист" лицето Д. Д. К. с ЕГН **********. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места декларация, в която Д. Д. К. удостоверява с личния си подпис извършване на трудова дейност от него към този момент, при определено работно място, с работно време от „08:00 ч. до 17:00" часа, изпълнява длъжността „кофражист", почивни дни „2", почивка за хранене „12:00-13:00", физиологични почивки в работния ден"2х10". Същият е отразил, че има сключен трудов договор, без да е получил екземпляр от него, с уговорено трудово възнаграждение в размер на „4 000 лева". Като начална дата на започване на работа в предприятието е отразено - „3 дни". Декларацията е попълнена от Д. Д. К.. След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК за извършване на проверка по документи в Д "ИТ" със седалище гр.

Благоевград с Призовка изх. 25086793/26.08.2025 г. При проверката по документи в Д"ИГ\ със седалище Благоевград на 26.09.2025г., относно правоотношението с Д. Д. К. не е представен писмен трудов договор за извършваната от него работа, нито са направени възражения в смисъл, че такъв съществува, считано от 26.08.2025 г.

На 26.09.2025 г. е извършена служебна справка в Reg ix - Междурегистров обмен на справочна и удостоверителна информация в Регистър на заетостта на НАП, от която е видно, че „И.Г." ЕООД гр. Благоевград не е вписал данни в регистъра на заетостта на ТД на НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключен писмен трудов договор с Д. Д. К. от 26.08.2025г.

С оглед на гореизложеното е установено, че „И.Г." ЕООД гр. Благоевград, в качеството с и на „работодател“ е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 26.08.2025 г. не е сключил писмен трудов договор с Д. Д. К., за предоставяната от него работна сила в изпълнявания от „И.Г." ЕООД гр. Благоевград строителен обект: СМР „Жилищна сграда с Н до 15 м.„ и допълващо застрояване „Гараж,, , находящ се в УПИ Х-476, кв. 21 по плана на гр. Петрич - имот с идентификатор *** по плана на КККР на гр. Петрич, обл. Благоевград.

При извършена служебна справка на 26.09.2025 г. в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", е установено че на „И.Г." ЕООД гр. Благоевград, в качеството му на „работодател" е наложено административно наказание „имуществена санкция" за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, за което е Сключено споразумение по чл. 415г от Кодекса на труда, влязло в сила на 2

12.03.2025 г. с Решение изх. № 25016299/12.03.2025 г., което обстоятелство сочи за повторно нарушение по смисъла на чл. 416, ал. 8 от Кодекса на труда.

Предвид констатираното нарушение, ст. инспектор В. К. Н., съставила Акт за установяване на административно нарушение №01-2500454 от 26.09.2025 г. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ в присъствие на упълномощен представител на дружеството, препис от който е връчен. Срещу съставения акт не е подадено възражение.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП № 01-2500454 от 04.12.2025 г., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка, както и в акта за установяване на административно нарушение, като е прието от АНО извършване на същото нарушение, а именно на чл.62, ал. 1 КТ, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на работодателя по реда на чл.414, ал.4 КТ за повторно нарушение по ал. 1 и 3 КТ, за което е сключено споразумение по чл.

415г от КТ, влязло в сила на 12.03.2025 г. с Решение изх. № 25016299/12.03.2025 г., като му е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.

Наказателното постановление е връчено на 15.12.2025 г. на упълномощен представител на дружеството, а жалба е получена в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Благоевград на 22.12.2025 г. /видно от вх. номер на Дирекцията/.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното постановление) и в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество и след като извърши цялостна служебна проверка по законосъобразността на обжалваното НП, съдът намери жалбата за неоснователна.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл, следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл.34 ал.3 ЗАНН давностен срок. Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, коректно е посочена и нарушената законова норма.

3

От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е намерила проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирана в пълна степен.

Ето защо, при извършената служебно цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното НП съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения имащи за последица отмяната на последното.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Чл. 61 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Задължението на работодателя за сключване на писмен трудов договор при предоставяне на работна сила преди постъпване на работа преследва легитимната цел да се спазят правата на работника - като страна по трудовото и осигурително правоотношение.

Съгласно параграф 1, т. 1 от ДР към КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че лицето Д. К. е престирало работна сила в полза на "И.Г."ЕООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях при наличието на елементите на трудово правоотношение, така както са описани в НП.

Контролният орган е приел, че се касае за трудово правоотношение позовавайки се на декларацията-образец. По своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на съществуващо към момента на проверката трудово правоотношение, но от събраните по делото доказателства – Справка за актуално състояние на ЕЕТЗ в НАП, РЗ /на стр. 21 от делото/ е видно, че между страните има сключен трудов договор на 09.09.2025 г., тоест, повече от 10 дни след датата на проверката. От показанията на разпитаните свидетели Н., С. и М. се установи, че лицето се е намирало в обекта по време на проверката, осъществявало е трудови функции, поради което му било предоставено да попълни декларация. Не се установява проверяващите да не са възприели факти относно извършване на 4 определена, конкретна работа в обекта, която да не представлява престиране на работна сила и да не е основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ.

Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.

В показанията си свидетеля Д. К., който е установен на строителния обект казва: „… имаше за декофриране … през тези 2-3 дни помагах да декофрирам. Инспекцията дойде, питаха ме за договор, аз казах, че съм нов и нямам такъв. След това като дойдох, ми бяха оправили договора и правих кофража на втора полча…“. Ето защо съдът намира, че лицето К. е осъществявало определени трудови функции, които по своето естество представляват престиране на работна сила. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, която не е опровергана по убедителен начин в съдебното производство.

Нарушението е допуснато повторно, в едногодишен срок от влизане в законна сила на 12.03.2025 г. споразумение по чл. 415г от КТ, с което е наложена имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид. Поради това съдът преценява, че правилно на основание чл. 414, ал. 4 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15000 лв. Санкционната норма предвижда налагане на наказание имуществена санкция в размер от 15 000 до 20 000 лв. за повторно нарушение. Съдът намира, че при определяне размера на имуществената санкция разпоредбата на закона и принципите на чл. 27 от ЗАНН са приложени правилно, като наложеното наказание е съобразено с тежестта и общественоопасните последици на извършеното нарушение, поради което съдът не намира основание за промяна.