Решение № 175 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330200124 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е след като с Решение № 131 от 06.01.2026 г. на Административен съд Пловдив, постановено по к.а.н.д. № 2570 по описа на съда за 2025 г. е отменено Решение № 1156/ 08.10.2025 г., постановено по а.н.д. № 4342 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни за изпълнение указания.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 11101856, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д. А. А. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и допълнителна писмена молба се поддържат конкретни възражения за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, като се моли за неговата отмяна. Поддържат се и доводи относими към искане за изменение на обжалвания ЕФ поради. Претендират се разноски за адвокатско 1 възнаграждение сторени пред всички съдебни инстанции пред които делото е било поставено за разглеждане.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 13.07.2025 г., в 10,43 часа, в град Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 121 посока на движение към бул.

„Дунав“, от север към юг, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост от 63 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 13 км/час.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството:

- статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Налице е пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение.

- приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че жалбоподателят е регистриран ползвател на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика/ ползвател на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното/ ползваното от него МПС нарушение на режима на скоростта.

В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така - Решение № 2

994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив и др.

В конкретния случай, жалбоподателят не релевира твърдения, а и не е ангажирал доказателства да се е възползвал от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 66 км/ час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава именно наказуемата скорост, посочена в ЕФ - 63 км/час.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

Противно на възраженията в жалбата, са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на 3 извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 135 – СГ - ИСИС/25.09.2024 г.;

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и при съобразяване на представената по делото инструкция за експлоатация на АТСС.

В ЕФ надлежно са посочени вида и индивидуализиращия номер на АТСС, а именно ARH CAM S1. Абсолютно същото АТСС е посочено и в протокола по чл. 10, и в снимковия материал.

В аспект на горното и с оглед възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за 4 законосъобразно използване на АТСС. В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, и др. С фундаментално значение в този смисъл е Решение № 1247 от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, в което изрично се сочи, че с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП следва да се считат за мълчаливо отменени и всички подзаконови актове, които и след тази дата са продължавали да изискват поставянето на пътен знак Е24.

Във връзка с всички възражения досежно спазването на нормативните изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така - Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/ 27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, и др.

Подробно са описани всички обективни признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца - чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимата скорост на движение. В тази връзка съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока не се споделят.

В аспект на горното следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 1/2014 г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и 5

НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице. Така изрично - Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на АС – Пловдив и др.

Така, в атакувания ЕФ са посочени, териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото /град Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 121/, датата /13.07.2025 г./, точния час на извършване на нарушението /10,43/, регистрационния номер на МПС / ***/, ползвателят, на когото е регистрирано превозното средство /Д. А. А./, описание на нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено нарушение за скорост, като фактическите признаци на извършеното са посочени в пълнота, така че по безсъмнен и категоричен начин да се разбере, че се касае за управление на автомобил с превишена скорост 13 км/ч, при ограничение от 50 км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /, размерът на глобата /100,00 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане

/четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.

Конкретно по отношение на възражението за неясно описание на мястото на нарушението - описанието на мястото на нарушението еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение. При описанието на нарушението мястото е сведено до конкретен административен адрес и посока на движение, и така се характеризира с елемент на уникалност, тъй като адресът не е дублиран на територията на гр. Пловдив. Описанието съдържа посочване на номер по протежението на улицата, с което е постигната пълна индивидуализация и по никакъв начин не може да се приеме, че правото на защита на санкционираното лице е засегнато така че да не може да разбере къде се твърди да е осъществил вмененото му противоправно поведение. А това, че мястото на вмененото административно нарушение попада в 6 пределите на населеното място гр. Пловдив се установява по категоричен и безсъмнен начин от писмо с вх. № 88712/ 19.08.2025 г. по описа на РС – Пловдив на Директор ОПУ Пловдив / л. 16 от съд. дело АНД 4342/ 25 г. и писмо вх. № 89052/ 20.08.2025 г. ведно с приложената към него схема /л. 17 19 от съд. дело АНД 4342/ 25 г./ от Директор ОП „ОКТ“ Община Пловдив.