Определение № 548 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002901515 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата в производството М. И. Д. срещу решение № 144 от 14. 04. 2025 г., постановено от Апелативен съд - Пловдив по в.т.д. № 96 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 492 от 18.12.2024 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 526 по описа на съда за 2023 г., с което е отхвърлен предявеният от касаторката, в качеството й на земеделски производител, против „ТУФЕКС“ ЕООД, ЕИК: 160137054, иск за заплащане на сумата 33 000 лв. с ДДС - дадена по повод развалено облигационно правоотношение, с предмет доставка на конопено семе за посев, съставляващо канабис Сатива Л, сорт от каталога на ЕС, представляващо сертифицирани семена за посев FINOLA LOT B33710202100001, label № 1074103889254 и label № 1074103889070, за което е издадена фактура № 36/07.11.2022 г. на стойност 33 000 лв. за продажба на договорените семена, поради неизпълнение на задължението на ответника да достави на ищеца стоката, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за очевидна 1 неправилност и за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че решенията по съществото на спора са основани на писмено доказателство /конкретна справка рег. индекс № 941592/14.07.2023 г./, искането за събирането на което е преклудирано, доколкото в отговора си на исковата молба ответникът е искал предоставянето от страна третото за делото лице – Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, на представените пред същото от ищцата не справки, а само на всички декларации. Според касатора посочената справка не е декларация и от ответника не е искано представянето й с отговора на исковата молба, а последващите му доказателствени искания, вследствие на които справката е приобщена към доказателствата по делото, са преклудирани. Настоява се и че така представената справка е невалидна – изложеното в нея не отговаря на действителното положение, което е отразено в друга справка – рег. индекс № 94-1592/26.07.2023 г., това по-специално важи за вида засято от ищцата конопено семе, и това е установено от контролиращия орган – МЗХ. В потвърждение на последното се твърди, че писмо на МЗХ № 1103/21.10.2024 г., с което са представени двете посочени справки, съдържа конкретно становище и тяхна оценка, като в същото контролиращият орган е приел и се е обосновал, че валидна е справката от 26.07.2023 г. и изложената в нея информация е коректно попълнена.

Същото становище на МЗХ се съдържало и в писмо изх. № 941592/19.03.2023 г., представено по делото в о.с.з. на 05.06.2024 г. Излага се оплакване, че въззивният съд освен че не е обсъдил справката от 26.07.2023 г., но не е обсъдил и изложеното, на два пъти, с еднопосочна и непротиворечаща си информация, от заместник-министъра на МЗХ, в горецитираните писма. Според касатора съдът не е обсъдил и доказателствената сила на тези писма като документи, съставляващи според него официални документи, изхождащи от длъжностно лице, което пряко следи за приложението на нормативната уредба на процесните отношения и в частност за подаваните справки, като цитираните, и на една от които съдът е основал решението си. Според касатора тези писма са доказателства за изявленията пред МЗХ, като последното чрез заместник-министъра в кръга на неговата 2 компетентност, ясно и непротиворечиво сочи за валидността на направените изявления /справки/, които са частни свидетелстващи документи, но писмата на МЗХ са официални такива. В резултат на така допуснатите според касатора процесуални нарушения, въззивният съд е стигнал до неправилния извод, че процесната стока е доставена от ответника на ищеца, съответно – че за последния не е възникнало правото му да развали договора между тях, довело до отхвърляне на иска му.

Иска се отмяната на обжалваното решение, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и по ал. 2, предл. 3 от ГПК.

Поставят се като общо основание за допускане на касационно обжалване въпросите:

1. Следва ли доказателствените искания направени от страните да се тълкуват формално и конкретно или е допустимо разширително тълкуване на доказателствено искане, вече направено доказателствено искане да се ползва, като основание за друго, ново такова, като с това да се преодолее изискването за конкретика и преклузията въведени в чл. 367, ал. 3 от ГПК? Касаторът счита, че по този въпрос обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В посочената насока се излагат подробни твърдения в насока немотивираност на отказа на съда да се извърши ревизия на протоколно определение от 10.07.2024 г. произнесено от ПОС и потвърдено като валидно от ПАС, с което се допускат нови доказателствени искания от страна на ответника, в остро противоречие с процесуалното изискване, въведено в нормата на чл. 367, ал. 3 от ГПК, а именно - че ответника в отговора на исковата молба следва да посочи точно доказателствата и да конкретизира обстоятелствата, който ще се доказа ват с тях.

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и оплаквания по въззивната жалба в тяхната 3 пълнота, като изложи собствени мотиви по тях, при съблюдаване очертаните с въззивната жалба предели на производството и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи съображения за доказателствената им стойност? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, с оглед изискванията за допустимост до касационен контрол - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /явно се има предвид т. 1 от същата алинея, съдържанието на по сочената т. 2 няма връзка с практиката на ВКС/. Сочи се, че въззивният съд е отказал да направи мотивиран анализ и да обсъди в мотивите си каква е доказателствената сила на писмото на МЗХ, с което се представят двете справки, по-конкретно доказателствената сила на изложеното в това писмо от длъжностното лице, издало го в кръга на неговата служебна компетентност. Според касатора няма абсолютно никакви мотиви на въззивния съд, за това какъв документ е писмото от МЗХ.

