Решение № 16746 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16746 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110120428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Г. С. Г. против ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 100 лева, частично от сумата в размер на 1179,11 лева, представляваща непогасено застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 05.03.2024 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 08.04.2025 г. до окончателно погасяване на вземането.

Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.03.2024г. в гр. София, собственият на ищеца лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** се движел в дясна лента по бул.

„Искърско шосе“, с посока от ул. „Туше Делииванов“ към бул. „Брюксел“, като непосредствено преди бул. „Брюксел“, водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ***, предприел маневра за смяна на лентите без да го пропусне, при което настъпило процесното пътнотранспортно произшествие. Ищецът поддържа, че във връзка с произшествието бил съставен двустранен констативен протокол, в който като виновен бил посочен водачът на „Шкода Фабия“. Изложени са твърдения, че собственикът на увреденото моторно превозно средство на 18.03.2024 г. уведомил застрахователя за събитието, като бил извършен оглед, заснемане и съставяне на описзаключение по щета № ***, в който като увредени детайли били посочени: преден ляв калник, предна лява врата, облицовка ляво огледало външна и задна лява врата. Страната поддържа, че застрахователят заплатил по образуваната щета извънсъдебно сумата в размер на 270,89 лева. Сочи, че между страните по делото е влязло в сила Решение № 23075/19.12.2024 г. по гр. д. № 33955/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лв., заявена частично от сумата 1229,11 лв., представляваща остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП. Предвид изложеното, поддържа, че незаплатена остава сумата в размер на 1 179,11 лева, от която претендира 100 лева частично в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът в срока по чл.131 ГПК депозира отговор, с който 1 оспорва иска по основание и размер. С отговора не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на „Шкода Фабия“ с рег. № ***, както и че извънсъдебно е заплатена сумата в размер на 270,89 лева за ремонт на увреденото моторното превозно средство. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че в уведомлението за настъпило застрахователно събитие изрично е изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка.

По изложените съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

С протоколно определение от 11.12.2025 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същия се счита предявен за сумата в размер на 868,17 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, включени във фактическия състав на цитираната норма, а именно: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило: застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка, с което ищецът да е претърпял имуществени вреди. За да бъде уважен предявения иск следва да се установи кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на настъпване на събитието по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, причинени, в резултат от този деликт вреди на ищеца и причинна връзка между тях. При кумулативното установяване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е погасил вземането.

При съобразяване на становището на страните като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено наличието на валидно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег. № *** към датата на процесното произшествие, настъпило на 05.03.2024г. в гр. София при описания в исковата молба механизъм и между сочените участници; изплащане от страна на ответника на застрахователно обезщетение в размер 270,89 лв. във връзка с отправена покана от ищеца.

По делото е приложено в цялост производството по гр. д. № 33955/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, по което между същите страни е постановено влязло в сила Решение № 23075/19.12.2024 г., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, предявена като частичен иск от сумата 1229,11 лева, представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по частичния иск има сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на същото право, произтичащо от същия юридически факт. Ето защо в настоящото производство не подлежат на пререшаване въпросите относно настъпването на процесното застрахователно събитие, за противоправното и виновно поведение на застрахования при ответника водач, за наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и за това, че в причинна връзка с произшествието са увредени преден ляв калник, предна лява врата, облицовка ляво огледало външна и задна лява врата на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***.

Спорният по делото въпрос е какъв е размерът на вредите, причинени на собствения 2 на ищеца лек автомобил вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, съответно в какъв размер в полза на ищеца е възникнало и е останало непогасено вземане срещу ответника.

Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО). Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 386, ал. 2 и чл. 400 КЗ, предполага обезщетението да постави увредения в имущественото състояние, в което той се е намирал преди увреждането. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя, е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като при частична повреда то не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото, т.е. стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие. Изчислението на необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният критерий за действително причинените вреди, тъй като определената по този начин стойност е посочена на база проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официалният сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативните доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

Възражението на ответника, че в уведомлението за настъпило застрахователно събитие е заявено желание обезщетението да бъде определено по експертна оценка, не може да обоснове различен извод. Посоченият при завеждане на щетата начин на определяне на обезщетението има значение единствено за извънсъдебното уреждане на претенцията и не дерогира правото на увреденото лице да получи пълно обезщетение за действително претърпените вреди, нито ограничава съда при определяне на размера им по реда на чл. 162 ГПК въз основа на събраните по делото доказателства.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че всички описани увреждания по лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Вещото лице разяснява, че стойността, необходима за възстановяване на процесното моторно превозно средство, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътния инцидент, възлиза на 1189,06 лева с ДДС, като при определяне на средната пазарна стойност на сервизния час е извършена справка в десет сервиза на територията на гр. София. Експертът установява още, че действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие възлиза на 5726 лева, поради което стойността на ремонта не надвишава 70 % от нея и не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, съответно не следва да се определя стойност на запазените части. По делото не са установени и увреждания от предходни събития по детайлите, увредени вследствие на процесното произшествие.

При това положение дължимото на ищеца застрахователно обезщетение се явява разликата между определената от вещото лице възстановителна стойност в размер на 1189,06 лева и изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 270,89 лева, или сумата от 918,17 лева. От последната следва да бъде приспадната и присъдената с влязлото в сила Решение № 23075/19.12.2024 г. по гр. д. № 33955/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, сума в размер на 50,00 лева, поради което непогасеното вземане на ищеца възлиза на 868,17 лева.

Именно за тази сума искът се счита предявен след допуснатото изменение на неговия размер, поради което същият се явява основателен в пълния му предявен размер и следва да 3 бъде уважен изцяло.

Доколкото обаче изменението на иска чрез увеличаване на неговия размер има действие занапред, искът за разликата над първоначално предявените 100 лева до окончателния размер от 868,17 лева се счита предявен на 08.12.2025 г. – датата, на която е направено искане за изменение на исковата претенция. Ето защо законна лихва върху сумата от 100 лева следва да бъде присъдена от подаване на исковата молба на 08.04.2025 г., а върху разликата от 768,17 лева от 08.12.2025 г., до окончателното погасяване на вземането.

По разноските:

Съдът намира, че независимо от изхода от спора на ищеца не се следват съдебни разноски. От приложеното за послужване производството по гр. д. № 33955/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, се установява, че вземането на ищеца за обезщетение за имуществени вреди, произтичащо от едно и също застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие от 05.03.2024 г., е предявено пред Софийски районен съд чрез последователно образуване на отделни производства по частични искове за суми в нисък размер.