Решение № 1933 от 24.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1933 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330116227 по описа за 2024 година

Производството е по реда на член 237 ГПК.

Подадена е искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град П. срещу А. И. Б., ЕГН ********** ЗА УСТАНОВЯВАНЕ дължимостта на следните суми: 863,46 лева главница, съставляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 24.06.2021г. – 29.02.2024г.; 76,70 лева мор. лихва за периода 31.08.2021г. – 31.01.2024г., за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 4778/2024г. по описа на РС Пловдив.

В срока по 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено становище по предявените искове. В открито съдебно заседание от 10.04.2025 г. ответникът е заявил, че признава иска, като е направил искане за разсрочване на задължението.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск, тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки, за уважаване на предявените искове.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на деловодни разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 75 лева по заповедното производство и 175 лева по исковото производство.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ответника за разсрочване на 1 изпълнението на задължението. В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е предвидено, че при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Съгласно приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „Разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на изпълнение, т. е. на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр. д. № 98/66 г., ОСГК/.

Ответникът по установителен иск по чл. 422 ГПК обаче не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен иск за същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да предяви осъдителен иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за изпълнение. Правата по член 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно избрания от него ред на защита. Особеното при установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. 422 ГПК е, че кредиторът вече разполага със съдебно изпълнително основание, при което съдебното решение за установяване на вземането стабилизира заповедта и в хипотезата по чл. 410 ГПК въз основа на нея се издава изпълнителен лист /чл. 416 ГПК/аналогично на хипотезата, при която се издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила или осъдително въззивно решение /чл. 404, т. 1 ГПК/. Действието на съдебното решение за уважаване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. чл. 422 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е идентично по последици с осъдителното решение за същото вземане-създаване на изпълнително основание за принудително събиране на вземането.

В случая са налице предпоставките за разсрочване на изпълнението. Съдът намира, че задължението за главница, лихви и разноски следва да бъде разсрочено на равни месечни вноски в размер на 120,00 лева, вносими ежемесечно до първо число на съответния месец. В тази насока, съдът намира, че следва да отбележи, че при определянето на дължимия размер е взел принципно предвид и размер на несеквестируемия доход, така както е предвиден в закона – арг. чл. 466 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А. И. Б. с ЕГН:

********** и адрес: **********, че дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД с ЕИК: 115010670 и адрес: гр. ************ следните суми: 463,46 лева (четиристотин шестдесет и три лева и 46 стотинки), представляваща главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за период от 24.06.2021 г. до 14.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 76,70 лева (седемдесет и шест лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до 31.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнеие на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 4778/2024г. на ПРС.

ОСЪЖДА А. И. Б. с ЕГН: ********** и адрес: ********** , ДА ЗАПЛАТИ НА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД с ЕИК: 115010670 и адрес: гр. Пловдив, БУЛ.6-ТИ СЕПТЕМВРИ 250, общ. Пловдив, обл. Пловдив, държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева) В ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО И 175 ЛЕВА в исковото производство.

2

РАЗСРОЧВА задължението на А. И. Б. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за заплащане на сумите по настоящото решение към ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД с ЕИК: 115010670, като следва да се заплаща сумата от 120 лева, вносими ежемесечно до първо число на съответния месец, считано от влизане в сила на решението, до пълното изплащане на дълга.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПОС с въззивна жалба, а в частта с която изпълнението на дължимите суми е разсрочено, имаща характер на разпореждане – в едноседмичен срок пред ПОС с частна жалба.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3