Решение № 838 от 24.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20251100902044 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „СЪНИ ФРЕШ“ ЕООД ЕИК:204556548, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ул. „Св. Св.К. и Методий“ № 28, представлявано от управителя Ж.Ц.С. чрез адв. К. Г., вписан в АК - гр.

Бургас срещу „ТАРСИС ХОТЕЛ“ ООД, ЕИК:130506645, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Кремиковци”, кв. „Враждебна“, ул. „Трета“ № 34, представлявано от управителя С.Д.А. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 35 326,73 лв. (тридесет и пет хиляди триста двадесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), представляваща частично дължима сума по Споразумение от 25.04.2025 г., сключено между „Съни Фреш“ ЕООД и „Тарсис Хотел“ ООД във връзка с устен договор за продажба на стоки, като отделните доставки по договора са инкорпорирани във фактура №1670/30.06.2024 г., фактура №1771/31.07.2024 г., фактура №1787/12.08.2024 г., фактура №1796/ 16.08.2024 г., фактура №1890/31.08.2024 г. и фактура №1926/20.09.2024 г. (платена изцяло), ведно със законна лихва за забава от датата на предявяването на исковата молба (17.10.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 1 485,68 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 35 326,73 лв. за периода от 01.06.2025 г. до 16.10.2025 г.

Ищецът „Съни фреш“ ЕООД твърди, че между него и ответника „Тарсис Хотел“ ООД е възникнало облигационно правоотношение въз основа на устен договор, сключен в края на месец април 2024 г., по силата на който ищецът се е задължил да доставя плодове и зеленчуци за нуждите на хотел, стопанисван от ответника, за сезон 2024 г., а ответникът – да заплаща доставените стоки.

Излага, че доставките са извършвани по заявки на ответника, основно по телефон от служител на хотела, който е приемал стоката на място в обекта срещу подпис. Страните са се договорили всички доставки в рамките на един месец да се фактурират с месечна фактура, издавана на последно число на съответния месец, като плащането следвало да се извършва в срок до 5 дни от датата на издаване на фактурата. Поради затруднения на ответника през месец август 2024 г. са издадени няколко фактури, а за месец септември 2024 г. фактурата е издадена на 20.09.2024 г., с което доставките са преустановени.

1

Ищецът твърди, че в периода май 2024 г. – септември 2024 г. е извършил доставки, за които са издадени следните фактури: фактура № 1612/31.05.2024 г. – за сумата от 2 697,73 лв.; фактура № 1670/30.06.2024 г. – за сумата от 15 107,21 лв.; фактура № 1771/31.07.2024 г. – за сумата от 18 863,62 лв.; фактура № 1787/12.08.2024 г. – за сумата от 5 813,00 лв.; фактура № 1796/16.08.2024 г. – за сумата от 1 892,45 лв.; фактура № 1890/31.08.2024 г. – за сумата от 6 506,71 лв.; фактура № 1926/20.09.2024 г. – за сумата от 2 753,48 лв., или за общата сума от 50 936,49 лв.

По твърдения на ищеца фактура № 1612/31.05.2024 г. е заплатена изцяло, като след това плащания по останалите фактури в договорения срок не са извършени, въпреки продължаването на доставките.

Ищецът излага, че поради системното забавяне на плащанията страните са водили разговори за доброволно уреждане на задълженията, в резултат на което е изготвено споразумение, подписано от ответника на 25.04.2025г., с което задълженията по процесните фактури са разсрочени.

Твърди се, че след подписване на споразумението са постъпили частични плащания, както следва:

1 892,45 лв. – по фактура № 1796/16.08.2024 г. (погасена изцяло);

2 753,48 лв. – по фактура № 1926/20.09.2024 г. (погасена изцяло);

1 506,71 лв. и 2 000,00 лв. – частични плащания по фактура № 1890/31.08.2024 г.;

2 813 лв. – частично плащане по фактура № 1787/12.08.2024 г.;

1 300 лв., 1 500 лв. и 1 844,12 лв. – плащания с неясно посочено основание, за които ищецът твърди, че не може да се установи към кои конкретни фактури са отнесени.