Единствено и повърхностно е отбелязано, че изложеното от МЗХ в това писмо е, че това са „обяснения, които нямат доказателствена стойност“ и това е сторено от съда въпреки, че този довод за неправилност на решението на първия съд е изложен във въззивната жалба, т.е. направено е конкретно оплакване от жалбоподателя. Твърди се противоречие с решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3418/2013 г. на ВКС, Първо г.о., Постановления №№ 1/13.07.1953 г., 7/27.12.1965 г., 1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС и ТРОСГКВКС № 1/04.01.2001 г. – т. 19.

3. Длъжен ли е съдът в изпълнение на своята правоприлагаща дейност да счита фактите отразени в официален свидетелстващ документ за действително осъществили се и следва ли да се възприеме, че материална доказателствена сила на официалния документ се простира и спрямо констатации извършени на длъжностно лице (заместникминистър на Министерство на земеделието и храните) в кръга на неговата компетентност обективирани в същия този документ, при условие, че липсва успешно проведено доказване, че официалния документ е неистински?

Твърди се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед изискванията за допустимост 4 до касационен контрол - чл. 280, ал. 1, т. 2 /явно – т. 1/ и т. 3 от ГПК.

Като решение, на което въззивното противоречи се сочи решение № 249/12.11.2012 г., по гр.д. № 270/2012г., Второ г.о., ВКС.

Твърдяната очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение се обосновава с твърдения, че в случая въззивният съд е приложил императивната процесуална норма на чл. 367, ал. 3 от ГПК, не съобразно вложената в нея воля на законодателя всяко доказателствено искане и доказателство да бъде конкретно, а е придал обратно значение на нормата - не следва доказателствено искане да се тълкува формално, същото следва да се разглежда разширително. По този начин според касатора се създава неправомерна процесуална възможност да се прелива от едно доказателствено искане към друго такова, без това да бъде обхванато от преклузията, въведена със същия законов текст.

Като друго основание в същата насока се посочва неотчитане на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, което е отново прилагане на закона в обратен смисъл, доколкото съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната неистинност - не е издаден от подписалото го лице или не е в кръга на неговата компетентност, конкретно в случая това прилагане на закона в обратен смисъл, касае оценката на събраното по делото писмено доказателство писмото на МЗХ изх. № 1103/21.10.2024 г.

Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения иск, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно 5 обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че:

Във връзка със спорния факт - дали е извършена процесната доставка на семена за посев /коноп/ по процесните проформа-фактура и фактура, обективиращи договор за продажба на конкретни такива семена, първоинстанционният съдът е указал, че ответникът носи доказателствената тежест за установяването на този положителен факт.

Съдът сочи, че още с отговора си ответникът е поискал издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ за снабдяване със заверени преписи от всички декларации, подадени от ищцата, в качеството й на земеделски производител, във връзка с изпълнение на задълженията й по Наредба № 1 от 12.03.2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа, за периода 01.11.2022 г. до датата на изготвяне на преписите.

Искането е уважено, като съдебното удостоверение е представено на третото задължено лице с молба вх.№ 70-6373 от 11.12.2023 г.

Ответникът е представил полученото от МЗХ писмо от 01.12.2024 г., от което е видно, че няма предоставени от ищцата декларации за прибрано количество продукция от растения от рода на конопа /канабис/, а в министерството е постъпил протокол на Областна дирекция Земеделие - гр.

Пловдив за унищожени площи с коноп, с рег.индекс № 66-4532 от 17.11.2022 г.

За стопанската 2022-2023 г. все още не е подадена декларация за прибрано количество растения от същия вид.

Поради непълнота на изисканите документи, съдът е изискал за пореден път информация, която да бъде приложена направо по делото.

Междувременно ищцата е представила писмо от министерството за нуждите на настоящото производство, съдържащо обяснения, ведно със справка № 941592 от 26.07.2023 г. В обяснението се посочва, че от ищцата са постъпили две справки за извършена сеитба на растения от рода на конопа със съдържание под 0,3 тегловни процента на ТХК, съответно с рег.индекс № 94-1592 от 14.07.2023 г. и № 94-1592 от 26.07.2023 г. При обработването на първата справка се установило, че ЕКАТТЕ на посоченото място на сеитба не отговаря на действителността /ЕКАТТЕ на с. Климент/ и следва да се извърши корекция, което довело до представянето на втората справка с вярната справка - сеитба в с. Бегунци, парцел с идентификатор № ***, количество 6 семена 1000 бр., сорт Комполти, произход България.