Общият размер на извършените плащания възлиза на 15 609,76 лв. Ищецът твърди, че след приспадането им остава непогасено задължение в размер на 35 326,73 лв., дължимо по фактура № 1670/30.06.2024 г., фактура № 1771/31.07.2024 г., фактура № 1787/12.08.2024 г.

(частично) и фактура № 1890/31.08.2024 г. (частично). Ищецът излага още, че ответникът не е изпълнил задълженията си по споразумението в договорените срокове, поради което се дължи и мораторна лихва за забава, изчислена за периода 01.06.2025 г. – 16.10.2025 г., в общ размер на 1 485,68 лв.

Въз основа на изложеното, ищецът претендира от ответника сумата от 35 326,73лв., представляваща дължима и непогасена сума по споразумение от 25.04.2025г., както и сумата от 1 485,68лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.06.2025 г. до 16.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 367 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание на 18.02.2026г. ответникът, действащ чрез процесуален представител оспорва исковите претенции, излагайки съображения за неоснователността им в цялост.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, прие за установено от фактическа страна следното.

По делото са допуснати и събрани множество писмени доказателства, установяващи хронологията в отношенията между страните. Всички те имат значение за формиране на вътрешното убеждение на съда, но ще бъдат анализирани само относимите такива към настоящия спор.

2

Страните не спорят, а и по делото се установи, че между тях са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на плодове и зеленчуци, в които отношения ищецът „Съни фреш“ ЕООД доставял на ответника „ТАРСИС ХОТЕЛ“ ООД съответните стоки за летния сезон, считано от м. май 2024 г. до м. септември 2024 г.

В тази връзка са представени счетоводни документи - фактура № 1612/31.05.2024 г. – за сумата от 2 697,73 лв., фактура № 1670/30.06.2024 г. – за сумата от 15 107,21 лв., фактура № 1771/31.07.2024 г. – за сумата от 18 863,62 лв., фактура № 1787/12.08.2024 г. – за сумата от 5 813,00 лв., фактура № 1796/16.08.2024 г. – за сумата от 1 892,45 лв., фактура № 1890/31.08.2024 г. – за сумата от 6 506,71 лв. и фактура № 1926/20.09.2024 г. – за сумата от 2 753,48 лв. От тях се установява, че са издадени от ищеца „Съни фреш“ ЕООД с получател ответника „ТАРСИС ХОТЕЛ“ ООД и са на обща стойност от 50 936,49 лв. Фактурите са подробно описани и обсъдени от заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза по делото.

По отношение на извършването на доставките, по делото са представени стокови разписки за продажба на стоки с доставчик посочен ищеца „Съни фреш“ ЕООД и получател „Тарис“, в които са описани в табличен вид продуктите, тяхното количество, цена, обща стойност, последвани от подпис на получател.

Представено е и споразумение от 25.04.2025г., в което страните са постигнали съгласие, че „ТАРСИС ХОТЕЛ“ ООД дължи на „Съни фреш“ ЕООД сума в размер на 50 936, 49 лева – неплатен остатък по издадени фактури (описани по номер и дата) във връзка с извършени и приети от получателя доставки на плодове и зеленчуци. Съгласно чл.2, ал.2 от споразумението, общият размер на задължението на „ТАРСИС ХОТЕЛ“ ООД е уговорен да се плати на части в следните срокове: до 30.04.2025г. сумата от 1829,45лв. с ДДС, на 31.05.2025г. сумата от 20 000лв. с ДДС и на 30.06.2025 г. сумата в размер от 29 044,04лв. с ДДС. Изявлението е подписано от представител на двете споразумели се страни, за което свидетелстват положените подписи, изписване на фирмата на дружествата и печати.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото бе допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, впоследствие допълнена с допълнително заключение относно размера на дължимата законна лихва върху претендираната главница. От приетите заключения, които съдът кредитира като обективни, компетентни и изготвени въз основа на извършена проверка в счетоводството на ищеца, в информационните данни на НАП и представените по делото доказателства, се установява следното.

Вещото лице е констатирало, че ищецът е издал на ответника следните фактури за доставени плодове и зеленчуци: фактура № 0000001612/31.05.2024 г. на стойност 2 697,73 лв. с ДДС, фактура № 0000001670/30.06.2024 г. на стойност 15 107,21 лв. с ДДС, фактура № 0000001771/31.07.2024 г. на стойност 18 863,62 лв. с ДДС, фактура № 0000001787/12.08.2024 г. на стойност 5 813,02 лв. с ДДС, фактура № 0000001796/16.08.2024 г. на стойност 1 892,45 лв. с ДДС, фактура № 0000001890/31.08.2024 г. на стойност 6 506,71 лв. с ДДС и фактура № 0000001926/20.09.2024 г. на стойност 2 753,48 лв. с ДДС. Всички фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на ищеца по сметка 411 „Клиенти“, като приходите са отчетени по сметка 703 „Приходи от продажби“, начисленият ДДС – по сметка 4532, а фактурите са включени и в дневниците за продажби по ЗДДС за съответните данъчни периоди.

От извършената проверка в НАП и от поясненията на вещото лице в съдебно заседание на 21.04.2026г. се установява, че всички процесни фактури са били осчетоводени и от ответното дружество, включени са в дневниците му за покупки по ЗДДС и по всяка от тях е упражнено право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС, като общият размер на ползвания данъчен кредит възлиза на 8 939,03 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че след получаване на счетоводните справки от ответника е констатирало осчетоводяването на всички процесни фактури в неговото счетоводство, както и че по тях е ползван данъчен кредит в пълния размер на начисления ДДС.

По отношение на извършените плащания вещото лице е установило, че по фактура № 3

0000001612/31.05.2024 г. е постъпило плащане в пълен размер от 2 697,73 лв.; по фактура № 0000001796/16.08.2024 г. е постъпило плащане в пълен размер от 1 892,45 лв.; по фактура № 0000001926/20.09.2024 г. е постъпило плащане в пълен размер от 2 753,48 лв.; по фактура № 0000001787/12.08.2024 г. е постъпило частично плащане в размер на 2 813,00 лв., като е останал непогасен остатък от 3 000,02 лв.; по фактура № 0000001890/31.08.2024 г. са постъпили плащания в общ размер на 3 506,71 лв., като е останал непогасен остатък от 3 000,00 лв.; по фактура № 0000001670/30.06.2024 г. са постъпили плащания в общ размер на 5 970,23 лв., като е останал непогасен остатък от 9 136,98 лв.; а по фактура № 0000001771/31.07.2024 г. не са установени плащания и цялата сума по фактурата в размер на 18 863,62 лв. е останала непогасена. Общият размер на установените плащания е 19 633,60 лв., а непогасеният остатък по процесните фактури възлиза на 34 000,62 лв.

С допълнителното заключение вещото лице е изчислило законната лихва за забава, като е съобразило сключеното между страните споразумение от 25.04.2025 г., договорените в него падежи и извършените частични плащания. Вещото лице е достигнало до извод, че за периода от деня, следващ падежа на неплатените вноски по споразумението, до 16.10.2025 г. включително, дължимата законна лихва за забава върху непогасените задължения е в общ размер на 1 479,67 лв.

В обобщение, експертизата установява, че всички процесни фактури са редовно осчетоводени както от ищеца, така и от ответника, включени са в дневниците по ЗДДС на ответното дружество и по тях е упражнено право на данъчен кредит, като след извършените частични плащания е останало непогасено задължение в общ размер на 34 000,62 лв., формирано от неплатени остатъци по фактури № 0000001670/30.06.2024 г., № 0000001771/31.07.2024 г., № 0000001787/12.08.2024 г. и № 0000001890/31.08.2024 г., както и законна лихва за забава в размер на 1 479,67 лв. съобразно условията на сключеното между страните споразумение.